Акт от 19.04.2021, Районен съд - Видин

Р

Е Ш Е

Н И Е № 139 гр.Видин,

19.04.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Видински районен съд, гражданска колегия в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:Нина Николова при секретаря М. Е., като разгледа докладваното от съдията Николова гр.дело № 224 по описа за 2020г.,и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителна и осъдителна искови претенции от „ ТЕЛЕНОР

БЪЛГАРИЯ ”ЕАД гр. С. срещу П.Д.В. ***, за установяване задължение на ответника към ищеца за сума от 50.43 лева, и за осъждане на ответника да заплати сума в размер 32.00 лева по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението до окончателното издължаване.

Излага се, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги от 13.09.2016г. и Договор за лизинг от същата дата-

13.09.2016г, на основание които за периода 15.09.2017г.- 14.01.2018г. са издадени 2 броя фактури .

Поради неизпълнение на задължението в размер 50.43 лева от ответника, за вземането е образувано ч. гр. д. № 3052/2019г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК , която е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което вземанията са предявени от заявителя по исков ред по настоящото дело. След конкретизация на исковата молба в производството по настоящото дело са предявени вземанията, съгласно заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д.

№3052/2019г., като не са посочени конкретно вземания и фактури , издадени от ищеца.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който е отговорил чрез назначен особен представител. След запознаване с уточненията по исковата молба се оспорват претенциите , като се твърди, че има несъответствия между заявеното като основание и размер вземане по ч.гр.д.№ 3052/2019г. по реда на чл.410 ГПК и претендираното с исковата молба от ищеца. Моли да бъде отхвърлен иска.

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд , като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна:

В производството по ч.гр.д.№3052/2019г. ВРС е разпоредено със Заповед №2089/24.10.2019г. заплащането на 82.43 лева месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, и 13.85 лева мораторна лихва за периода 31.01.2028г. до 26.09.2019г. , произтичащи от Договор за мобилни услуги от 13.09.2016г. с индивидуален клиентски номер ********* за отчетен период на потребление 15.09.2017г.- 14.01.2018г., съгласно фактура № ********** /15.01.2018г. с падеж 30.01.2018г. Изчислена е върху главницата и мараторна лихва в исковия размер и период.

След конкретизация на исковата молба в производството по настоящото дело са предявени вземанията, съгласно заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д. №3052/2019г., като не са посочени конкретно вземания и фактури , издадени от ищеца, поради което съдът има предвид посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3052/2019г. ВРС.

Видно от представения Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +3598956113558 от 13.09.2016г., страните са сключили такъв , като в договора са посочени параметрите на представяната от ищеца далекосъобщителна услуга-абонаментен план Нон стоп 30.99. Посочен е срок на договора 24 месеца и предпочетен номер. Подписана е и декларация –съгласие към договора, в която ответникът е заявил, че е получил екземпляр на ОУ и информация по чл.4, ал.1 ЗЗП и се е задължил да ги спазва.

Подписано е от ответника и Приложение -ценова листа за абонаментни планове за частни лица от същата дата. За отчетния период на потребление 15.09.2017г.- 14.01.2018г., / посочен от ищеца като предмет на издадената заповед за изпълнение / , е издадена фактура № ********** /15.01.2018г. с падеж 30.01.2018г. Видно от същата, представена в исковото производство, отразения отчетен период е 15.12.2017г- 14.01.2018г., а вземанията , за които е издадена са 242.70 лева неустойки за предсрочно прекратяване на договора за услуги, 32.00 лева вноски за лизинг, 50.43 лева задължения от предходен период с ДДС.

С оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че вземането на ищеца за стойността на предоставените далекосъобщителни услуги и лизингови вноски в поисканите размери , разпоредени за плащане в заповед №2089/24.10.2019г. по ч.гр.д.№3052/2019г. не се установява по основание и размер.

Видно от събраните писмени доказателства издадената фактура отразява стойността на задължения за неустойка и лизингови вноски, които не се претендират в настоящото производство. Вземането за 50.43 лева за задължения от предходен период с ДДС не се установява за какъв период е, видно е, че е по-малък /

15.12.2017г.- 14.01.2018г./ от претендирания със заповедта /15.09.2017-14.01.2018/. Посоченото вземане във фактурата е за минал период, без данни за какъв минал период и то с ДДС, какви задължения включва, по кои издадени фактури, на основание кой договор, тъй като се установи и се твърди от ищеца, че между страните съществуват повече от един договор, респективно, че представлява същото вземане, като основание и период, претендирано в заповедта, или част от такова, с оглед и разликата в претендираните размери. Предвид характера на производството по чл.422 ГПК , продължение на това по чл.410 ГПК, следва ищецът при главно доказване да установи идентичността на вземанията по основание и размер, включително период, което не бе сторено в настоящото производство. Поради неоснователността на главното вземане, неоснователно е и акцесорното за мораторна лихва.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 от ГПК на ищеца не следва да се заплащат разноски.

Воден от горното

Съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на П.Д.В. с ЕГН ********** и адрес *** , че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, и посочен съдебен адрес ***, има вземане спрямо П.Д.В. с ЕГН ********** 82.43 лева месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2019г. до изплащане на вземането, и 13.85 лева мораторна лихва за периода 31.01.2028г. до 26.09.2019г., произтичащи от Договор за мобилни услуги от 13.09.2016г. с индивидуален клиентски номер ********* за отчетен период на потребление 15.09.2017г.- 14.01.2018г., съгласно фактура № ********** /15.01.2018г., които суми са включени в Заповед № 2089-РЗ от 24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д. № 3052/2019 г. на Районен съд Видин.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на страните пред Видински окръжен съд.

Районен съдия: П

Вярно с оригинала

Секретар: