Решение № 5561 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5561 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110125116 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. В. И., В. Н. И. и А.

В. И. срещу „Аксес Файнанс“ АД.

Ищците извеждат съдебно претендираните си права при твърденията, че между ответника, в качеството му на кредитодател, и наследодателя на ищците – Д.К.И, бил налице договор за кредит №CARD-******, който бил недействителен и нищожен.

Намират, че договора за кредит е нищожен, тъй като наследодателката им не го била сключвала – основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В случай че се установи, че договорът е подписан от наследодателя, то той бил недействителен, тъй като е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не бил действителният приложим към договора ГПР. В договора не били посочени компонентите, които били взети предвид при неговото изчисляване. Намира, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР по договора, доколкото по същността си е „скрита“ за кредитора печалба, като излагат пространни съображения в подкрепа на становището си. Договорът бил недействителен и поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото бил неправилно посочен размера на възнаградителната лихва, тъй като кредиторовата неустойка била скрита възнаградителна лихва, а и поради това, че не били посочени условията за прилагане на лихвения процент. Не били спазени и изискванията за минимален размер на шрифта на договора. Поради недействителност на целия договор, на основание чл. 23 ЗПК кредитполочателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита. Твърдят, че наследодателката неоснователно е заплатила по договора сумата в размер 1635 лева, като поради което молят съда да осъди ответника да заплати на всеки от ищците сумата в размер на по 545 лева – неоснователно платена без основание сума от наследодателката им по нищожен договор за кредит №CARD-******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск. Излагат се твърдения относно начина на сключване на процесния договор, като се сочи, че същият бил предоставен за подпис на наследодателката на ищците на 10.08.2021 г. чрез куриер, като след неговото собственоръчно подписване екземпляр от същия й бил предаден в оригинал на хартия.

Сочи, че усвоената от страна на Д.И И. главница по договора за кредит е в общ размер от 28290,64 лева, а извършените плащания били в размер на 29708,05 лева, като посочената от ищците сума в исковата молба не кореспондирала с нито една релевантна по договора за кредит. Излагат съображения относно съдържанието на договора за кредит, както и относно неговата действителност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В становище, подадено след изтичане срока за отговор на исковата молба ответникът моли съда да приеме, че изложените в отговора на исковата молба аргументи касаят процесния договор за кредит бяла карта №******/12.06.2019 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По делото е приет Договор за кредит "А1 карта", сключен на 12.06.2019 г. в гр.

София между ответника „Аксес Файнанс“ ООД като кредитодател и Д.К.И – потребител като кредитополучател, по силата на който ответникът се съгласил да предостави на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит, под формата на разрешен кредитен лимит в размер на 1000 лв., усвояем чрез международна платежна карта "А1 карта", като договорът е сключен за неопределен срок и предвижда многократно усвояване и погасяване на главницата чрез извършване на картови платежни операции. В чл. 4, ал. 1, т. 2 е уговорено, че за първите 45 календарни дни от активирането на картата, при определени условия, не се начислява договорна лихва, след което върху усвоената и непогасена главница се начислява фиксиран годишен лихвен процент от 17,8 %, респективно годишен процент на разходите в размер на 18,95 %, като лихвата се изчислява ежедневно по методика, приравняваща всеки месец на 30 дни. Съгласно чл.

12 от договора при неплащане на пълния размер на общото си задължение кредитополучателят е задължен да внесе минимум 10 % от кредитния лимит, както и да предостави допълнително обезпечение под формата на поръчител (по чл. 15 от договора), в срок до 3 дни от датата след падежа за заплащане на общото си задължение. В чл. 20 от договора е предвидено, че при непредоставяне на допълнителното обезпечение в срока по чл. 15 от договора се начислява неустойка в размер на 4,8% от усвоената и непогасена главница за всеки отделен месец на забава, като е посочено, че неустойката се начислява за всяка отделно неизпълнение на задълженията. При забава в плащане на общото задължения по кредита или на сумата по чл. 12, ал. 1 е уговорено кредитополучателят да дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 15 лева, които се начисляват на 6-то число на 2 съответния месец, в който не е погасено до 2-ро число общото задължение или сумата по чл. 12, ал. 1 от договора.

