Решение № 87 от 24.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Велико Търново, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Търговско дело № 20234100900078 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, чл. 307 от Търговския закон и чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът - „ЕНЕЛ СТРОЙ”-ООД, гр. Горна Оряховица - излага в исковата си молба, че на 27.05.2022 година с ответника сключили договор, по който срещу възнаграждение от 1 344 000 лв. с включен данък добавена стойност се задължил да изгради футболно игрище в урегулиран поземлен имот I кв. 99 по подробния устройствен план на гр.

Г.Оряховица. Ищецът изградил обекта, а ответникът го приел без възражения, като заплатил договореното възнаграждение. Като се позовава на изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен – инфлационни процеси, завишили цените на строителните материали, по реда на настоящото производство търси присъждане на сумата от 638 197,61 лв. на три фактически състава в съотношение на обусловеност един спрямо друг: индексация на възнаграждението по договора, изменение на договора по реда на чл. 307 от Търговския закон, като задължението на ответника бъде завишено с исковата сума, и на основание обедняването на ищеца с исковата сума по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. Претендира се законна лихва и разноски.

Ответната страна - ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, гр. Горна Оряховица – признава сключването на договора с описаното в исковата молба съдържание. Оспорва исковете с довод сделката да е изпълнена и да липсват основания за промяна на параметрите по нея. Искането за изменение на договора е оспорено с тезата, че чл. 307 от ТЗ е 1 неприложим при договори, сключени в резултат на конкурсна процедура по Закона за обществените поръчки. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения договор от 27.05.2022 година, че страните са постигнали съгласие ищецът да изгради футболно игрище в имот I кв. 99 по подробния устройствен план на гр. Г.Оряховица, а ответникът – да заплати възнаграждение. Последното е платено окончателно на 06.04.2023 година – твърденията на ищеца в исковата молба. Няма спор и че извършеното ответникът е приел с нарочен протокол, по който забележки относно качество и количество на изработеното не са правени. В тази насока са съвпадащите си едно с друго обяснения на страните и приложените протоколи за извършени строително-монтажни работи.

Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Размерът на възнаграждението страните са договорили, сделката е негов източник, заради което исковата сума не може да бъде част от дължимото.

Доводите на ищеца в обратна насока са неоснователни. Законът мълчи по въпроса какъв е редът за промяна на възнаграждението в хипотезата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД, но договорната същност на правоотношението подсказва отговора – страните следва да предоговорят клаузите за възнаграждение. Евентуален отказ на ответника-поръчващ да индексира възнаграждението е балансиран с възможностите, които законът дава на изпълнителя по чл. 90 от ЗЗД. Задължението на поръчващия по чл. 266, ал. 2 от ЗЗД да договори промяна на възнаграждението е задължение по смисъла на чл. 90, ал. 2 от ЗЗД.

Затова ищецът-изпълнител е бил властен да наложи на ответника корекция на възнаграждението. Това да е сторил не твърди. Искането му за индексация датира три месеца след приемане на извършената работа. Нещо повече – в протоколите за приемане на изграденото от 28.10.2022 година и от 04.11.2022 година, листи 22 и следващите от преписката по делото, страните са остойностили отделните строителни дейности.

Съгласието на изпълнител и поръчващ по този въпрос елиминира възможносттта за промяна – чл. 20а от ЗЗД, а изявлението на ищеца по протоколите има последиците на посоченото в чл.365, ал. 1, предложение второ, от ЗЗД, защото елиминира възможността за спор относно размера на паричното задължение по договора.

Промяната на параметрите по договора по чл. 307 от Търговския закон предпоставя договорът все още да съществува като факт. С изпълнение на задълженията по него той престава да съществува, а изменение на несъществяващ договор е логически и законодателно невъзможно. Като неоснователен, този иск следва да бъде отхвърлен.

На изискването задълженията по договора да са все още неизпълнени като елемент от фактическия състав на промяната по чл. 307 от ТЗ следва да се настои, предвид същността на уреденото право – преобразуващо право за съдебна промяна на съществен елемент в наличен договор, респективно право на прекратяване, базиращо се на драстично 2 несъответствие в стойността на насрещните престации. И двете хипотези на нормата изискват съществуващо правоотношение, защото то е обект на конститутивната промяна, наложена с влязлото в сила решение.

Третият иск подлежи на отхвърляне, заради липсата на фактическия състав по чл. 59 от ЗЗД. Смисълът на нормата е да репарира обедняването, когато то не е резултат на договор, деликт, неоснователно разместване на блага или на водене на чужда работа без натоварване и въпреки това е налично. За да е обедняване исковата сума не може да има за източник договаряне, защото за изравняване на стойностната аномалия, ако я има, ще важат правилата на договореното. Това казва изрично нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, регламентирайки субсидиарния характер на претенцията.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски, по делото доказани като сума от 35 654 лв. Следва да се присъдят с решението по делото.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявения от „ЕНЕЛ СТРОЙ”-ООД, гр. Горна Оряховица, против ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, гр. Горна Оряховица, и с к, с който основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите претендира присъждане на сумата от 638 197,61 лв., индексация на възнаграждение по договор от 27.05.2022 година, законна лихва върху вземането и разноски, като неоснователен.

Отхвърля предявения от „ЕНЕЛ СТРОЙ”-ООД, гр. Горна Оряховица, против ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, гр. Горна Оряховица, и с к, с който основание чл. 307 от Търговския закон претендира завишаване на възнаграждението по договор от 27.05.2022 година, от 1 344 000 лв. на 1 982 197,61 лв., ведно със законна лихва върху вземането и разноски, като неоснователен.

Отхвърля предявения от „ЕНЕЛ СТРОЙ”-ООД, гр. Горна Оряховица, против ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, гр. Горна Оряховица, и с к, с който основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 59 от Закона за задълженията и договорите претендира присъждане на сумата от 638 197,61 лв., стойност на твърдяно обедняване на ищеца вследствие изпълнението на договор от 27.05.2022 година, законна лихва върху вземането и разноски, като неоснователен.

3

Осъжда „ЕНЕЛ СТРОЙ”-ООД, гр. Горна Оряховица, да заплати на ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, гр. Горна Оряховица, сумата от 35 654 (тридесет и пет хиляди шестстотин петдесет и четири лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4