Решение № 1412 от 23.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110152386 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на ......... срещу Т. М. Г., Р. АЛ. Г. и М. АЛ. ВЛ..

Ищецът твърди, че между него и ответниците в качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди за исковия период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.

............, както и че в негова полза е възникнало вземане към ответниците за сумата от общо 443, 05 лв., от която: сумата от 381, 57 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, сумата от 41, 83 лв.

– мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 25.05.2021 г., сумата от 16, 62 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., сумата от 3, 04 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.07.2018 г. – 25.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 08.09.2021 г. до окончателното изплащане. Твърди, че ответниците отговарят разделно за процесните суми – всеки от тях за по 1/3 в качеството им на наследници на АЛ. ВЛ. Г.. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми.

Претендира разноски.

Ответницата Т. М. Г. оспорва исковете. Оспорва да има качеството клиент на топлинна енергия по съображения, че не са ангажирани доказателства да е собственик или вещен ползвател на имота. Позовава се на нормата на чл.62 ЗЗП, като твърди, че се касае за непоискана услуга.

Позовава се на погасителна давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения, че не се установява изпадането й в забава по отношение на главните вземания, тъй като не е доказано публикуване на сумите на сайта на ищеца съгласно Общите му условия. Оспорва претенцията за цената на 1 дяловото разпределение по съображения, че услугата се предоставя от третото лице-помагач. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху нея по съображения, че не са налице предпоставките за присъждането й. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът Р. АЛ. Г. оспорва исковете. Оспорва да има качеството клиент на топлинна енергия по съображения, че не са ангажирани доказателства да е собственик или вещен ползвател на имота. Позовава се на нормата на чл.62 ЗЗП, като твърди, че се касае за непоискана услуга.

Позовава се на погасителна давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения, че не се установява изпадането му в забава по отношение на главните вземания, тъй като не е доказано публикуване на сумите на сайта на ищеца съгласно Общите му условия. Оспорва претенцията за цената на дяловото разпределение по съображения, че услугата се предоставя от третото лице-помагач. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху нея по съображения, че не са налице предпоставките за присъждането й. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът М. АЛ. ВЛ.. Оспорва да има качеството клиент на топлинна енергия по съображения, че не са ангажирани доказателства да е собственик или вещен ползвател на имота. Позовава се на нормата на чл.62 ЗЗП, като твърди, че се касае за непоискана услуга. Позовава се на погасителна давност.

Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения, че не се установява изпадането му в забава по отношение на главните вземания, тъй като не е доказано публикуване на сумите на сайта на ищеца съгласно Общите му условия. Оспорва претенцията за цената на дяловото разпределение по съображения, че услугата се предоставя от третото лице-помагач. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху нея по съображения, че не са налице предпоставките за присъждането й. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

С нотариален акт за покупко-продажба № ......... продава на Т. М. Г. следния свой недвижим имот: апартамент № ............, състоящ се от: стая, кухня и обслужващи помещения, с площ от 46, 46 кв.м.

Със заявление-декларация от 28.09.2012 г. Т. М. Г. е поискала откриване на партида за имота на нейно име.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 24.06.2019 г. Т. М. Г. и АЛ. ВЛ. Г. даряват на своя внук А Р Г. следния имот, придобит в условията на СИО, а именно: самостоятелен обект с сграда с идентификатор ........, с адрес: гр. ......., с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, стар идентификатор: ........ със застроена площ от 46, 46 кв.м., състоящ се от: стая, кухня и обслужващи помещения, като дарителите Т. М. Г. и АЛ. ВЛ. Г. си запазват пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху дарения недвижим имот.

2

Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., АЛ. ВЛ. Г. е починал на 21.03.2021 г., т.е. след исковия период, като е оставил наследници по закон: Т. М. Г. - съпруга, Р. АЛ. Г. - син и М. АЛ. ВЛ. - син.

Представен е протокол от проведено на 24.10.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: ............, на което те са взели решение да се сключи договор с ......., за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на ........

Представен е договор № 527-I/23.10.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. ..... като възложител и ....... като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Пред СРС е ангажиран договор № У-№ 104 от 08.11.2007 г., сключен между ......... – възложител и ....... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Не се спори между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия е извършвана доставка на топлинна енергия и е осъществявана услугата дялово разпределение на претендираната от ищеца стойност.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., от което се установява, че за исковия период за процесния абонатен номер са начислени задължения в размер на сумата от 763, 14 лв., а за дялово разпределение – 33, 23 лв. Вещото лице е посочило, че предмет на настоящото производство са половината от тези суми, тъй като другата 1/2 е предмет на друго дело.

Съдът с оглед така установеното от фактическа страна намира от правна страна следното:

С оглед задължението на съда служебно да следи за допустимостта на производството, следва да се посочи, че в полза на ......... е била издадена заповед за изпълнение от 22.06.2021 г. по ч.гр.д. № 33245/2021 г. на СРС, ГО, 25 състав срещу Т. М. Г. и АЛ. ВЛ. Г. за сумата от 763, 14 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. ......., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 83, 65 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 25.05.2021 г., сумата от 33, 23 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 3

6, 09 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 25.05.2021 г.

С определение от 28.07.2021 г. по ч.гр.д. № 33245/2021 г. на СРС, ГО, 25 състав е обезсилена заповедта за изпълнение в частта й спрямо длъжника АЛ.

ВЛ. Г. с оглед констатацията на заповедния съд, че последният е починал преди подаване на заявлението, като производството е прекратено в посочената част.

Предмет на настоящото производство, образувано след обезсилване на заповедта за изпълнение, са осъдителни искове, предявени срещу Т. М. Г., Р.

АЛ. Г. и М. АЛ. ВЛ. – в качеството им на наследници на АЛ. ВЛ. Г., с оглед на което исковете са допустими.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представените писмени доказателства - нотариален акт за покупкопродажба № ......... и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 24.06.2019 г. се установи, че за част от исковия период: м.05.2018 г. – 4

23.06.2019 г. собственици на имота в режим на СИО са били Т. М. Г. и АЛ.

ВЛ. Г.. На 24.06.2019 г. те са дарили имота на своя внук А Р Г., но са си запазили пожизнено безвъзмездно право на ползване, с оглед на което за периода: 24.06.2019 г. – м.04.2020 г. са имали качеството вещни ползватели на имота.

С оглед изложеното, за исковия период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. АЛ.

ВЛ. Г., отговорността на чиито наследници се цели да бъде ангажирана в настоящото производство, е имал качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди – до 23.06.2019 г. – в качеството на собственик, а от 24.06.2019 г. – в качеството на вещен ползвател на имота.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.