Решение № 301 от 05.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002103318 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. В., представлявана от своята майка и законен представител С. А. Н., подадена чрез процесуален представител адв. М. К. против решение № 228/20.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 236/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

С обжалваното въззивно решение е обезсилено като недопустимо първоинстанционно решение № 35 от 15.01.2024г. постановено по гр.д. № 4728/2022г. по описа на Районен съд – Плевен, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от П. С. В. с ЕГН [ЕГН] и Е. Л. В. с ЕГН [ЕГН] против А. С. В. с ЕГН [ЕГН], представлявана от своята майка и законен представител С. А. Н. с ЕГН [ЕГН], в качеството й на единствен наследник по закон на баща си С. П. В., п. на 19.07.2021г., иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 03.04.2017г. и оформен с НА № .......г. на Нотариус Д. И., рег. № , с който ищците като прехвърлители, прехвърлили на сина си С. П. В., като приобретател, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид........................ – апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължението на приобретателя да поеме за в бъдеще гледането и издръжката на прехвърлителите докато са живи, лично или чрез трето лице, като им осигурява всички нормални условия за живот и 1 върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане съобразно дадени указания.

Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправните въпроси: как следва да процедира съдът сезиран с иск, предявен от кредитор на незаето наследство срещу ненавършил пълнолетие наследник на починалия длъжник и приемането на наследството от ненавършил пълнолетие наследник обуславя процесуалноправната или материалноправната му легитимация по предявения иск, съответно допустимостта или основателността на иска.

Отговор на тези правни въпроси е даден в практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в Тълкувателно решение № 1/23.01.2024г. по тълк.д. № 1/2021г. на ОСГК на ВКС и в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 187/20.04.2011г. по гр.д. № 1780/2009г. на I ГО; Решение № 165/16.09.2013г. по т.д. № 1057/2011г. на II ТО; Решение № 61/13.06.2014г. по гр.д. № 3306/2013г., IV ГО; Решение № 131/12.05.2025г. по т.д. № 214/2024г., I ТО; Решение № 95/09.07.2024г. по т.д. № 1515/2023г., II ТО.

Съгласно приетото в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024г. по тълк.д. № 1/2021г. на ОСГК, при действащата система на приемане на наследството до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. До вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 от ЗН на приемането на наследството по опис, е налице незаето наследство и ненавършилото пълнолетие дете не се легитимира като носител на наследствените права и задължения, затова и не е материалноправно легитимирано да предявява иск за наследствени вземания и да отговаря по искове за наследствени задължения, нито да се разпорежда с наследствени права.

За гарантиране интересите на кредиторите и други лица, които са заинтересовани да настъпи определеност на титулярството на наследственото имущество, законодателят от една страна е уредил производството по чл. 51 от ЗН, целящо да изясни кои от призованите към наследяване приемат наследството, а от друга страна – фигурата „управител на наследството“ в чл. 59 от ЗН за частта на тези лица, които са призовани към наследяване, но не е ясно дали ще станат наследници чрез приемането му.

Определянето на срок по чл. 51 от ЗН може да се развие като самостоятелно производство /в хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗН по искане на „всеки заинтересуван“/ или в рамките на висящото исково производство /в хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ЗН „когато има заведено дело срещу наследника“/. На ненавършилото пълнолетие дете се определя подходящ срок да заяви дали приема наследството по опис и да представи изготвен от него опис на известните му наследствени права и задължения. Ако се направи изявление за приемане по опис, придружено с изготвен от законния представител, настойник или със съгласието на попечителя на недееспособния опис, се прилага последицата по чл. 51, ал. 3 от ЗН. При бездействие за ненавършилото пълнолетие дете не може да настъпи последицата по чл. 51, ал. 2 от ЗН – изгубване на правото да приеме наследството. Ако законният 2 представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 от ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето.

Срещу нежеланието на законния представител на малолетно дете или на непълнолетно дете със съгласието на попечителя му да приеме наследството по опис, кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в чл. 59 от ЗН фигура на „управител на наследство“. Във всички случаи на спорове относно наследствени права и задължения, към наследяването на които е призовано ненавършило пълнолетие дете, ако не се установи чрез вписванията в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН, че детето е станало наследник чрез приемане на наследството по опис, съдът служебно /ако детето е ищец в исковото производство/ или по искане на ищеца /ако детето е ответник/ и след като е дал съответните указания на ищеца, назначава управител на незаетото от детето наследство. Назначаването на управител на наследството се налага, когато наследниците са неизвестни или макар да са известни никой от тях не е поел управлението на наследственото имущество, както и когато някой от наследниците не е приел наследството. Управител на наследство може да се назначи за цялото наследство или за наследствените права на неприелия наследството наследник от съда по местооткриване на наследството или от съда по висящо исково производство.

Съгласно чл. 59, ал. 2, изр. второ от ЗН управителят на незаето наследство предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. Той действа като представител на бъдещия наследник, който ще бъде определен едва след приемане на наследството, като може да бъде както призовано към наследяване при откриване на наследството лице, така и наследник от последващ ред при извършен отказ от наследство от това лице. Управителят предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. Неговите права включват както процесуално представителство, така и цялостно управление на наследствените имоти, а разпоредителни действия с наследствено имущество извършва с разрешение на съда. Във всички случаи извършените от или спрямо управителя правни действия, обвързват именно лицето, което ще стане наследник с приемането на наследството. Щом към наследяване е призовано ненавършило пълнолетие дете, то по силата на закона, отговаря за наследствено задължение, вкл. лихвите и разноските по установяването му в исков процес или по реализирането му в изпълнителен процес, само с включени в наследството активи и никога с личното си имущество.

Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в закона начини. От момента на приемането на наследството наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, било ограничено – до размера на полученото наследство, ако го е приел по опис – чл. 60, ал. 2 от ЗН.

Липсата на данни приемането на наследството да е по опис, съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН, не обосновава недопустимост на предявения конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, тъй като такава процесуална предпоставка за упражняване на потестативното право на кредитора да 3 иска разваляне на един двустранен договор не е предвидена в закона, а и тази разпоредба защитава интересите на недееспособния като ограничава отговорността му до размера на полученото наследство.

В решение № 61 от 13.06.2014г. по гр.д. № 3306/2013г. на ВКС, IV ГО е разяснено, че надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство. Няма процесуална легитимация, в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба – други /изключение са хипотезите на процесуална субституция/.

Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.

По въпроса за допустимостта на въззивно решение, което е постановено по отношение на ответник, конституиран като такъв едва във въззивното производство е установена практика на ВКС в Решение № 62 от 19.06.2014г. по гр.д. № 3920/2013г., IV ГО. Съгласно даденото в него разрешение в хипотеза, в която първостепенният съд се е произнесъл по отношение на ненадлежно процесуално легитимирана страна и втората инстанция постанови въззивно решение по съществото на спора при същите страни /потвърди, измени или отмени обжалваното решение/, въззивното решение, както и първоинстанционното, са недопустими – т. 5 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Ако въззивният съд сам отстрани по реда на чл.

129, ал. 2 от ГПК противоречието в исковата молба, конституира надлежната процесуално легитимирана страна и се произнесе по материалноправния спор, решението му не е недопустимо – постановено е при наличие на процесуална легитимация. Това решение е евентуално неправилно, ако поради допуснатото процесуално нарушение е постановен неправилен резултат.

От друга страна в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например на ненавършили пълнолетие деца/, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване 4 във въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло така дадените в практиката на ВКС разрешения по касационните въпроси и дава следния отговор по допуснатите до касационно обжалване въпроси: