Решение № 7327 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7327 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110130261 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Н. М. и Д. И. М., с която са предявени субективно и обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми: 987, 38 лв. –дължима, но незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., 196, 12 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 06.12.2023 г., 12, 30 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 12.2020 г. до м. 04.2022 г., 2, 52 лв. –мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 06.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от 20.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 09.07.2021 г. по ч.гр.д. № 57823/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците по отношение на топлоснабден имот в *************************, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.

Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за 1 дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К. Н. М., подаден чрез адв. И. Н., в който се съдържа становище за неоснователност на предявените претенции. Ответницата оспорва иска по основание и по размер предявения иск. Оспорва да е налице облигационно отношение с ищеца. Не оспорва доставката на топлинна енергия до имота, както и доставеното количество. Прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания. Оспорва претенцията за мораторна лихва като заявява, че не са представени доказателства удостоверяващи изпадането в забава, а именно публикуване на фактурите в интернет. Счита, че претенциите за заплащане на цена на дялово разпределение са неоснователни, доколкото не ищецът, а трето лице е извършвало тази услуга. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. И. М., подаден чрез адв. С. К., в който се съдържа становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва по основание и по размер предявения иск. Оспорва да е налице облигационно отношение с ищеца, поддържа, че видно от представените доказателства друго лице е титуляр на партидата. Не оспорва доставката на топлинна енергия до имота, както и доставеното количество. Прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания. Оспорва претенцията за мораторна лихва като заявява, че не са представени доказателства удостоверяващи изпадането в забава, а именно публикуване на фактурите в интернет. Счита, че претенциите за заплащане на цена на дялово разпределение са неоснователни, доколкото не ищецът, а трето лице е извършвало тази услуга. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С определение 04.02.2025 г. като трето лице помагач на ищеца е конституиран „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 57823/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 13.11.2023г.

Срещу издадената заповед в срок са постъпили възражения по чл. 414, ал. 2 ГПК и в изпълнение на дадени указания заявителят е подал установителни искове в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото се установява, че именно ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот, находящ се в *************************. Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт № 82, том XVII, дело 3282/1970 г. от 27.10.1970 г. П. И. Г. и Г. К. М. са придобили по силата на договор за покупко-продажба апартамент № 31, блок 18, ет. 1, в ************. Г.

К. М. е починал на 24.04.1996 г. и е оставил като свои законни наследници съпругата си П.

И. Г. и низходящите си П. Г. М. и И. Г. М., видно от Удостоверение за наследници, прието 3 като доказателство по делото – л. 113, с оглед на което след смъртта му и посочените лица се легитимират като собственици на процесния апартамент. С Нотариален акт № 180, том LXXXI, нот.дело № 16202/1996 г. от 25.07.1996 г. П. И. Г. дарява на сина си И. Г. М. собствените си 4/6 ид.ч. от имота, като си запазва правото на ползване върху имота, а П. Г.

М. дарява на брат си И. Г. М. собствената си 1/6 ид.ч. от имота. Следователно след извършената разпоредителна сделка и на основание наследствено правоприемство И. Г. М. се легитимира като единствен собственик на имота. От приетия като доказателство Акт за смърт – л. 116, се установява, че П. И. Г. е починала на 30.05.2012 г., респективно погасило се е вещното й право на ползване. По делото е прието като доказателство Удостоверение за наследници на И. Г. М. – л. 19, видно от което същият е починал на 10.05.2006 г. и е наследен от съпругата си К. Н. М. и сина си Д. И. М.. Въз основа на събраните доказателства и доколкото липсват възражения в обратен смисъл, съдът намира, че на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ответниците се легитимират като съсобственици на процесния апартамент, поради което и същите са титуляри на качеството „потребител на топлинна енергия“.

Във връзка с направените възражения и оспорването на пасивната материалноправна легитимация съдът намира за необходимо да посочи, че изводите му са съобразени и приетото като доказателство по делото Заявление до „Топлофикация София“ ЕАД от К. Н.

М. и Д. И. М. – л. 22, съдържащо неоспорени техни подписи. В заявлението ответниците сочат, че за процесния имот са налице погасени по давност задължения към топлофикационното дружество, а останалите суми ще бъдат изплатени на каса. Направеното изявление в приложения по делото диспозитивен документ, издаден от ответниците, представлява признание на неизгоден за тях факт и следва да бъде ценено като такова от съда. Ответниците са заявили пред ищеца, че възнамеряват да погасяват свои задължения, без по никакъв начин да са оспорили качеството си на потребители на топлинна енергия извънсъдебно. В тази връзка и по повод възражението на ответника Д. И. М., че само К. Н.

М. е била потребител на топлинна енергия за процесния период, следва да се отбележи, че по същество същото представлява твърдение за положителен факт, което остана недоказано.

Обстоятелството, че общите фактури, представени от „Топлофикация София“ ЕАД и приети като доказателства по делото, са издадени на името на К. Н. М. не е годно да установи твърдението на другия ответник, респективно да изключи отговорността му във връзка с доставената топлинна енергия до процесния имот. Двамата ответници в качеството им на съсобственици на топлоснабдения имот отговарят за заплащане на доставената топлинна енергия. В случай, че някой от тях е бил изключителен ползвател на имота, то по делото е следвало да бъде доказано, че е сключен нарочен договор с топлофикационното дружество, подадена е нарочна молба-декларация именно от този съсобственик и е поискано да бъде разкрита партида на негово име, каквито твърдения, а и доказателства липсват по делото.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството съпругът наследява равна част с частта на всяко дете. Имотът е придобит от починалия съпруг по силата на договор за дарение и наследствено правоприемсто, поради което е бил еднолична негова собственост по силата на 4 чл. 22, ал. 1 от Семейния кодекс, поради което и след смъртта му К. Н. М. се легитимира като сбственик на ½ ид.ч. от имота, а Д. И. М. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от имота. С оглед на изложеното ответниците се явяват страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплащат цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.