Определение № 2416 от 17.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2416 гр. Пловдив, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502195 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. С. К., ЕГН:**********, чрез пълномощника адвокат В., против Определение № 4002/27.03.2026 г. постановено по гр.д.№ 7100 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., с което:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, наименувана „частна жалба“, с вх. № 132158/23.12.2025 г., подадена от адв. П. В., като пълномощник на ищцата В.

С. К., ЕГН: **********, за изменение на протоколно определение № 11932/19.12.2025 г. по отношение на разноските за вещи лица.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата В. С. К., ЕГН:

**********, за освобождаване от разноски в производството по гр. д. № 7100/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

В частната жалба са релевирани оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Оспорва се завишеният размер на възнаграждението за изготвяне на заключението на допуснатата комплексна съдебномедицинска експертиза (КСМЕ). Поддържа се, че извършената работа от вещите лица не отговаря на възнаграждението, обсъждат се данните в представените справки – декларации и разпоредбите на Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Излагат се доводи против отхвърлянето на молбата на ищцата за освобождаване на разноските в производството. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

Препис от частната жалба е връчен на УМБАЛ „Пълмед“ ООД и „Евроинс“АД, които не са взели становище.

Пловдивският окръжен съд, предвид подадената частна жалба и данните 1 по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В.

С. К. против УМБАЛ „Пълмед“ ООД за заплащане на сумата от 1000 лева – частичен иск от обща сума в размер на 100 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от погрешно поставена диагноза и последващо лечение при ответника, както и на сумата от 313 лева - частичен иск от обща сума в размер на 31 305 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.05.2020г. – датата на възникването на увреждането до 18.05.2023г. – датата на предявяването на исковата молба ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

С Определение № 10753 от 21.09.2023 г. съдът е допуснал изготвяне на комплексна съдебномедицинска експертиза с вещи лица - лекари в областта на анестезиология, коремен хирург и гръден хирург, при депозит от 1 200 лева, от който ищцата и ответника са внесли по 600 лева.

На 23.09.2025 г. по делото е постъпило заключение по допуснатата комплексна съдебномедицинска експертиза, ведно със справки – декларации от вещите лица доц.д-р. К.А. за сумата от 2345, 50 лева, проф. д-р. Б.С. за сумата от 2345, 50 лева и проф. Н.М. за сумата от 4 100 лева.

С протоколно определение от 19.12.2025 г. е прекратено производството по делото поради отказ на ищцата от предявените искове на основание чл. 233 ГПК, предоставена е възможност на ищцата да представи доказателства във връзка с материалното си състояние с оглед отговорността за разноски в производството по делото, както и е завишено възнаграждението на вещите лица като на доц. д-р К.А. със сумата в размер на 1 945,50 лв., на проф. д-р Б.С. със сумата в размер на 1945,50 лв. и на проф. Н.М. със сумата в размер на 3700 лв. Съдът е разпоредил на всяка от вещите лица да се издаде разходен касов ордер за сумата в размер на 400 лв. от внесения депозит.

Постъпил е документ, наименуван частна жалба от ищцата против протоколното определение от 19.12.2025 г. в частта му за разноските с оспорване на завишеното възнаграждение на вещите лица. Иска се отмяна на протоколното определение по отношение на разноските и тяхното определяне в размер, съответстващ на обема на положения труд.

По делото е постъпила декларация за семейното и материалното положение и имотно състояние на ищцата, както и справки за гражданското състояние на ищцата, материалното й състояние и притежавано имущество.

С обжалваното Определение № 4002/27.03.2026 г. районният съд е оставил без уважение молбата на ищцата, наименувана „частна жалба“, с вх.

№ 132158/23.12.2025 г. за изменение на възнаграждението на вещите лица, както и е оставил без уважение молбата й за освобождаване от разноски в производството.

Настоящият съдебен състав на ПдОС намира частната жалба срещу 2

Определение № 4002/27.03.2026 г., в частта му, с която е оставена без уважение молба, наименувана „частна жалба“ с вх. № 132158/23.12.2025 г ., за недопустима поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.274 от ГПК могат да бъдат обжалвани определенията на съда, които преграждат развитието на производството, както и в случаите, изрично предвидени в закон.

В разглеждания случай се оспорва акт на съда, с който определеното възнаграждение на съдебните експерти е коригирано съгласно посочения размер в справките – декларации, каквато възможност е предвидена в чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-1/23 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Този акт на съда не е преграждащ процеса, както и обжалването му не е предвидено нито в цитираната Наредба Н-1/23 г., нито в ГПК. ( в този смисъл Определение № 140 от 18.03.2026 г. на БАС по в. ч. гр. д.

№ 86/2026 г.).

Същевременно следва да се посочи, че макар с атакуваното определение да е завишено възнаграждението на вещите лица, не е постановено неговото заплащане от ищцата. Дори и обаче да се ангажира отговорността на ищцата за заплащане възнаграждението на вещите лица, този акт на съда не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1 ГПК според възприетото в Определение № 859 от 19.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6691/2014 г., IV г. о.

Предвид изложеното, частната жалба срещу Определение № 4002/27.03.2026 г. в частта му, с която е оставена без уважение молба, наименувана „частна жалба“ с вх. № 132158/23.12.2025 г., следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и в тази част производството да бъде прекратено.

По отношение на Определение № 4002/27.03.2026 г. в частта му, с която е оставено без уважение искането на ищцата за освобождаване от разноски в производството, частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, по молба за освобождаване от такси и разноски по производството и за да извърши преценка дали страните разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят, съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

В разгледания случай правилно и обосновано първоинстанционният съд е отказал освобождаване от такса и разноски на ищцата, която е на 61 г., не се удостоверява влошено здравословно състояние, препятстващо й да реализира доходи, липсват данни за необходимост от лечение и заплащане на разходи за същото, както и не се доказва алиментно задължение към трети лица, нито 3 разходи за наем, а същевременно ищцата притежава в режим на СИО и живее със съпруга си в собствено жилище от 92, 030 кв.м. в гр.П..

Освобождаването от задължението за заплащане на такси и разноски в производството е изключение от правилото, че такива се дължат и трябва да се заплащат, поради което не може да се тълкува разширително и следва да се постановява само въз основа на безспорни доказателства, каквито в случая не са представени.

Ето защо, определението, в частта, с която е оставено без уважение искането на ищцата за освобождаване от разноски в производството е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против същото следва да се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на В.

С. К., ЕГН:**********, чрез пълномощника адвокат В., против Определение № 4002/27.03.2026 г. постановено по гр.д.№ 7100 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., в частта му, с която се оставя без уважение молба, наименувана „частна жалба“, с вх. № 132158/23.12.2025 г., подадена от ищцата В. С. К. за изменение на протоколно определение № 11932/19.12.2025 г. по отношение на разноските за вещи лица, и в тази част ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 2195 по описа за 2026 г. на Окръжен съд – Пловдив, VI гр.с.

В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. С. К.,

ЕГН:**********, чрез пълномощника адвокат В., против Определение № 4002/27.03.2026 г. постановено по гр.д.№ 7100 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., в частта му, с която се оставя без уважение искането на ищцата В. С. К. за освобождаване от разноски в производството по гр. д. № 7100/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4