Решение № 1293 от 06.12.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. София, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000500797 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260101 от 9 ноември 2020г. по гр. д. № 617/2018г.

Пернишки окръжен съд, ГК е обявил по иска, предявен от „Метрома” ЕООД, ЕИК 121456766, срещу К. М. Б. и К. К. Б., за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на “„Метрома” ЕООД, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 31.07.2015г., - № 86, том I, рег.№ 2029, дело № 78 от 2015г. на нотариус В.

Д., нотариус с р-н на действие PC - Перник и с рег.№ *** при НК, вписан в Службата по вписванията -гр.Перник на 31.07.2015г. с вх.рег.№ 3854, с № акт 93, том 14, д. № 1329/2015г. , с който К. М. Б. е дарил на сина си К. К. Б. следните недвижими имоти, находящи се в гр.Перник: 801/1301 (осемстотин и една от хиляда триста и една) идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в Перник, общ. Перник, обл.

Перник, по КК и КР, одобрени със цитирани заповеди на ИД на АГКК, вписан с административен адрес в гр.Перник, кв.Църква, ул. „***“ №13, целият с площ от 1301 кв. м, съгласно скица, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 1

10 метра), с номер по предходен план: 8945, кв. 1, парцел II, при съседи на целия имот: имот идентификатор ***, имот идентификатор ***, имот идентификатор ***, имот идентификатор

***, имот идентификатор ***, имот идентификатор

***, заедно с построените в така описания поземлен имот сгради: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 31 кв. м, едноетажна, с предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор *** със застроена площ от 4 кв. м, едноетажна, с предназначение: селскостопанска сграда; 3. сграда с идентификатор *** със застроена площ от 81 кв. м, едноетажна, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор *** със застроена площ от 16 кв. м, едноетажна, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 39 кв. м, едноетажна, с предназначение: гараж; осъдил ответниците да заплатят на „Метрома” ЕООД, ЕИК 121456766, направените разноски по делото в размер на 1 839,59 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на К. М. Б. и К. К. Б. срещу решението по гр. д. № 617/2018г. на ОС-Перник. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, искат отмяна на решението и отхвърляне на иска.

„Метрома“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил жалбата.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС , намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно.

За да уважи иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД с предмет договор за дарение, решаващите мотиви на първоинстанционния съд са, че ищецът е кредитор на вземане за обезщетение за вреди, независимо кога е признато с влязло в сила решение, а с договора за дарение на недвижимите имоти длъжникът - ответникът Б. обективно е намалил имуществото си, знаейки, че като длъжник уврежда кредитора си като се разпорежда с имуществото си след възникване на кредиторовото вземане, а знанието на приобретателя, с оглед безвъзмездния характер на сделката, е ирелевантно.

2

Въззивният съд споделя решаващите изводи на първоинстанционния съд. Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, - с които се преповтарят възраженията от защитата по същество срещу иска, - поради несъобразяване на факта, че ответникът К.Б. не е бил длъжник на ищеца към момента на сключване на договора за дарение, тъй като решението, с което е осъден по иска на ищеца, е влязло в сила след това; не е отчетено според жалбоподателите, че няма увреждащо действие и знание за увреждане, както у длъжника, така и у приобретателя. Считат, че искът е погасен и по давност, тъй като ищецът е узнал за дълга през 2009г. и не е предприел действия за събирането му, а предприема действия по събирането му едва през 2017г. Това оплакване, че съдът не е отчел, че искът е погасен по давност, не се поддържа в съдебно заседание пред въззивния съд от жалбоподателя К.Б.. Не била доказана според жалбоподателите и недобросъвестност на К.Б. и „предназначението“ за увреждане със сделката.

Доводите за неправилност, релевирани в съдебно заседане пред въззивния съд, са късно направени. Ефектът от жалбата се свежда до решаване на спора по същество въз основа на приложимия материален закон (срещу чието приложение има оплаквания) съгласно установените в първоинстанционното производство фактически положения, които не са оспор eни и своевременно в срока за обжалване не са направени оплаквания за процесуални нарушения, в това число при анализа на събраните докателства, нито оплаквания за необосновани фактически изводи на първоинстанционния съд (вж. чл. 269, изр. 2 ГПК и ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК) . Ето защо, при решаване на спора въззивният съд не дължи произнасяне по доводите за несеквестируемост на имота, предмет на договора за дарение, и във връзка с това липса на знание за увреждане у прехвърлителя.

