Решение № 313 от 26.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Варна, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. А. при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско дело № 20243100500293 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба входящ № 499/03.01.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., чрез общия им процесуален представител адв. А. Г., срещу Решение № 4146/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 15224/2022 г. по описа на РСВарна, 20-ти състав, в частта му с която съдът е: осъдил Н. Г. И. да заплати на Н. А. К., ЕГН **********, сумата от 3000,00 лева, представляваща припадащата се на ответницата част, от задължението на починалия наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от 20.12.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.11.2022 г., до окончателното плащане на задължението, на основание чл.

240, ал.1 от ЗЗД; осъдил Ц. Б. Ц. да заплати на Н. А. К. сумата от 1500,00 лева, представляваща припадащата се на ответника част, от задължението на починалия наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.11.2022 г., до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД; осъдил Г. Б. Ц. да заплати на Н. А. К. сумата от 1500,00 лева, представляваща припадащата се на ответника част, от задължението на починалия наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от 20.12.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.11.2022 г., до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД.

Въззивниците – Н. И., Ц. Ц. и Г. Ц. считат първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно. Считат, че на 20.12.2019 г. между наследодателя им Б. Ц. И., като заемател и Н. А. К., като заемодател, не е бил сключван 1 договор за заем за сумата от 9000 лева, тъй като по това време Н. К. е била извън България.

Считат, че не е бил осъществяван банков превод на вписаната в договора за заем заемна сума от 9000 лева, от Н. К. на Б. И.. Считат, че въпросната сума от 9000 лева е била преведена по банков път, от Н. К. на Н. И. не по договор за заем, а в изпълнение на задължение за заплащане на цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2019г.

Въззивниците молят съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу тях искове.

В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна – Н. А. К., чрез процесуалния си представител адв. Т. Г. от АК-Варна, е подала отговор на въззивната жалба, с който моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззивниците, чрез общия им процесуален представител адв. А. Г., а Н. Г. И. и лично, поддържат въззивната жалба. Претендират се разноски В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Н. К., чрез процесуалните си представители адв. Т. Г. и адв. Г. В., оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на въззивната жалба. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на насрещните страни.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Н. А. К., срещу Н. Г.

И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., обективно-кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответниците, в качеството им на наследници по закон на починалия Б. Ц. И., да заплатят на ищцата припадащата се на всеки част от задължението на общия им наследодател, по договор за заем от 20.12.2019 г., на обща стойност 9000 лева, , както следва: сумата от 6000,00 лева от Н. Г. И. и сумите от по 1500,00 лева от Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба - 17.11.2022 г. до окончателното им изплащане, както и договорна неустойка по чл. 6 от договор за заем, както следва: сумата от 300,00 лева от Н. Г. И. и сумата от по 75,00 лева от Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц..

В условията на евентуалност на горния иск е предявен иск с правно основание чл.

240, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата Н. Г. И. да заплати на ищцата сумата от 5000,00 лева, представляваща дължима сума по договор за заем от 23.12.2019 г. и сумата от 4000,00 лева, представляваща дължима сума по договор за заем от 23.12.2019 г.

В условията на евентуалност на горния иск е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Н. Г. И. да заплати на ищцата сумата от 9000,00 лева, представляваща сбор на платени без основание суми по банковата сметка на ответницата на 23.12.2019 г.

В условията на евентуалност на горния иск е предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответницата Н. Г. И. да заплати на ищцата сумата от 9000,00 лева, с която се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата посредством превод на визираната сума по банковата сметка на ответницата на 23.12.2019 г. По всеки един от предявените в условията на евентуалност искове се претендира законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Н. А. К. твърди, че ответниците - Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. са наследници по закон преживяла съпруга и синове, на Б. Ц. И., ЕГН **********, починал на 08.11.2021 г., които са приели наследството на своя наследодател. Н. А. К. твърди, че с Б. Ц. И. са сключили писмен договор за заем на 20.12.2019 г., по силата на който тя се е задължила да му предостави, като заем сумата от 9000,00 лева. Излага, че съгласно чл. 2, ал.1 от договора заемната сума следвало да бъде преведена по банкова сметка на заемателя, но по настояване на последния е превела сумата от 9000 лева на неговата съпруга Н. И. с превод от 4000,00 2 лева на 23.12.2019 г. и от 5000,00 лева на 23.12.2019 г. Падежът на заема бил на 13.12.2021 г., но ответниците не върнали сумата въпреки проведените разговори. Сочи, че в чл. 6 от договора за заем е предвидено, че в случай на забава заемателят дължи неустойка в размер на 5 % от заемната сума, т.е. 450,00 лева. По изложените съображения сочи, че на основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД наследниците на заемателя, съобразно наследствените си дялове дължат сумите от 6000,00 лв., съответно по 1500,00 лв. от главницата, както и сумата от 300,00 лв., съответно по 75,00 лв. от неустойката.

