Решение № 2492 от 03.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2492 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330114922 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл.

365 ЗЗД за сумата от 20747 лева.

Ищецът твърди, че на 19.03.2021г. в гр. П. е дал в заем на ответницата сумата от 70 000 лева, която сума същата се задължила да върне до 12.04.2021г. Според уговореното между страните, с тази сума ответницата следвало в уговорения срок да погаси задължението си към съответна финансова институция, да освободи от тежести имота си, служещ като обезпечение, да заличи учредената ипотека в полза на тази финансова институция и да продаде имота си на купувач, с който имала договореност, и с получените от продажбата средства да възстанови получения от М. З. паричен заем от 70 000 лева.

Твърди се, че като обезпечение на получения паричен заем, ответницата била издала в полза на ищеца М. А. З., запис на заповед от *****г., за сумата от 70 000 лева, с падеж на 12.04.2021г.

Твърди се също, че ответницата разходвала получения заем от 70 000 лева за други цели, поради което между страните била сключена спогодба от 21.04.2021г., в която ответницата М. В. изрично признала, че дължи и че не е върнала на ищеца получената на 19.03 2021г. заемна сума от 70000 лева, като посочила начин на връщане на сумата и цялостно уреждане на отношенията между страните. Издадено било и съответно пълномощно на съпругата на ищеца М. З., във връзка с изпълнението на спогодбата.

Твърди се, че в изпълнение на договореното в спогодбата, имотът на ответницата бил продаден чрез агенция за сумата от 120 000 лева, като част от продажната цена в размер на 70 747 лева, представляваща дължимата от ответника сума към финансовата институция, била преведена по банков път на съответната финансова институция, а остатъкът от получената продажна цена в размер на 49 253 лева била преведена по посочената от ищеца банкова сметка, с което било погасено частично задължението на ответницата по получения заем, като дължимия непогасен 1 остатък в размер на 20 747 лева не бил върнат.

От ответницата е постъпил писмен отговор, с който твърди, че никога не е получавала каквато и да било сума от ищеца под каквато и да е форма за целия период на познанството им от 2019 г. до датата на подаване на отговора на исковата молба.

Заявява, че с оглед размера на сумата, същата е следвало да бъде преведена по банков път, за което ищецът не бил представил доказателства. Представила е извлечение от банковата й сметка, от която било видно, че от месец март 2021 г. до днешна дата по банковата й сметка не били постъпили суми от ищеца. Заявява, че макар и представения запис на заповед да е редовен от външна страна, издаването му не било свързано с твърдяното от ищеца каузално правоотношение договор за заем, а съвсем различно от представеното от ищеца.

По отношение на представената спогодба заявява, че със същата се удостоверява несъществуващо задължение по запис на заповед и поемане на ново на същата стойност, като заявява, че никога не е подписвала подобен документ, както и че никога не е получавала пари от ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От договор за спогодба, сключена на 21.04.2021г., между М. А. В. от една страна и от друга М. А. З., се установява, че на 19.03.2021г. на М. В. е предоставена в заем сумата от 70 000 лева, обезпечена със запис на заповед от 19.03.2021г., издаден в полза на М. А. З., с издател М. В.. От член 3 на същата спогодба също така се изяснява, че заетата сума ще се възстанови от ответницата от продажната цена на нейно жилище в град П., като заетата сума ще се преведе по банковата сметка на съпругата на заемателя, на която ответницата В. е издала нотариално заверено пълномощно. От друга страна З. е поел ангажимента да не се ползва от издадената като обезпечение по договор за заем запис на заповед и се е задължил да преведе остатъка от продажната цена на недв. имот към кредитора на ответницата в лицето на Кредитна Агенция България ООД за задължения на ответницата по договор за кредит от 3.11.2020 г.

Остатъкът от продажната цена от 70747 лева е преведен с платежно нареждане от 27.04.2021г. на Кредитна Агенция България ООД, а това преводно нареждане не се оспорва от ответницата.

Също така ответницата не е оспорила упълномощителната сделка, по силата на която е учредила на М. И. З. права да продаде имота й в град П. и да я представлява пред всички банки и техни клонове на територията на Р. България, във връзка със сключени от нея кредити, в това число и да извършва всякакви действия по обслужване на кредита, които обстоятелства се установяват от приложеното на стр. 7 пълномощно.

В. е оспорила подписа си в договора за спогодба, но не е ангажирала доказателства разколебаващи доказ. стойност на документа, чрез установяване неистинността на положения подпис, с оглед на което съдът приема, че автор на подписа за М. В. е ответницата и същата е обвързана от подписаната от нея спогодба.

В цитираната спогодба се съдържа извънсъдебно признание на ответницата да е получила в заем от ищеца сумата от 70 000 лева, който заем е гарантиран с издаден от нея запис на заповед от 19.03.2021г. за същата сума, който е приложен по делото. Пред Окръжен съд Пловдив е разгледан и решен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1646/2021г. спорът между М. А. В. и М. И. З., като предявеният осъдителен иск от М.

А. В. срещу М. З. за сумата от 49253 лева, дължима на основание договор за поръчка, инкорпориран в пълномощно с нот. заверка на съдържанието и подписите от 19.03.221г., е бил отхвърлен, като погасен чрез прихващане по запис на заповед от 19.03.2021г. с поемател М. З. за сумата от 70 000 лева, с падеж 12.04.2021г., джиросан на 15.04.2021г. в полза на З.

2

След извършеното прихващане дължимата сума е в размер на процесната 20747 лева, за която сума ответницата не доказа да е платена, респ. да не се дължи.

Следователно искът като основателен и доказан ще се уважи.

В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 2189,80 лева.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН ********** да заплати на М. А. З., ЕГН **********, сумата от 20747 лева, представляваща част от получена и невърната в заем сума на основание договор за спогодба от****., ведно със законната лихва върху сумата от 20 747 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.09.2021г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН ********** да заплати на М. А. З., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2189,80 лв. разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 3