Определение № 323 от 20.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Пловдив, 20.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Веселин Г. Ганев

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600395 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.

Делото е образувано по подадени частен протест на ОП – Пловдив и частна жалба на адв. В. М. – защитник на подсъдимия А. Т. М. против протоколно определение № 1141 от 17.06.2024 г. по НОХД № 1342/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частите му, с които в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и върнато делото на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила на досъдебно производство във връзка с изготвения обвинителен акт по предявеното обвинение по чл.234, ал.1 от НК, както и оставено без уважение искането на този подсъдим за изменение на мярката за неотклонение.

Прокурорът в подадения протест счита, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК по повод на извършеното на инкриминираната дата престъпление по чл.234, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК от обвиняемите Т. С. Р. и А. Т. М.. Изразява несъгласието си с виждането на съда, че в обстоятелствената част на прокурорския акт липсва пълно описание относно това, от кои фактически и правни обстоятелства произтича задължението на подсъдимите Р. и М. на държаните от тях акцизни стоки – тютюн за пушене да има поставен бандерол, като трябвало да са изложат съображения относно понятието „тютюн за пушене“, като това пречи на двамата да научат в какво конкретно са обвинени, както и да организират 1 защитата си. С това се отправя упрек към държавното обвинение, че нормата на чл.234, ал.1 от НК е бланкетна норма, която трябва да бъде запълнена.

Счита, че в обстоятелствената част от акта изрично е посочено каква част от държания от подсъдимите Р. и М. „тютюнев материал“, представлява тютюн за пушене, за което им е било повдигнато обвинение. Цитира се съдебна практика на ВКС, че неустановяването на конкретно инкриминирано правило от специален закон, чрез който се запълва съдържанието на блакетната норма на дадено престъпление, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Не е от съществено значение и въпросът за т. нар.

„потребителска опаковка“ във връзка със запълването на състава на престъпление. Счита, че не е задължително прокурорът да „запълва“ бланкетната норма, по-важното е наличието на фактическо нарушаване на норма от закона, независимо от това дали е посочена в обвинението. Намира, че се поставят прекомерни изисквания към държавното обвинение, като предлага определението на окръжния съд в частта за връщането на делото за доразследване, поради допуснати съществени нарушения във връзка с повдигнатото обвинение по чл.234, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне на съда за продължаването на разглеждането му.

Подсъдимият М. и неговият защитник в жалбата си намират за неправилна преценката, че няма новонастъпили обстоятелства, изискващи изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава. Без да се излагат някакви аргументи, изразяват надеждата си, че апелативният съд ще се абстрахира от становището на предходните състави при разглеждането на въпроса за мярката за неотклонение на подс. М., които са я потвърдили. Предвид на гореизложеното молят да се постанови определение, с което да се отмени наложената мярка за неотклонение в полека такава.

На всички страни са изпратени преписи от постъпилия частен протест и жалба, но от тях няма постъпило становище.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилия частен протест и жалба, както и материалите по делото, намира за установено следното:

Протестът и жалбата са допустими, защото са подадени в 2 законоустановения 7 дневен срок и от лица с нужната процесуална легитимация, като разгледани по съществото им се явяват неоснователни.

Съдебното производство по НОХД № 1342/2024г. на Окръжен съд – Пловдив е образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Пловдив срещу обвиняемия Т. С. Р. за извършени престъпления по чл. 354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.234, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, обвиняемия А. Т. М. за престъпления по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.234, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и обвиняемия К. К.

Б. за престъпления по чл. 354а, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.

В случая предмет на разглеждане в производството по чл.249, ал.3 от НПК е произнасянето на окръжния съд в разпоредително съдебно заседание по въпросите, визирани в чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК, свързани с констатираното допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК по повдигнатото обвинение срещу обвиняемите Т. Р. и А. М. за престъпление по чл.234, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, както и потвърждаването на взетата спрямо обвиняемия А. М. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

За да постанови определението в атакуваната му част, първоинстанционният съд правилно е счел, че в обстоятелствената част на внесения пред него обвинителен акт не са описани с нужната пълнота основните факти, които имат значение за съставомерността на повдигнатото от прокурора обвинение по горепосочената разпоредба от НК спрямо подсъдимите Т. Р. и А. М. за държане в съучастие на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажен случай.

Разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК има бланкетен характер и следва да бъде посочено каква е относимата правна норма от специалния закон, която да съответства на фактите, установяващи наличието на задължение за поставянето на бандерол върху съответния вид акцизно изделие и вида на неговата опаковка. Не може да се отрече фактът, че в обстоятелствената и диспозитивна част на обвинението е посочено накратко, че в инкриминирания случай не е спазено изискването за бандерол, което е регламентирано в Закона за акцизите и данъчните складове, респ. би следвало да се има предвид нормата на чл.2, ал.1 от същия закон. Отразено е също, че се касае за тютюнев 3 материал, който попада в обхвата на продуктите, дефинирани в чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС, като „Тютюн за пушене /за лула и цигари/. Но не е посочено изобщо, по силата на коя разпоредба на съответния специален закон, инкриминираният тютюнев материал като акцизна стока, следва да е с поставен бандерол. В тази насока са и пояснителните разпоредби в чл.64 от ЗАДС, които указват кой е задължен да постави бандерол върху потребителската опаковка, къде се поставя и т.н. А в чл.28, ал.1 от Закона за тютюневите изделия е отразено изрично, че тези изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на ЗАДС, като изключение от този ред има единствено за изделия, предназначени за износ или за друга държава-членка на ЕС. В §1, т.19 от ДР на ЗТТИ е пояснено и какво представлява самата потребителска опаковка.

Съдебната практика през последните години очевидно се стреми да преодолее формализма, като счита, че не винаги е налице съществено процесуално нарушение, когато не се посочва или не се установява конкретното правило от специален закон, с който се запълва съдържанието на бланкетната норма на горепосоченото престъпление, като това по-скоро води до несъставомерност на деянието. Но съдилищата са задължени да съобразяват, визираното фактическо обвинение в обстоятелствената част от прокурорски акт, по отношение на това, в какво точно се състои нарушаването от обвиняемия на изискването за държане на тютюневи изделия без бандерол и съответната, макар и не винаги по най-относимата законова разпоредба[1].

В този смисъл е достатъчно в обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт, макар и накратко, но с нужната яснота да се отразят в какво се състои нарушението на съответната специална законова уредба по основните съставомерни факти, въз основа на които се очертава вменената на обвиняемите Т. Р. и А. М. инкриминирана деятелност по чл.234, ал.1, пр.2 от НК. Неслучайно и в т.1 от ТР. №2 /2013г. по т.д. №3/2012г. на ОСНК изрично е посочено, че с деянията по чл. 234, ал. 1 от НК се увреждат обществените отношения, свързани с дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог от акцизни стоки по ЗАДС, а събраният налог се доказва чрез залепен върху тях бандерол – държавна ценна книга. По този повод, дори някои автори считат, че деянието попада в категорията на т. нар.

4

„акцизни престъпления“ и систематичното му място трябва да е в друга глава от Особената част на НК[2]. Това допълнение е от значение, за да може да се отличи това престъпление от сходния състав по чл.234, ал.2 от НК, касаещ държането на тютюневи изделия без надлежно разрешително, в немаловажни случаи.

Настоящият състав намира за обосновано определението на окръжния съд и в частта му, с която е оставено без уважение искането на подсъдимия А.

М. за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава. От една страна няма новонастъпили обстоятелства, които да налагат подобна промяна, а от друга се касае за повдигнато обвинение за две тежки умишлени престъпления, с усложнена форма на изпълнителните деяния, вкл. и след като М. преди това е бил няколкократно осъждан. Не може да се оспори фактът, че от първоначалното му задържане е изминал немалък период от време от близо 9 месеца, но се касае за дело с фактическа и правна сложност, в какъвто смисъл не са нарушени изискванията за разглеждане и решаване на делата в разумен срок по чл.22 от НПК. В този смисъл и взетата до момента мярка за неотклонение са явява адекватна и не трябва да бъде променяна, поради което и решението на първостепенния съд се споделя изцяло.

Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че следва да се оставят без уважение, подадените протест на ОП – Пловдив и жалба на подсъдимия М., като се потвърди обжалваното определение на Окръжен съд – Пловдив в обжалваните му части, поради което и на основание чл.249, ал.3 от НПК,

[1] Видимо при по-внимателния прочит на цитираните по-стари Р. № 555/09.01.2014г. по н.д. № 2086/2013г. и Р.

№ 158/24.06.2015г. по н.д. № 242/2015г., двете на 3 н.о. на ВКС с идентичен докладчик, както и по-новите Р. № 129/20.09.2018г. по н.д. № 569/2018г. и Р. № 122/2.07.2019г. по н.д. № 521/2019г., двете отново на 3 н.о. на ВКС.

[2] Стоян Стойков, Акцизни престъпления – проблеми при определяне на обекта, сп. Икономически и социални алтернативи, бр.4, 2019г., с. 87 – 90 на https://www.unwe.bg/uploads/Alternatives/09_ISA_4_2019.pdf.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1141 от 17.06.2024 г. по НОХД № 1342/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното 5 производство и върнато делото на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила на досъдебно производство във връзка с изготвения обвинителен акт по предявеното обвинение по чл.234, ал.1 от НК, както и е оставено без уважение искането на обвиняемия А. М. за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

Определението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6