Решение № 260199 от 12.02.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е №

260199 гр.Пловдив, 12. 02. 2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Радостина Стефанова

Членове: Светлана

Станева

Стефка

Михова

Секретар Петя

Цонкова като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова възз.гр.д.№ 2742/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с § 4а, §4з, §4к ал.1, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. чл.25, чл.28 и § 62 ал.3 от ППЗСПЗЗ Образувано е по подадени две въззивни жалби –

-съответно от М.И.Ч., ЕГН: **********, адрес-***, чрез адв. Д.У., съдебен адрес *** – партер,

-съответно от Община Карлово,

ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул.

„Петко Събев“ № 1, представлявана от **********, чрез адв. Щ.Ц., против Решение № 182/22.07.2020г. на Районен съд - Карлово, II гр.с., постановено по гр.д.№ 1066/2019г., с което е признато за установено на осн. чл.124 от ГПК по отношение на тях, че Х.Х.Б., ЕГН- **********, Х.С.С., ЕГН- ********** и С.С.Б., ЕГН- **********, тримата с пълномощник адв. С.С., са собственици по наследство, оставено от С. С.Б., поч. на *********., на следния недвижим имот: НИВА от 600 кв. м., осма категория, заедно с построената стопанска сграда с разгърната застроена площ от 35 кв. м., находяща се в землището на с. **********“, съставляваща имот с пл. № 1 по кадастралния план на селото, при съседи: север – П. К., юг - път, запад - дере, изток – път; както и са осъдени да им заплатят общо сумата 761,00 лв., представляваща разноски по делото.

Молят решението да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения срещу тях иск като неоснователен. Претендират разноски.

Въззиваемите страни Х.Х.Б., ЕГН- **********,

Х.С.С., ЕГН- ********** и С.С.Б., ЕГН- **********, тримата със съдебен адрес-***, лява секция, *********, чрез пълномощника си адв. С.С., депозират писмен отговор, че жалбите са неоснователни. Претендират разноски.

Окръжен съд –Пловдив, като констатира, че въззивните жалби са допустими, подадени са от надлежни страни по делото в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, и прие за установено следното:

Пред

Районен съд – Карлово от Х.Х.Б., Х.С.С. и С.С.Б. против М.И.Ч.

*** е заведена искова молба, с която посочват, че са наследници на С. С.Б., починал на ********** в с. *********. Приживе последният станал собственик на следния недвижим имот: НИВА от 600 кв. м., осма категория, заедно с построената стопанска сграда с разгърната застроена площ от 35 кв. м., находяща се в землището на с. **********“, съставляваща имот с пл. № 1 по кадастралния план на селото, при съседи: север – П. К., юг - път, запад - дере, изток - път.

Имотът бил придобит от наследодателя на ищците на основание §4а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. За това обстоятелство С. Б. се снабдил с Нотариален акт №80, том I, рег. № 1029, дело № 216 от 1998 г. по описа на **********, с рег. № 099, вписан в СВ - гр. Карлово под № 200, том III от 1998 г. Поддържат, че този имот първоначално по силата на ПМС № 76 от 05.12.1997 г. бил предоставен безвъзмездно на С. С.Б. за ползване като земя от 0,8 дка, за което било издадено Удостоверение № 7/17.01.1983 г. на ОНС - село *****. Впоследствие последният се снабдил и с нотариален акт за собственост. В продължение на двадесет и пет години С. С.Б. ползвал и владеел този имот на валидно правно основание – първоначално като ползвател, впоследствие като собственик, а към настоящия момент тримата ищци като негови наследници продължавали да ползват имота и не били преустановявали владението и ползването върху него вече общо 35 години.

Следвало да се има предвид, че след активизиране на свлачище, площта на имота претърпяла разлики, а освен това било направено ново заснемане. След същото, имотът бил нанесен в плана на село П. под № 000647 с площ от 0,834 декара. През септември 2018 г. ищците разбрали, че имот № 000647, находящ се в землището на село П., община К. бил придобит от първия ответник М.И.Ч., която го закупила на публичен търг с тайно наддаване от Община К. Имотът, притежаван от ищците, бил част от този имот, което означавало, че Община Карлово не била собственик и нямала право да се разпорежда с него. В приложената към исковата молба скица било отбелязано, че местността е „Стражата“. Направили са искане съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство, оставено от С- С.Б., на гореописания недвижим имот. Евентуално, са направили искане да бъдат признати за собственици на имота по давностно владение, считано от 17.12.1998 г.

Към исковата молба прилагат Нотариален акт №80, том I, рег. № 1029, дело № 216 от 1998 г. на Нотариус с рег. № 099 на НК и вписан в СВ - гр. Карлово под № 200, том III от 1998 г за признаване на собственост на С. Б. съгласно §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот по отношение на нива от 0,600 дка в м.“*********, Удостоверение за наследници на С0 С.Б., поч. на **********., Скица на имот с № 000647, изд. на 23.04.2019г., в която е записана като собственик М.И.Ч., Заповед № 712/15.04.1998г., изд. от ********* на осн. §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която е разрешено на С0 Б. закупуването на имот с площ 600 кв.м. в м.“*******, на осн. §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, Удостоверение № 7/17.01.1983г. за предоставяне право на ползване на земя на С. Б., Обява от 26.04.2018г. на Община –К. за провеждане на публичен търг с явно наддаване за имот с № 000647 с площ 0,834 дка.

