Протокол № 366 от 27.02.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 366 гр. Сливен, 27.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА и прокурора Т. М. Е.

Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Димитрова Наказателно дело от общ характер № 20242230201483 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор Т. Е..

Подсъдимият с пор. № 2, редовно призован, се явява лично и с адв. Г. М. от АКСливен, надлежно упълномощен.

Свидетели с пор. № 3, 5, 6 и 7, редовно призовани, се явяват лично.

Свидетел с пор. № 4, редовно призован, не се явява.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Пореден № 3 – И. В. Б. – 70 г., бълг. гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, брат на подсъдимия.

Пореден № 5 – Л. М. Г. – 55 г., бълг. гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Пореден № 6 – Д. В. Л. – 46 г., бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.

1

Пореден № 7 – И. К. Д. – 36 г., бълг. гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Съдът предупреди свид. И. Б., че има правото да откаже да свидетелства, тъй като е брат на подсъдимия.

СВИДЕТЕЛЯТ И. Б.: Отказвам се от това право. Ще дам показания.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да кажат истината.

Съдът разясни на страните правата за отводи и по доказателствата.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

АДВ. М.: Нямам искания за отводи и по доказателствата. Моля да бъдат разпитани свидетелите.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

Председателят на състава ДОКЛАДВА, че настоящото производство е образувано по внесен обвинителен акт от РП - Сливен против подсъдимия С. В. Б. за престъпление по чл.

290, ал.1 от НК.

Дава възможност на прокурора да изложи обстоятелствата по обвинението.

ПРОКУРОРЪТ излага обстоятелствата по обвинителния акт.

ПОДСЪДИМИЯТ С. В. Б., РАЗПИТАН КАЗА: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни. Разбирам в какво съм обвинен от РП - Сливен. Не се признавам за виновен. Ще дам обяснения. Още от 2019 г. имаме големи пререкания с моя брат. Той ме притиска да му преписвам имоти, а съответно аз се грижих за възрастния ни баща. Брат ми повече от 20 години не е в България и се създадоха конфликти, от които аз стоя на страна и не взимам участие в тях. На няколко пъти се е жалвал, че съм го заплашвал, беше завел дело срещу мен за някакви пропуснати ползи, което не спечели, тъй като нямаше такива неща. Стигна се до там, че 2021 г. ми изпрати една нотариална покана да му предам ключовете за двата имота, които са съсобственост между мен и него. Съответно аз нямам контакти с него и предадох на ЧСИ Павел Г.ев ключовете, тъй като ми е съученик и така няколко пъти беше идвал в Мечкарево, но рядко. Вечер ни снимаше. В късните часове ни снимаше. През 2022 г. получих втора покана нотариална, с която упорито ме заплашваше, че ще ме осъди за големи суми. Тогава се консултирах с адвокат и той ме посъветва да извикам човек с мен да му предам ключовете и да направим протокол при предаването и така се стигна до въпросната дата през юли месец 2022 г. Той през цялото време целеше да се 2 създаде неприятна ситуация. Той дойде, аз му предадох ключовете и той ги пробва. Имота, в който дойде, се намира в гр. Сливен на ул. Сава Филаретов № 15. В момента, в който брат ми дойде, там беше съпругата ми и Л., който е свидетел, той стоеше малко в страни. Брат ми подписа протокола, аз също го подписах, каза „довиждане“ и си тръгна. Съпругата ми се качи на горе, тъй като сме с болно дете и само за минутка брат ми се върна. Ние живеем на него адрес и аз му предадох ключовете за входната врата и за една дървена. Той има 1/6 от етаж, аз съм имам 5/6 от етажа. Той се върна и ми каза „дай да снимам протокола с телефона си“, аз казах „добре“ и той направи снимка на телефона. Л. през това време му направи реплика „какви братя сте да не се разберете“ и брат ми му отговори „гледай си работата“ и вдигна телефона да снима Л.. Вече беше заснел протокола, аз през това време го прибирах в пликчето и в момента, в който извъртях глава, те се бяха счепкали двамата и аз видях сбутване, тъй като Л. не искаше да бъде сниман. Тогава брат ми започна да крещи „бият ме, бият ме“, крещейки излезе на улицата и там продължи да вика, но не съм видял удар, видях единствено сбутването. След това извика полиция, те до 30 минути дойдоха. Когато дойдоха полицаите им обясних какво става и Л. поиска от тях да обърнат внимание на брат ми, че няма никакви следи от насилие. Брат ми заведе дело срещу Л. от частен характер, за това, че му е нанесъл удар. На това дело заявих това, което Ви казвам и сега. Аз там заявих, че видях сбутване с държане на ръцете, но удар не съм видял. Ако евентуално е имало, аз не съм го видял. На една малка масичка беше протокола, масата се намираше в дясно от мен, а те бяха от лявата ми страна, бяха на приблизително 2 метра. Когато беше заснет протокола и слагайки го в пликчето, тогава стана суматохата и сбутването. Аз казах това, което видях.

След време разбрах, че Л. е осъден. Думите ми в съдебно заседание бяха, че няма удар. Аз удар не съм видял. Така съм казал, защото не съм го видял удара аз и на ДП казах същото. В момента на подписа на протокола съпругата ми беше там. Когато той се върна, тя вече се беше качила. То няма прозорец, през който да види. Когато е започнал да крещи съседката излезе, защото той крещеше. Около 20 - 30 секунди съм прибирал протокола в пликчето, най-много 40 секунди.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ И. В. Б., РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм брат на подсъдимия. На конкретната дата се видяхме заради ключове, които трябва да ми бъдат дадени и се върнах обратно за да направя снимка на протокола. Подписах го и тръгнах, но реших да се върна да направя снимка на протокола. Казах им, че искам снимка и те се съгласиха. Аз направих снимка и съпругата на С. също направи снимка. Имаше една бяла масичка в двора и в това време на С. приятеля му скочи отгоре ми. За пръв път го виждах този човек и не бях говорил с него. Още на предаването на ключовете беше там. До този момент, в който той изкрещя „искаш ли да те направя световно известен“ и веднага ме удари един път, втори път и бях шокиран. Държах си телефона, тъй като ми е много важен и бях го извадил, за да заснема протокола и тръгнах да излизам отвън. Там вече се обадих на полицията и в това време моят брат бяга подир нас и викаше „защо го направи“. Преди да посегне да ме удря, не ми е казвал нищо. Никаква комуникация нямаше с него преди това. Съпругата на С. беше там.

3

Масичката беше пред мен, Л. беше от дясно на мен, по средата на С. жена му и С. беше обърнат с лице към нас. Няма как да не е видял това, което стана и да не е чул. Аз заведох дело срещу Л. и той беше осъден за това. Брат ми заяви, че е станало някакво спречкване между мен и Л. и не е имало никакъв удар, с което той скри истината и не я каза. Лицето, което ме удари беше на 50 см. от мен. Л. ме удари първо с ръка в главата, в слепоочието, като удара беше саблен, бях изправен и държах телефона си. Като ме удари първия път инстинктивно се дръпнах и втория удар попадна в рамото ми. Аз присъствах когато брат ми даде показания по делото. При даването на показания беше категоричен, че не е имало удар, а е имало спречкване. Каза, че е имало разправяне с Л. и накрая каза „удар не е имало“.

Подписахме договора и си тръгнах и след това се сетих да направя снимка и затова се върнах. Не успях да го заснема, защото Л. ме нападна. Насочих телефона към Л., тъй като бях готов да снимам. Той беше лице в лице с мен и тогава ме удари. Телефона ми беше включен да заснема протокола, бях го включил да го заснема и като ме удари, аз се извъртях и заснех Л.. Жената на С. държеше протокола, за да мога да го заснема. Протокола не успях да го заснема, заснех как тя държи листа, но самия запис е към този, който ме нападна. След първия удар последва втори удар, аз хукнах да бягам и той след мен. Не сме се бутали, аз не съм му посягал и не съм разговарял с него. Предоставихме записа в предходното дело, но не го гледаха. Аз все още пазя записа. Веднага получих охлузване в слепоочието и ходих на съдебен лекар. Удара беше саблен. Имах зачервяване и главоболие. Дойдоха полицаите и това са свидетелите, които са пред залата. Казаха, че само ни казват да се раздалечим и не могат да станат свидетели.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Съдът ОСТАВИ свидетеля в залата