В условията на евентуалност на горния иск, твърди, че е сключила два устни договора за заем с ответницата Н. И. на 23.12.2019 г., за сумите от 4000,00 лева, и съответно 5000,00 лева, които превела по банковата й сметка. Излага, че заемите следвало да бъдат върнати до 13.12.2020 г., но това не било сторено до момента.

В условията на евентуалност твърди, че ответницата Н. И. е получила без основание по банковата си сметка сумата от общо 9000,00 лв. на 23.12.2019 г., поради което е налице неоснователно обогатяване, обуславящо интереса от предявяване на евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

В условията на евентуалност на горния иск, предявява иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване от страна на ответницата Н. И. с преведената сума от 9000,00 лв. за сметка на ищцата. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., чрез общия им процесуален представител адв. А. Г. са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват предявените срещу тях искове по основание и размер, а предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД считат недопустим. Оспорват наличието на сключен договор за заем между Н.

А. К. и Б. Ц. И.. Оспорват автентичността на положения от Б. Ц. И. в договора за заем подпис. Твърдят, че към датата на сключване на договора - 20.12.2019 г. ищцата не е била в страната. Оспорват предаването на заемната сума, както и твърдението, че по настояване на наследодателя им сумата е била преведена по сметка на съпругата му. Считат, че не дължат неустойка, защото не са поканени да заплатят процесните суми, на основание чл. 84, ал.1 от ЗЗД, както и на основание чл. 83, ал.1 от ЗЗД, поради липса на информация за договор за заем, за който не са уведомени от кредитора. Считат, че е недопустимо едновременното търсене на реално изпълнение и обезщетение за неизпълнение. Считат клаузата за неустойка, предвидена в чл. 6 от договора за заем за нищожна, тъй като излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и гаранционна функция, включително е прекомерна, при липсата на претърпени вреди от ищеца и противоречи на добрите нрави на принципите на справедливостта и добросъвестността. Твърдят, че не са провеждали разговори с Н. К., след смъртта на наследодателя им, както и че преводите от 4000,00 лева и 5000,00 лева, извършени на 23.12.2019 г. в действителност са преведени аванси по два договора за покупко - продажба на недвижими имоти, съгласно договорки обективирани в т.

2 от нотариални актове № **, том ****, дело **** от 28.6.2019г. на СВ - Варна и № 19, том *****, дело **** от 28.6.2019г. на СВ - Варна, сключени между Н. А. К. като управител и съдружник в “Т.” ООД, ЕИК ********** и Б. и Н. И.и.

На следващо място се оспорва наличието на договори за заем между Н. К. и Н. И., като се сочи, че ищцата не е била в България на 23.12.2019 г. Сочи се, че от самите платежни нареждания е видно, че сумите са дадени като аванс, а не по заем. Твърди се, че е налице основание за плащането от 9000,00 лв., а именно аванс по договорите за покупкопродажба от 28.06.2019 г., поради което не може да има и обедняване на ищцата. По изложените съображения се моли за прекратяване на производството по чл. 59 от ЗЗД, както и за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, Н. А. К., чрез процесуалните си представители адв. Т. Г. и адв. Г. В. поддържа исковата молба. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., чрез общия им процесуален представител адв. А. Г. оспорват предявените искове, молят да бъдат 3 отхвърлени. Претендират се разноски

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за наследници изх. № 32390/30.09.2022 г. на Б. Ц. И., починал на 08.11.2021 г., става видно, че същият е оставил за свои законни наследници ответниците - преживяла съпруга Н. Г. И. и синове Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц..

От писмен договор за паричен заем сключен на 20.12.2019 г. между Н. А. К., като заемодател и Б. Ц. И., като заемател, подписан от страните, се установява, че на 20.12.2019 г. ищцата се е задължила да предаде на Б. Ц. И. сумата от 9000,00 лв, който от своя страна е поел задължение да я върне ведно с годишна лихва в размер на 0,1 % от заемната сума до 13.12.2021 г. по банков път. В чл. 2, ал.1 и ал.3 от договора, страните са уговорили предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя да се извърши по банков път, в срок от три дни от подписване на договора /до 23.12.2019г./. В чл. 6 е договорено, че в случай на забавяне, на която и да е от страните, виновната страна дължи неустойка в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от заемната сума. В чл. 7 от договора е посочено, че условията на договора могат да бъдат променяни при наличие на съгласие на страните, изразено в писмена форма.

От потвърждение за плащане по банков път от „П.К.Б.“, става видно, че Н. А. К., като наредител, на 23.12.2019 г. от нейна лична банкова сметка, открита в банка „П.К.Б.“ ЕАД е наредила да бъде преведена на Н. Г. И., по нейна лична банкова сметка открита към банка „ДСК“ ЕАД сумата в размер на 4000,00 лв. , като основание за плащането е вписано „плащане по договор, аванс“.