Решение № 109 от 17.12.2025, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Берковица, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20251610200100 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „............., представлявано от А.В.Д. М.М., изпълнителни директори, против Наказателно постановление № 006870/ 07.03.2025 г. издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 210в от Закон за защита на потребителите, във връзка с чл. 68л, ал. 1 от същия закон, му е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите.

Жалбоподателят намира, че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – неправилно описание на твърдяното нарушение, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Навежда и нарушение на чл. 34 от ЗАНН- неспазване на 3месечния срок за съставяне на АУАН, тъй като датата на откриване на нарушителя приема, че е 22.07.2024 г., когато е подадена жалбата срещу дружеството до КЗП и следователно АУАН е следвало да бъде съставен до 22.10.2024 г., а същият е съставен на 04.11.2024 г. Намира и нарушение на чл.

52, ал. 4 от ЗАНН, с оглед обстоятелството, че наказващия орган не е взел отношение по подаденото в срок писмено възражение от А1 България ЕАД.

1

Приканва съда да обсъди разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и нарушението да се квалифицира като маловажен случай. Моли за постановяване на решение, с което да бъде уважена подадената от А1 България ЕАД жалба, наказателното постановление бъде отменено като незаконосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

В съдебно заседание се представлява от Г.К- юрисконсулт, който поддържа изложеното в жалбата, относно неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна- Председателя на Комисията за защита на потребителите, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище вх. № 3447/ 21.11.2025 г. от старши юрисконсулт в ТО за областите Видин, Монтана и Враца при КЗП, в което се излагат доводи за неоснователност на твърденията, изнесени в жалбата на А1 България ЕАД жалба, респ. законосъобразно издадено НП при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Молят съда да потвърди Наказателно постановление № 006870 от 07.03.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите, като правилно и законосъобразно.

Молят за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното: На 09.06.2024 г. търговецът „А1 България" ЕАД е спрял ползвана от потребителя Д.В.М. телевизионна услуга по Договор № 501997142/ 22.04.2024 г. на адрес в гр. Берковица, обл. Монтана, ***, въпреки че Д.В.М. е заплатил месечните си задължения в посочения срок, за да го принуди да заплати задълженията си по друг договор, във връзка с възникнал спор. Потребителят се обръща към КЗП с искане, да му бъде възстановен достъпа до услугата, за която има валидно сключен договор и заплаща редовно дължимите такси. Д.В.М. депозира в РД Монтана при КЗП жалба вх.

№ Ц-03-5788/ 22.07.2024 г., съдържаща твърдение за прилагане на нелоялна търговска практика от търговеца А1 България ЕАД. Във връзка с подадената жалба, на 07.08.2024 г. е извършена проверка с Констативен протокол № К2772103 в търговски обект - „А1 магазин Берковица" в гр. Берковица, обл.

Монтана, ул. „........, стопанисван от „А1 България" ЕАД. По време на същата търговецът е запознат с жалбата на потребителя, като са му изискани документи, във връзка с изложените в нея обстоятелства, които да представи в 2

КЗП. В тази връзка търговецът е представил договори, заявления за смяна на абонат, анекс към договор, извлечение от системата по абонатния номер на потребителя, както и 3 броя фактури от 28.05.2024 г. за начислени неустойки /фактури № **********, № 0655200485 и № 0655200486/. В становище търговецът е посочил, че срока на договора за пренесения номер *** в мрежата на друг оператор е до 20.08.2024г., а реализирането на преноса е извършено на 28.05.2024г., поради което е начислил регламентираните в договора неустойки. Това се потвърждава и от предоставените 3 броя фактури за начислените неустойки, в които като краен срок на плащане е посочен денят на издаването им 28.05.2024 г. Търговецът е посочил също, че на 09.06.2024 г. е спрял предоставянето на другата услуга за телевизия, като това се дължало на лоша текуща кредитна оценка - неплатени задължения на ЕГН-то на абоната. Позовава се на Общите условия на А1, съгласно които, имал право самостоятелно или чрез друго лице/лица да извършва първоначална и текуща кредитна оценка на абонатите и в зависимост от нея да ограничава достъпа до мрежата. От предоставената справка от системата се установява, че услугата е ограничена на 09.06.2024 г., а ползването й е възстановено на 13.06.2024 г., когато Д.В.М. е заплатил задълженията по издадените 3 броя фактури за начислените неустойки за пренесения мобилен номер в мрежата на друг оператор, както и задълженията по фактури: № 485959856 и № 655200483.

