Решение № 27 от 09.11.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Смолян, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дафинка Т. Чакърова

Членове:

Елен М. Маламов

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Софка М. Димитрова в присъствието на прокурора Станчо Костадинов Станчев (ОП-Смолян) като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215400600101 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 2/01.07.2021г. по НОХД № 118/2020г. на З.ския районен съд е признат подсъдимият ЛЮБ. КР. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 23.12.2018 г., около 02,00 ч. в Дискотека „А.“, гр. З., обл. Смолян, в съучастие с АДР.

ЛЮДМ. П. от гр. З., обл. Смолян, като извършител, по хулигански подбуди, е причинил на Б. Б. Т. от гр. М., обл. К., лека телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на главата и лицето, което е довело до болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл. 20. ал.2 НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да изтърпи, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, при първоначален „строг режим“.

Със същата присъда е признат и подсъдимият АДР. ЛЮДМ. П. за ВИНОВЕН в това, че на 23.12.2018 г., около 02,00 ч., в Дискотека „А.“, гр. З., обл.

Смолян, в съучастие с ЛЮБ. КР. Д. от гр. З., обл. Смолян, като извършител, 1 по хулигански подбуди, е причинил на Б. Б. Т. от гр. М., обл. К. лека телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на главата и лицето, което е довело до болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20. ал.2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал.1 НК.

На основание чл. 25, ал.1 във вр.с чл. 23, ал.1 НК е кумулирано така наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца на подс.А.П. с наложеното му наказание по Споразумение № 80/30.03.2020г., по НОХД № 32/2020 г., на РС – З., като е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, за срок от три години.

Подсъдимите ЛЮБ. КР. Д. и АДР. ЛЮДМ. П. са осъдени да заплатят на Б. Б.

Т., на осн. чл. 45 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер на по 4000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.12.2018 г. до окончателното им изплащане, разноски по делото в размер на по 400 лева, като са отхвърлени предявените срещу двамата подсъдими искове за разликата над 4000 лева до 5 000 лева, като неоснователни и недоказани.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатят на ОДМВР-Смолян разноски за експертизи по ДП в размер на по 277,20 лева, а в полза на РС – З. - по 160 лева ДТ върху уважения размер на гражданските искове и по 249,94 лева разноски по делото.

Недоволни от присъдата са останали подсъдимите Л.Д. и А.П., които я обжалват, чрез защитниците си адв.Г.Д., адвК. и адв.С., като се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която те се оправдаят по повдигнатите им обвинения и се отхвърлят изцяло предявените граждански искове.

В съдебно заседание подсъдимите Л.Д. и А.П., лично и със защитниците си адв.Г.Д., адвК. и адв.С. поддържат въззивните си жалби.

Представителят на ОП – Смолян и повереникът на гр.ицец и частен обвинител Б. Т. – адв.У., оспорват жалбите, като неоснователни и предлагат да се потвърди присъдата.

2

Като направи преценка на оплакванията в жалбите и протеста, становищата на страните в о.з. и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд намира жалбите на подсъдимите за частично основателни.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Вечерта на 22.12.2018 г. св. Б.Т., заедно със свои близки роднини и приятели, между които съпругата му - св. В.Б., сина му - св. Б.Б., св. Й.А., св. Е.В. и свидетелите М.Ч. и А.Ч., били на сватба в ресторант „К.“ в гр. З.. Около 00,30 ч. на 23.12.2018 г. групата се преместила от ресторанта в дискотека „А.“, където били настанени на едно сепаре. В близост до тях, на друго сепаре, имало компания от около 10-12 човека, между които и подсъдимите Л.Д. и А.П.. Самата дискотека била пълна с посетители, като и на дансинга имало много хора, които танцували. Подсъдимите Д. и П. не се познавали с Б.Т., нито с хора от неговата компания.