За да се произнесе по спора въз основа на установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, въззивният съд взе предвид следното :

Искът по чл. 135 ЗЗД (Павлов иск) е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които той намалява или обременява имуществото си, предназначено, съгласно чл. 133 ЗЗД, да служи за удовлетворяване на кредиторите, и така създава опасност за реализиране на вземането на кредитора. Този иск се нарича още “отменителен иск”, като се изхожда от правната му същност и последиците от 3 упражняването на правото на иск по чл. 135 ЗЗД. Поради преобразуващия характер на правото на кредитора, искът, с който това право се упражнява, е конститутивен – насочен е към предизвикване на правна промяна – като действителното правно действие на длъжника, с което той се разпорежда с имуществото си в полза на трето лице, бива обявено за недействително спрямо кредитора, т. е. недействителността е относителна – само спрямо кредитора – ищец по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, а по отношение на всички останали трети лица действието остава валидно. В този смисъл кредиторът може да иска отмяна на извършено от длъжника увреждащо го правно действие, само ако действието е действително и е увреждащо - когато има за последица намаляване на имуществото на длъжника или неговото обременяване. Намаляване на имуществото е налице във всички случаи, когато длъжникът се разпорежда в полза на трети лица с имуществени права от своя патримониум без да получава насрещна престация; без насрещната престация да съответства по стойност на прехвърления имуществен актив или изобщо, когато разпореждането ще доведе до затруднение при удовлетворяването на кредитора, понеже се намалява имуществото на длъжника, служещо за обезпечение на кредитора. Следователно увреждащото действие на длъжника може да е възмездно или безвъзмездно. Само когато действието има възмезден характер, в чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е установено изрично изискване третото лице, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането - за факта, че длъжникът намалява имуществото си, въпреки задълженията си към кредитори. Законът – чл. 135, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД, прави разграничение между безвъзмездните и възмездните разпоредителни действия на длъжника, като при безвъзмездните сделки придава правно значение единствено на знанието на длъжника и се дезинтересира от знанието/незнанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпореждането; обратно при възмездните сделки обуславя недействителността на извършеното от длъжника действие не само от знанието на длъжника за увреждащия му характер, а кумулативно и от знание на третото лице, с което длъжникът е договарял.

Както се посочи, правото на иск по чл. 135 ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството “кредитор” на длъжника, извършил правното действие, чиято отмяна се иска. Качеството “кредитор” е обусловено от съществуването на вземане към длъжника, което трябва да е действително.

4

Поначало вземането трябва да е възникнало п р е д и извършването на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му, без значение дали е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на това разпоредително действие (чл. 135, ал. 1 ЗЗД). Съобразно ТР № 2 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС – т. 2 и утвърдена преди приемането му съдебна практика с решения по чл. 290 ГПК на ВКС, в настоящото производство съдът изхожда от положението, че вземането на ищеца съществува, ако произтича от твърдените от него факти, като не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно, а съдът може да приеме, че вземането не съществува, само ако е отречено със сила на пресъдено нещо.

Този извод е направен в съдебната практика като се изхожда от предмета на делото по Павловия иск, в който е само потестативното право на кредитора, и предназначението на Павловия иск увреждащата сделка да се счита за несъществуваща само по отношение на увредения кредитор, а ако в последващ момент качеството му на кредитор отпадне непротивопоставимостта на сделката е безпредметна. Връзката между паричното вземане на кредитора и потестативното му право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се разкрива при висящ процес относно вземането, който е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск, доколкото решението по спора с предмет паричното вземане предпоставя преценката дали ищецът, който твърди, че е кредитор, действително има качеството на кредитор.

Следователно в този случай е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между двете производства и производството по чл.

135 ЗЗД следва да се спре. За съществуването на предявеното потестативно право (с оглед изясненото по-горе, че увреждане е налице при всяко действие, намаляващо имуществото на длъжника, което води само по себе си до затрудняване удовлетворяването на кредитора) е ирелевантно дали към момента на поемане на задължението длъжникът е разполагал с разпореденото имущество или след разпореждането разполага с друго имущество и каква е стойността му, тъй като към момента на принудителното изпълнение тази стойност може да е различна, като кредиторът разполага и с възможност да избере от кое имущество да се удовлетвори. Затрудняване удовлетворяването на кредитора е налице дори и при разпореждане по действителната стойност на правото (решение по чл. 290 ГПК № 149/12.11.2013г. по т. д. № 422/2012г., ТК, І ТО на ВКС).

5

В разглеждания случай е установено по делото, че по ч. гр. д. № 40607/2009г. по описа на СРС, ГО, 35 състав срещу дружеството – ищец е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - за сумата от 120 000 лв. – главница по запис на заповед, издаден на 10.03.2009г., с падеж 11.05.2009г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2009г. до окончателното й плащане; 2 999 лв.- лихва за забава върху главницата от 11.05.2009г. до 23.07.2009г.; 2 400 лв. държавна такса и 8 730 лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу дружеството е образувано изп. дело № 20098580400396 на ЧСИ с рег. № 858 на КЧСИ.

С влязло в сила решение на 08.12.2017г. по гр. д. № 1371/2017г. на САС, ТО, 11 състав, след отмяна на решението по гр. д. № 19271/2014г. на СГС, К.Б. е осъден да заплати на ищеца в настоящото производство „Метрома“ ООД сумата 50 000 лв. – част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 147 037, 31 лв., претърпени от дружеството загуби в резултат на подписване от ответника Б. в качеството му на управител на „Метрома” ООД на записа на заповед от 10.03.2009г. За присъдените с решението на САС суми ищецът се е снабдил с изпълнителни листове, въз основа на които е образувано изп. дело № 20178460400440 на ЧСИ с рег. № 846 на КЧСИ.