Ответницата

М.И.Ч. депозира Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло иска. Застъпва, че от представените от ищците

Удостоверение №7 от 17.01.1983 г. и Заповед №712/15.04.1998 г. не се установява по категоричен начин да са спазени императивните изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, и по-конкретно – разпоредбите на§ 4а от ЗСПЗЗ и § 62 ал.3 и следващите от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Изтъква, че обстоятелството, че впоследствие праводателят на ищците се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот по никакъв начин не санирал пропуските и нарушенията на процедурата по закупуването му, визирани в параграф 62 и не го легитимирал като собственик на имота. От представените доказателства от ищците не можело да се направи извод за законно придобиване на правото на собственост върху спорния недвижим имот. Нямало данни да е осъществена докрай процедурата за ползвателите по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. От друга страна, ответницата поддържа да е абсолютно добросъвестен и изряден купувач, който при спазването на всички законови изисквания се сдобил със собствеността върху имота от предишния му собственик, а именно – Община К., поради което не следвало да търпи негативни последици и неудобства.

Ответникът Община – К. депозира

Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Поддържа, че имот 000647 – земеделска земя, бил придобит от Община К. на осн. чл.25 ЗСПЗЗ и за него имало издаден акт за общинска собственост. На следващо място възразява, че признаването на правото на правоимащите лица да им бъде възстановено, респективно да придобият правото на собственост върху имотите, границите на които се установяват с плана по параграф 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, е резултат от сложен фактически състав. За земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се изработвал помощен план и план на новообразуваните имоти, които се одобрявали съгласно правилата на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал.

4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по параграф 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установявали границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на параграф 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработвал в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържал границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Предвид обстоятелството, че към настоящия момент за землището, където се намира процесния имот, няма изготвен помощен план и ПНИ, процедурата по възстановяване собствеността на 33 не била завършена. Затова, преди влизане в сила на заповедта по реда на §4 к ал.

7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за тези площи не бил настъпил реституционния ефект, защото те все още не са били индивидуализирани. Позовава се на Решение № 387/22.11.2012 г. по гр.д. № 1180/2011 г. I г.о. ВКС, според което самият ПНИ не създава и не отнема права, а такива се създават с индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността.

Административната процедура за реституция на тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на заповедта по §. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. Счита също така, че правото на ползване на ищеца не се е трансформирало в право на собственост. За имот, находящ се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на земеделската реституция, административната процедура по възстановяване на собствеността на земеделската земя приключвала с издаване на решение на поземлената комисия по чл.18ж от ППЗСПЗЗ или с приемане на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ - със заповед на кмета, в които да се индивидуализират като обекти на правото на собственост с описание на техните граници, местоположение, съседи и площ. Предпоставка за допустимост на иска, в обсъжданата хипотеза, било правата по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищеца да са признати, сложният фактически състав по този ред да е приключил и това да е отразено по изработения помощен план. Несъмнено тази предпоставка не била налице, защото няма изработен помощен план. На следващо място оспорва извършеното плащане на земята от ищците, но дори и то да било извършено, създавало само облигационни отношения между тях и общината и нямало транслативен ефект относно промяна на собствеността, именно защото процедурата по реституция не е завършила. Нямало ПНИ и заповед на ОУ. Оспорва идентичността на имота претендиран от ищците, който се намира в местността „М.“ с този продаден от Община - Карлово, който се намира в местността „С.“.

Не съществувал имот с пл. № 1 по КП на с.

Пролом, както твърдят ищците. Оспорва

Нотариален акт №80, том I, рег. № 1029, дело

№ 216 от 1998 г. на нотриус с рег. № 099 на НК и вписан в СВ - гр. Карлово под № 200, том III от 1998 г., тъй като същият бил издаден след представяне от ищците на окомерна скица, което не позволявало имотът да се индивидуализира, а и процедурата по реституция не била завършила. Поддържа, че претендираният имот е земеделска земя и ако действително ищците са имали право на собственост върху нея, е следвало да предприемат процедура по нанасяне на собствеността им в КВС, което не са сторили и процесуалното им бездействие, от което не би следвало да извличат полза, било причина за настоящото производство. Относно описаните с исковата молба твърдения, че ищецът е собственик освен по нотариален акт, също така се позовавал на оригинерно придобивно основание, а именно – изтекла в негова полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, ответникът счита, че спрямо имота не тече придобивна давност, поради което ищецът не може да го придобие на това основание. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС изисквала да е упражнявана фактически власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че се упражняват собственически правомощия. За вещите - частна държавна или общинска собственост обаче, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започвал да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтичал на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок било спряно с § 1 от Разпоредби към Закона за допълнение към ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на течението на давностния срок било продължено до 31.12.2022 г. Затова към момента на предявяване на иска и към настоящия момент не бил изтекъл срока по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на имот частна общинска собственост, поради което ищецът не се легитимирал като собственик на процесния имот.