СВИДЕТЕЛЯТ Л. М. Г., РАЗПИТАН КАЗА: Познавам подсъдимия, брат му не го познавам. На въпросната дата бях с подсъдимия за подписване на протокол между тях.

Двамата братя си имат семейни проблеми и имаха уговорка да се видят за предаване на ключове и да подпишат протокол и тъй като често имат проблеми и брата И. подава срещу брат си С. сигнали, С. ме помоли да присъствам на предаването на ключовете. Уговорката беше за 11 часа, присъствахме, погледнахме протоколите, разписаха ги и взаимно си снимаха действията. Жената на С. снимаше действията на И., а И. действията на С. и жена му. В рамките на 10 минути разписаха всичко и И. си тръгна. Съпругата на С. се прибра, а аз останах с него в двора. След 10 - 15 минути той се върна обратно да видел дали протокола е същият и искаше да заснеме този, който е в С.. Аз даже с упрек към тях им казах „братя сте, как може да не се разберете“ и тогава И. ми каза „какъв си ти“ и вдигна телефона да ме заснеме. Аз му казах „сваляй телефона“, дори прилагат снимка по делото и се вижда как посягам към телефона му. Тогава той излезе навън и започна да крещи „бият ме“, страхотни викове. Аз излязох и му казах подигравателно да вика още по-силно, да го чуят. Удар на И. не съм нанасял. Патрула дойде след 30 - 40 минути и изрично казах на полицаите, че няма да разпиша протокола, ако не го огледат, тъй като симулира. Опит за удар нямаше. Той държи телефона и аз се пресегнах и хванах телефона, но не е бил само в моята ръка и му казах да 4 си тръгва. Това беше единствения досег с него. Съпругата на С. не беше там. Когато се върна И., тя не е слизала при нас. Там където стояхме имаше масичка. Като се върна И., ние бяхме в двора по-близо до входната врата и си говорихме. И. отиде до С., засне протокола, който мисля, че беше на масата и тръгна да излиза и аз в това време с упрек казах, че не могат да се разберат и осъществяват такива процедури. Той беше на излизане на 2 - 3 метра от мен и тогава вдигна телефона и аз се приближих и хванах телефона. И. заведе дело срещу мен и ме осъди. Когато С. даде показания каза, че не е имало удар или че не е видял. Ние сме на 10 12 квадрата и нещо си оправяше документите в джобчето и ако е имало нещо, трябва да е видял или чул, тъй като беше с гръб. Саблени удари биха се чули. Сабления удар го каза в предходното дело срещу мен. Досег в ръцете имахме само, не сме се блъскали. С. е на 3 - 4 метра от лявата ми страна и не знам дали е гледал към нас. Аз съм на триъгълник и не съм сигурен дали С. е гледал към нас. Аз гледах към изхода и към И.. Беше горещо, 39 градуса и ако имаше следи от тежки удари, щяха да се видят. Аз съм спортист. Той беше в колата си и разписваше протокола. Ако има удар кръвта отива там. Аз бях футболист, не съм тренирал бойни спортове. Не мога да гледам на две страни, аз гледах към И., тъй като крещеше. До 35 - 40 минути дойдоха полицаите. Сигурно има справка някъде. Исках полицаите да го огледат, защото знам за какво става въпрос. Те идват, свършват си работата и трябваше просто да присъствам, за да помогна на приятеля ми. Ако има удар, след 40 минути ще си личи. Аз със С. се познавам от гимназията, бяхме в съседни класове и поддържаме още отношения.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Разпечатката съдържа 46 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e7d4478-3b03-4c0f-a8dd-244b47a0e25d