Наред с горното А1 България ЕАД е представил фактура № 485959856/27.05.2024 г., от която е видно, че са включени задълженията на потребителя по договора за услугата телевизия. В същата като краен срок за плащане е посочено 16.06.2024 г., от което се установява, че потребителят е заплатил в срок задълженията по тази фактура /13.06.2024 г./. Услугата телевизия била възстановена.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № К – 2772103/ 07.08.2024 г. След като взела предвид описаните факти и обстоятелства, свидетелят Р. П. И. приела, че е налице извършено административно нарушение по чл. 210в от ЗЗП, във връзка с чл. 68л, ал. 1 от същия закон, а именно, че жалбоподателят не е изпълнил Заповед № 141 от 26.02.2015г. на председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, влязла в сила с решение № 9525/18.08.2016г. по адм. дело № 11791/2015г. на Върховен административен съд на Република България, с която на основание чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ му се забранява прилагането на нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл.68и, т.4, във връзка с чл.68з, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68г, ал.1, която по силата на чл.68в от ЗЗП е забранена, а именно: търговецът да спира без правно основание услугите на потребителя по договорите, по които той е 3 изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по други договори, за които е налице възникнал спор и която в конкретния случай се изразявала в спирането без правно основание услугата на потребителя по договор, по който той е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по други договори, поради и което съставила АУАН срещу търговеца- жалбоподателя „А1-България“ ЕАД, който бил връчен и предявен на лицето Ивелин Димитров на основание чл. 233, ал. 4 от ЗЗП.

Въз основа на акта, било издадено и процесното НП.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства-свидетелските показания на свидетелите Ц. и Л., както и от приложената административнонаказателна преписка. Показанията на разпитаните свидетели са безпротиворечиви, логически обосновани и съответстващи на останалите приложени по делото доказателства, поради и което настоящият съд ги кредитира.

Съдът даде вяра и на приложените по АНП писмени доказателствена, тъй като ги намери за истински, събрани по установения процесуален ред и не на последно място относими към предмета на доказване по делото.

Предвид изложените констатации съдът извежда извода, че в хода на административнонаказателното производство са положени необходимите усилия за правилното установяване на относимите към настоящият случай фактически положения.

От събраните доказателствени материали по делото е видно, че жалбоподателят, в качеството на търговец, който предоставя на потребителите мобилни услуги, си е позволил да приложи спрямо потребителя Д.В.М. агресивна нелоялна търговска практика в разрез на визираната по - горе Заповед на Председателя на КЗП- №141/26.02.2015г., с която му е било забранено такова поведение. Установено е по несъмнен начин, че потребителят е подписал два отделни договора за две различни услуги телевизия и мобилна услуга за номер ***. Поради незаплатени неустойки, свързани с прекратяване на договора за мобилна услуга, на 09.06.2024г. търговецът е спрял достъпа на потребителя до услугата за телевизия, въпреки, че към този момент не са били налице неплатени задължения. Търговецът се е позовал на Общите условия, но никъде в тях не е регламентирано негово право, да спре предоставянето на една услуга, която 4 потребителят заплаща редовно и в срок, когато не е заплатил сметката си за друга услуга по друг договор, по който също не е изтекъл срока за плащането й. Единственото право, което е разписано в Общите условия е, да спре предоставянето на услуга, която само не е заплатена в срока по фактурата.

Въпреки, че търговецът е добре запознат с Общите си условия и е наясно с правата и задълженията си по тях, е предприел такова неправомерно и некоректно действие. Същият не е спазил условията и по индивидуалните договори на потребителя.

Видно е, че А1 България ЕАД е действал от позиция на по-силната страна по договора и това негово поведение е проява на липса на добросъвестност и професионална компетентност, съгласно разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Търговецът е пренебрегнал всички принципи на равнопоставеност и отговорност на страните по едно договорно правоотношение с цел, да принуди жалбоподателя да заплати задължението си по друго договорно правоотношение, без да са обвързани по някакъв начин.

Търговецът е действал користно и принуждавайки потребителя да извърши нещо, което не е имал право да изисква, а именно, да заплати задълженията си по прекратен договор за мобилна услуга при пренос на номер, за да му предостави услуга за телевизия по друг договор, въпреки че таксите за нея са редовно заплащани.

Очевидно е, че от страна на „А1 България" ЕАД е осъществена принуда, като са наложени извъндоговорни пречки на потребителя, когато е желаел да упражни правото си по договор, за да получи предоставянето на услугата, по която е редовен платец.

Търговецът е поставил ултиматум и без правно основание е изискал, потребителят да му заплати неустойка по друга услуга, за да му предостави дължимата, като не се е съобразил нито с индивидуалните договори, нито с Общите си условия.

От горепосочените обстоятелства и събраните по преписката доказателства се потвърждава по категоричен начин, че на 09.06.2024г. търговецът „А1 България" ЕАД е действал неправомерно, като е спрял услугата за телевизия на потребител без законово и договорно основание и по този агресивен начин не е изпълнил Заповед № 141 от 26.02.2015г. на председателя на КЗП

От така изложената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна административното нарушение за което е наказан по административен ред. От субективна страна деянието е извършено виновно.

За извършеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран по реда 5 на чл. на чл. 210в от ЗЗП, където е указано, че който не изпълни заповед по чл.

68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв. В конкретния случай съдът счита, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, тъй като санкцията за неправомерното поведение на жалбоподателя, описано в обстоятелствената част на наказателното постановление попада именно в тази хипотеза на закона. Наложеното наказание е малко над предвидения минимален размер, поради и което съдът не намира за нужно да променя неговия размер.