Решение № 372 от 31.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Николай Джурковски

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200404 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационни жалби на подсъдимите С. Н., Й. И. и М. Т. чрез упълномощените им защитници, адвокатите Ю. Й., Н. Н. и Д. Д. срещу нова въззивна присъда № 12/13.02.2025 г. на Окръжен съд- гр. Варна, постановена по в.н.о.х.д. № 143/25 г.

В касационните жалби на тримата подсъдими са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимите, поради несъставомерност на деянието. Към депозираните от тримата подсъдими касационни жалби са постъпили допълнения в срока по чл. 351, ал.4 от НПК, в които се излагат мотиви в подкрепа на наведените касационни основания и направеното искане за тяхното оправдаване.

Касационната жалба на подсъдимия Т. се аргументира, в постъпилото към нея допълнение, с доводи за превратна интерпретация на гласните доказателствени средства, изходящи от подсъдимите и свидетелките А. и И., което е довело до неправилно установени факти от значение за авторството на деянието. Сочи се, че показанията на свидетелите, вписани в протокола за обстоятелствена проверка са били изготвени предварително като проект от адв.

И. в тях е отразена гледната й точка по казуса, а не фактическите изявления на подсъдимите, свързани с владението на процесния недвижим имот. Отделно се посочва, че починалият собственик на имота е заявил воля, значителен период преди настъпването на неговата 1 смърт, подсъдимият Т. „да вземе“ имота и това е от значение за субективната съставомерност на деянието, която според защитата липсва. По изложените съображения се поддържа искането за оправдаване на подсъдимия Т..

В допълнението/ наименувано мотиви/ към касационната жалба на подсъдимия И. се сочи, че в протокола за обстоятелствена проверка са отразени правни квалификации за владението на имота, които не биха могли да бъдат формулирани по този начин от подзащитния му, поради липса на правна грамотност, което според защитата сочи на опороченост на нотариалното производство. Позовава се на показанията на свидетелката И. че лично е изготвила съдържанието им, което счита, че е в противоречие с приетите по делото факти, че подзащитният му устно е потвърдил пред нотариус невярното обстоятелство за владението на имота. Последното твърдение е следвало да бъде направено като извод от нотариуса след като изслуша устните разяснения на свидетелите. Грешното правно тълкуване от подзащитния му и даването на оценка на факти от обективната действителност не може да се квалифицира като затаяване на истина или потвърждаване на неистина, поради което намира, че същият следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение за лъжесвидетелстване.

В допълнението/ наименувано мотиви/ към касационната жалба на подсъдимата Н. се твърди неправилна доказателствена оценка на показанията на свидетелките А. и И. и на обясненията на тримата подсъдими, които неправилно са били оценени като защитна теза.

Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, че свидетелките са обяснили на подсъдимите термина „владение“ за нуждите на нотариалното производство. Както и се сочи, че от доказателствата по делото се установява, че свидетелката И. след разпита на подсъдимите е узнала за липсата на основания за провеждане на нотариално производство, а свидетелката А. не е извършила непосредствен личен разпит на подсъдимите, което се установява от използваните идентични изрази в протокола за обстоятелствена проверка и показанията на свидетелката И. че е съставила проекта на протоколите за разпит предварително. В същият смисъл са и депозираните от подсъдимите обяснения, като в дадените от подзащитната му не се съдържат неистини, а използваните правни термини са били вписани от свидетелката И. след като е изслушала разказа на подсъдимата, без да й разясни целта на производството и смисъла на института на владението. Намира, че за нуждите на нотариалното производство е следвало да бъде проведен непосредствен устен разпит на подсъдимите от нотариуса по обстоятелствената проверка, който да прецени основанията за придобиването на имота по давност, което не е било извършено. В заключение счита, че не може да се търси отговорност на подсъдимите за използваният от тях термин „владение на имота повече от десет години“ при липсата на разяснения за смисъла на понятието от адв. И. с оглед на което са налице основания за оправдаване на подзащитната му.

Пред касационната инстанция подсъдимите С. Н., Й. И. и М. Т. и упълномощените им защитници, редовно уведомени за съдебното заседание не се явяват.

От защитниците на подсъдимите И. и Н. са постъпили писмени молби, с които молят ВКС 2 да бъде даден ход на делото и същото да бъде разгледано в тяхно и на подзащитните им отсъствие, като се отмени присъдата на въззивния съд и подсъдимите бъдат оправдани.

Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция изразява становище, че жалбите на тримата подсъдими са допустими, но неоснователни, поради което въззивната присъда следва да се остави в сила. В рамките на приетите факти счита, че материалният закон е правилно приложен; подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК от обективна и субективна страна, като са действали при условията на пряк умисъл, с оглед знанието им, че подсъдимият Т. не е владял имота повече от 10 години.