Приложение № 1 към Договора за кредит "А1 карта" №****** от 12.06.2019 г., представляващо рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта "Бяла карта", урежда самостоятелно, но функционално свързано правоотношение между кредитополучателя в качеството му на картодържател, "Аксес Файнанс" ООД в качеството му на представител и агент, и дружеството – издател на платежната карта "Айкарт" АД, като с него се регламентират условията за издаване, предоставяне, ползване, блокиране и преиздаване на платежната карта, чрез която се усвоява кредитът по основния договор, видовете допустими платежни операции – плащания на ПОС терминали, онлайн плащания и тегления на пари в брой, редът за авторизация на транзакциите чрез ПИН код, CVC код и еднократни пароли, както и моментът, в който всяка извършена транзакция се счита за неотменимо нареждане за усвояване на кредит и води до възникване на задължение към кредитодателя; приложението съдържа Общите условия на картоиздателя и Тарифа за дължимите такси, в които се уреждат лимитите на операции, валутата и превалутирането, таксите за теглене в определени хипотези, редът за уведомяване на картодържателя чрез SMS и онлайн профил, както и задълженията му за опазване на персонализираните средства за сигурност.

По делото е изслушана съдебно-почеркова експертиза, която да изследва подписите, положени за кредитополучател в предствените по делото Договор за кредит "А1 карта" №****** от 12.06.2019 г., както и приложенията и общите условия към договора. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, на всяка от страниците за „кредитополучател“ и на последната 14-та страница за „Кредитополучател подпис“ и под него за „Подпис“ в договора за кредит „А1 Карта“ от 12.06.2019 г., за „За картодържателя Подпис“ в приложение №1 към договора за кредит „А1 карта“ от 12.06.2019 г. рамков договор за предоставяне на кобрандирана карта Аксес Файнанс и в Общите условия към него, както и за „За картодържателя подпис“ в приложение №1 към Договор за кредит „А1 карта“ то 12.06.2019 г. - рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта от 14.07.2019 г. са положени от Д.К.И.

За установяване на релевантни обстоятелства по делото е изслушано и заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на експерта, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, по процесния договор за кредит сумата, която реално е усвоена от кредитополучателя е в размер на 10831,03 лева (като всяко усвояване е посочено в таблица №1 от експертизата). Според експертизата, кредитополучателят е извършвал редовни плащания за погасяване на задълженията си по кредита в общ размер от 11680,42 лева, с които са погасени задължения, както следва: 10831,03 лева главница, 3

248,89 лева – лихва, 533,22 лева – платена неустойка и 60 лева разходи за събиране на задължения. Според вещото лице, при изчисляване на годишния процент на разходите посочен в договора за кредит е взета предвид само главницата и възнаградителната лихва, без да са отчетени другите плащания по договора като неустойки такси за събиране и други начисления, а годишният процент на разходите по кредита с включени вноски за възнаградителна лихва и неустойки е в размер на 82,70%.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът е сезиран със субектно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищците по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докажат, че наследодателката им Д.К.И е заплатил на ответника посочената в исковата молба сума по Договор за кредит №CARD-******, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за задържане на сумите, респ. че е възстановил на ищеца претендираната в настоящото производство сума.

Ответното дружество „Аксес Файнанс“ ООД е с предмет на дейност: отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, съгласно Закона за кредитните институции, както и всякаква друга дейност, незабранена от закона. Кредитополучателят е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.

Доколкото общият размер на кредита, предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, 4 като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 18,95 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено.

От съдържанието на договора, а и от заключението на вещото лице по допсунатата по делото съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че при определяне на ГПР по договора не са взети предвид допълнителни такси и/или разходи във връзка със сключването и изпълнението на договора. Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза с извършените от кредитополучателя плащания са погасявани суми за т. нар. неустойка за непредставяне на обезпечение и такси по тарифа на кредитодателя, които не са включени в ГПР по договора /но са събирани суми от кредитополучателя Д.И И./. С оглед на изложеното, съдът намира, че в процесния договор за кредит е посочен ГПР, който не е реално приложимия в отношения между страните, поради което несъмнено не е в съответствие с изискванията на ЗПК, а доколкото накърнява съществени права на потребителя, води до недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.