Около 02,00 ч. на 23.12.2018 г. момиче от масата на подсъдимите – св.П.А., която е приятелката на подс.Л.Д., разговаряла със св. А.Ч., като в един момент след това подс.Л.Д. отишъл към св.А.Ч., хванал го за врата и започнал да му обяснява, да не си помисля нищо и да не поглежда приятелката му П..

Пострадалият Т. видял това и тръгнал да помогне на А.Ч., при което подс.Д. се обърнал и го ударил с юмрук в лицето, вследствие на който Т. паднал на земята. При направеният опит от Б.Т. да се изправи, той получил удар с юмрук в областта на лицето от А.П., а след това и удар с ритник в главата. В този момент пристигнал охранителят Т.П., хванал подс.А.П. и го извел навън.

Подс.Л.Д. същата вечер бил облечен със синя тениска и имал татуировки по ръцете, а А.П. бил с бяла риза. Свидетелят Т.П. видял падането назад по гръб на Б.Т., видял и как подс.А.П. го рита в лицето при опита на Т. да се изправи.

Видял и удар с юмрук на подс.П. с лява ръка, който удар попаднал в лицето на пострадалия Т..

Когато ударите върху Б.Т. приключили, охранителите го извели навън пред заведението, като имал кръв по лицето и ризата. Той бил превъзбуден и се заканвал на лицата, които са му нанесли ударите. След случая св.Т. посетил РУ - З., където депозирал жалба и обяснения, след което в около 03,05 ч. посетил ФСМП - З., където му е оказана първа медицинска помощ. Същият ден той се явил на преглед при съдебен лекар в болницата в гр. К., за което му 3 е издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 310/2018 г.

На 23.12.2018 г. в 10,10 ч. пострадалият Б.Т. е прегледан от д-р Н.М., който е издал съдебномедицинско удостоверение, в което е описал състоянието му няколко часа след като е получил ударите от двамата подсъдими. Съгласно описаното в това удостоверение по долния клепач на лявото око, в областта на лявата скула и долната част на лявата слепоочна област на пострадалия Т. е имало синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 9/5 см. Кожата на това място е била умерено отточна. В дясната слепоочна област на главата е имало синкаво-мораво-червено кръвоснабдяване с размери 6/5 см. В областта, непосредствено под дясната долночелюстна става се установява охлузване на кожата с размери 0,5/0,5 см, покрито от тъмночервена корица, разположена на нивото на околната здрава кожа. Без видими следи от външни увреждания са шията, гръдният кош, коремът и крайниците.

По делото е прието заключението по изготвената СМЕ от вещото лице д-р Т.Д., от което се установява, че при инцидента на 23.12.2018 г. на св.Т. е било причинено оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на главата и лицето, като тези увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали по гореописания начин. С това на св.Т. е причинена болка и страдание, без разстройство на здравето. По своите медикобиологични признаци тези телесни увреждания се характеризират като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

На 27.12.2020 г. отговорникът по поддръжка на видеокамерите в дискотека „А.“ предал доброволно диск със записани три броя файла от охранителните камери в заведението, касаещи вечерта на 22/23.12.2018 г. По делото е назначена и изпълнена видео-техническа експертиза, по която вещото лице С.Д.в дава заключение, че върху видео-записите, съдържащи се в оптичния носител няма следи от манипулация. Движенията следват естествения си ход, без да са налице обичайните прекъсвания, смущения, размествания или изменения на области от изображението, т.е. видео-записите са автентични.

От видеофайловете, вещото лице е създало фотоалбум. Вещото лице установява, че в кадър първо се появява Лице № 1, а след това се появява Лице № 2, което стига до Лице № 1 и последното се обръща. След това Лице № 1 нанася удар върху Лице № 2, което Лице № 2 залита назад и излиза от 4 обсега на камерата. След това се появява Лице № 3 и извършва действия, наподобяващи ритане с крак и удряне, но към Лице № 1. Появява се и Лице № 4, което нанася удар, като не се вижда върху какво или кого. По-късно се вижда Лице № 1, как отново нанася удар, но не се вижда върху какво или кого. Вещото лице уточнява, че на изображенията е невъзможно да се видят образите на лицата, заради отдалечеността на камерата и ниската резолюция.

По направените възражения от защитника на подс.Д. пред въззивната инстанция беше разпитан в качеството на свидетел А.Н., който с протокол за предаване на вещи/л.25 от ДП/ е предал в РУ-З. компютърния диск със записани три броя файлове – записи от охранителни камери от дискотека „А.“. Св.Н. установява, че записите са свалени от локалното записващо устройство за определен интервал от време, който му е посочен от органа на МВР, присъствал при свалянето на тези записи. Св.Н. описва, че записването в локалния диск се осъществява на отделни файлове, които са с различно времетраене в зависимост от това кога е засечено движение и по какъв начин е бил настроен дивиара. При засичане на движение започва записа, който е с минимално времетраене от 30 секунди, и спира при липсата на движение.

След ново движение започва втори запис, което означава, че се прави ново клипче. При сваляне на записа не се сваля само един файл, който е с определено времетраене, а отделни клипчета с различна продължителност – 20 сек, 40 сек. или повече, които може да са през определен интервал от време. Самите записи се предават на флашка и СD, като в протоколът за предаването им се описва броя на файловете, но не и тяхното наименование.

С оглед гореизложеното съдът счита, че представения запис по делото не следва да се изключва от доказателствения материал по делото, каквото искане се прави от адв. Д., тъй като настоящата инстанция приема, че е иззет при спазване на всички изисквания на НПК за събиране на доказателства по делото и като такъв представлява годно доказателствено средство. В тази насока е и заключението на вещото лице Д., че върху видеозаписите, съдържащи се в оптичния носител по делото, няма следи от манипулация.

При разпита му в с.з. вещото лице е уточнило, че при свалянето на информация от охранителните камери е възможно да има интервал в записа, когато този запис трае няколко часа. Това е така, защото информацията се записва на няколко файла, като промеждутъкът, за който говори в заключението, е между два поредни файла и това е нормално.

5

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Т., А.В., Б.Б., Т.П., Е.В., А.П., които са еднопосочни и непротиворечиви помежду си, като всеки един от тях установява отделни детайли от целия случай. Описаните действия от тези свидетели се потвърждават и направения запис и заключението на вещото лица Д., които потвърждават механизма на нанасяне на телесни повреди, като действията на Лице № 1 - наподобяват действията на подсъдимия Д., а действията на Лице № 4 - наподобяват действията на подсъдимия П..

Съдът правилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите К., А.С., Р.К. и П.А., тъй като последните са в близки приятелски отношения с подсъдимите и като такива се явяват заинтересовани от изхода на делото. По делото са приобщени чрез прочитането им показанията на св.К., дадени на досъдебното производство/л.185/, където той твърди, че не е видял и не знае нищо за скандала в дискотеката. При разпита му в съдебно заседание на 19.04.2021г., повече от година след това, този свидетел разказва с всички подробности за инцидента, като твърди, че пострадалият е ритнал подс. Д., а последният не го е удрял. В случая съдът дава вяра на показанията на този свидетел дадени на ДП, тъй като няма как тогава да не си е спомнял нищо, а след повече от година той да установява в с.з. с такива подробности случая. От своя страна подс. Д. първоначално е твърдял пред св. Б.Т., че е ударил два пъти пострадалия, тъй като последният го е ритнал в слабините. В съдебното производство обаче е променил тази своя защитна теза и твърди, че пострадалия го е ритнал в кръста, след което тое само е хванал пострадалия и го е изблъскал без да го удря. Налице са и съществени противоречия в обясненията на подс. Д. и св. П.А. относно причината, поради която подс. Д. е отишъл при св. А.Ч.. Св.А. твърди, че този свидетел я е ударил с ръка отзад, подс. Д. видял това и отишъл при него да му обясни нещо. От своя страна подс.Д. твърди, че е отишъл да говори със св.

Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e7e2a31-327b-4cea-80e1-21a6079be0c0