Посочва, че въззивният съд е отговорил на възражението за незнанието на подсъдимите за юридическия смисъл на термина „владение“, като неоснователно е твърдението в жалбите, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите, а обясненията на подсъдимите са приети за защитна версия.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби на тримата подсъдими основания и като съобрази доводите на прокурора от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивното производство по делото е второ по ред след отмяна с въззивно решение № 304/11.12.2023 г. на Окръжен съд- гр. Варна, постановено по в.н.о.х.д. № 1258/23 г. на първата оправдателна присъда на Районен съд-гр. Провадия, № 12/11.04.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 338/22 г. и връщане на делото за ново разглеждане, поради отстраними съществени процесуални нарушения.

При новото разглеждане на делото е постановена нова оправдателна присъда на РСгр.Провадия, № 23/27.09.2024 г. по н.о.х.д. № 475/23 г., с която тримата подсъдими са оправдани по предявените им обвинения за подбудителство и извършителство на престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.

С въззивна присъда № 12/13.02.2025 г. на Окръжен съд- гр. Варна, постановена по в.н.о.х.д.

№ 143/25 г.,/въззивното производство е образувано по протест на прокурора/ присъдата на районния съд е била отменена и вместо нея е била постановена нова присъда, с която подсъдимите са били признати за виновни по предявените им обвинения и са им наложени наказания, на всеки един от тях, от по 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено с изпитателен срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски за всеки един от тях.

Настоящото касационно производство е образувано по касационните жалби на подсъдимите И., Т. и Н. срещу новата въззивна осъдителна присъда на окръжния съд.

Касационните жалби на тримата подсъдими са подадени в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 346, т.2 от НПК, поради което са допустими като разгледани по същество се намериха за неоснователни, всяка една от тях.

3

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Посочените в жалбите на тримата подсъдими доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК са аналогични по съдържание, което позволява общото им обсъждане и отговор за тяхната основателност.

В основата на това оплакване е поставена неправилната оценка на гласните доказателствени средства, изходящи от свидетелките А., нотариус в производството по издаване на констативния нотариален акт и И. адвокат на подсъдимия Т. във връзка с извършването на обстоятелствената проверка, които според защитата са получили необективен прочит от въззивната инстанция, като неоснователно са кредитирани свидетелските показания и са игнорирани обясненията на подсъдимите, които съдът неправилно е оценил като тяхна защитна версия. В конкретика, в жалбите на подсъдимите И. и Н. се оспорва авторството на изявленията им, отразени в протокола за обстоятелствена проверка в частта относно владението на процесния имот, като се твърди, че формулировката на отговорите е направена от свидетелката И. която е изготвила проект на разпитите и го е изпратила на нотариус А.. Както и че последната свидетелка не е извършила личен разпит на подсъдимите в качеството им на свидетели по обстоятелствената проверка, а е използвала проекта на адв. И. което се установява от гласните доказателствени средства по делото.

Възражението е неоснователно.

По естеството си оспорването на приетите от въззивния съд факти с доводи за тяхната неправилност е оплакване за необоснованост, което не е касационно основание и не се включва в пределите на касационната проверка, която има за предмет юридическата правилност на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите на обвинението, а не и самите факти по същество. В този контекст отговор от ВКС следва да бъде даден относно това налице ли е законосъобразен прочит и обективна процесуална оценка на релевантните за обвинението доказателства и средствата за тяхното установяване.

Въззивният съд е приел нова фактическа обстановка в постановената въззивна присъда, до която е достигнал след самостоятелен пълен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, като направените въз основа на същия анализ фактически изводи сочат на обективен прочит на правно значимите за обвинението доказателства. В мотивите към новата присъда се съдържа подробен анализ на показанията на свидетелките А. и И. и на обясненията на подсъдимите за изявленията на последните в хода на нотариалното производство. Правилно е посочено, че цитираните гласни доказателствени средства са еднопосочни в частта до изслушването на двамата подсъдими пред нотариус А.. В останалата част за изявленията на подсъдимите пред нотариуса по въпроса за това владял ли е подсъдимият Т. процесния недвижим имот и за какъв период от време се констатират противоречия в гласните доказателствени източници, като от въззивния съд обясненията на подсъдимите са кредитирани частично. Окръжният съд е дал кредит на доверие на показанията на свидетелките А. и И. за личен непосредствен разпит на подсъдимите в хода на охранителното производство, като е отхвърлил обясненията на последните, че показанията им са били написани предварително от свидетелката И. без да им бъде 4 разяснено значението на използваните от нея правни термини в частта относно владението на недвижимия имот. Посочената доказателствена оценка почива на вярна интерпретация на показанията на свидетелките И. А., както и на обясненията на подсъдимите Н. и И..

В компетентността на решаващите съдебни състави е да обезпечат изводите си по фактите на обвинението с определени свидетелски показания, на които са дали кредит на доверие и да отхвърлят други гласни доказателствени средства/показания на други свидетели или обяснения на подсъдимите/. При всички случаи съдът е задължен да изложи мотиви в подкрепа на направената доказателствена оценка, което задължение въззивният съд е спазил стриктно, като не се констатира оценъчната му дейност да е в разрез с изискванията на процесуалния закон.