Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 766 от 17.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3554/2022
Вид
Решение № 766
Подписан
17.01.2023
Състав
КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: К. Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от К. Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110103554 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от К. Й. К. против „Н.О.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата 30000,00 лева, предявен като частичен от 60000,00 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от настъпила на 08.06.2021 г. трудова злополука, ведно със законна лихва от 08.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника работодател правоприемник на „ФИРМА“ ООД , при когото е била назначена съгласно трудов договор №00628/23.09.2009 г. на длъжност „крояч текстил – накатвач“. Посочва, че на 08.06.2021 г. около 15.00 часа докато е изпълнявала трудовите си функции в цех на работодателя, находящ се в АДРЕС, извършвайки операция по накатаване на плат, която операция включва отрязване на плата посредством автоматична ножица и изтеглянето на плата по дължина на масата за накатаване, се спъва в захранващия кабел на автоматичната ножица и пада на земята, при което получава счупване на пателата на левия крак. Сочи, че по подадена от работодателя декларация за трудова злополука с Разпореждане №30609 от 18.06.2021 г., постановено от компетентното длъжностно лице към ТП на НОИ- София-град, претърпяната злополука е квалифицирана като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Поддържа, че след злополуката е откарана в спешна помощ, от където е насочена за изследвания. В Отделението по образна диагностика към МБАЛ „Рахила Ангелова“ – гр.

Перник е извършена рьо –графия на лява коленна става, която установява наличие на фрактура на петелата без дислокация. При направена пункция от коляното е изтеглена 40мл. течност. Коляното е обездвижено посредством ортеза, а ищцата е изписана на 08.06.2021 г. с предписание да носи ортезата 45 дни и да продължи лечението в домашни условия.

Поддържа, че във връзка увреждането е изпитвала постоянни и силни болки в продължение на 10-дни, през който период е приемала обезболяващи. Преимуществено лежала, като не можела да стъпва на левия крак и се предвижвала с две патерици. След около месец и половина след инцидента лекуващият лекар е констатирал, че ищцата не е възстановена и назначава ново образно изследване, при което се установява, че фрактурата не е консолидирана, което е наложило носеното на ортезата още 15 дни, през което време К. не е стъпвала на увредения крак. След сваляне на ортезата е започнало болезнено раздвижване.

1

До 5-тия месец след злополуката пострадалата е нетрудоспособна и ползва болнични. След извършена по съвет на лекуващия лекар през м.10.2021 г. магнитнорезонанснатомография на лява колянна става се установява, че е увреден и левия менискус. Предвид това посочва, че пълно възстановяване все още не е настъпило. По време на възстановяване си е преустановила социалните си контакти, чувствала се е депресирана и изолирана, физически непълноценна за себе си и за околните. При тези твърдения претендира заплащане на обезщетение за претърпените болки и страдания. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАд по представен списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска по основание и размер, възразявайки че увреждането е настъпило в резултат на груба небрежност проявена от страна на пострадалата, изразяваща се в явно и съзнателно пренебрегване на Правилника за вътрешния ред и Инструкцията за работа с електрическа ножица и по – специално относно произоводствения ред и технологичния порядък на работното място, за които е инструктирана многократно. Счита, че искът следва да се отхвърли, а евентуално присъденото обезщетение да се намали с 90% поради съпричиняване от страна на пострадалата. Не оспорва, че К. К. е била в трудово правоотношение с „ФИРМА“ ООД по силата на трудов договор №00628/23.09.2009 г. на длъжността „крояч текстил – накатвач“, че е преминала на същата длъжност в „Н.О.“ ЕООД, за което е сключено допълнително споразумение от 22.10.2019 г. Не оспорва, че ищцата е работила на работна маса с електрически гатерен нож, прикрепен към нея, който е захранван с електрически кабел. Посочва, че за положението на кабела е обърнато специално внимание в Инструкцията за безопасна работа и в указанията за ползването на уреда. Не оспорва механизма на полученото увреждане на 08.06.2021 г., както и че с разпореждане на НОИ същото е признато за трудова злополука. Не оспорва, че на ищцата е оказана медицинска помощ на 08.06.2021 г., поставената диагноза „увреждане на лявата петела в долния край, без дислокация“, както и че кракът е имобилизиран с ортеза. Не оспорва и чрез през първите 10 дни ищцата е изпитвала болки и страдания, придружени с неудобство и неразположение, налагащи ползването на помощни средства при придвижване. Сочи, че ищцата докато е работела не е поставила кабела на мястото му под масата, а свободно е висял, създавайки опасност за работещия, поради което поддържа, че ситуацията касае неспазването на правилата за безопасен труд. Твърди, че К. К. е преминавала на всеки три месеца задължителен инструктаж, за което се е подписвала. Заявява, че трудовата злополука е настъпила поради проявена груба небрежност от пострадалата, която надвишава обикновеното невнимание при изпълнение на трудовите задължения, поради което отговорността на работодателя следва да се намали. Твърди, че впоследствие установеното увреждане на менискуса не се дължи на трудовата злополука и на увреждането получено при нея. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, а при условията на евентуалност присъденото обезщетение да бъде в намалено. Претендира разноски. В съдебно заседание заявява, че отговорността на работодателя следва да бъде ангажирана до сумата 3000 лева в случай на уважаване на иска. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че К. Й. К. се е намирала в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен със „ФИРМА“ ООД трудов договор №00628/18.09.2009 г. за длъжността „крояч текстил – накатвач“, както и че е преминала на същата длъжност в „Н.О.“ ЕООД, за което е сключено допълнително споразумение от 22.10.2019 г. Страните не спорят и че трудовата функция на ищцата е осъществявана на работна маса с електрически гатерен нож, прикрепен към нея, който е захранван с електрически кабел. Видно от приобщеното трудно четимо копие на трудовия договор при сключването му ищцата е декларирала, че е запозната с длъжностната характеристика, правилника за вътрешния трудов ред и правилника за 2 безопасни и здравословни условия на труд, което не се оспорва от нея. Според приобщеното копие на длъжностна характеристика, подписано от ищцата при постъпване на работа, работникът е длъжен да спазва утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни условия на труд, правилата за пожарна безопасност и правилника за вътрешния трудов ред.

За безспорно между страните е отделено, че на 08.06.2021 г. К. К. е претърпяла злополука по време на работа в кроялен цех на ответника, за която работодателят (осигурителят) е подал декларация за трудова злополука в ТД София- Град на НОИ . В представения по делото протокол за разследване на обстоятелствата на злополуката от 10.06.2021 г. е посочено, че в деня на злополуката около 15:00 часа К. К. заедно с Камелия Димева накатават плат, което включва отрязване на плата от топа с автоматично устройство (ножица), която е монтирана върху масата за накатаване и изтеглянето му върху масата до определена дължина като в момент, в който се намира в близост до автоматичната ножица за отрязване на краищата пада на колене на пода. При направения оглед на място е установено, че захранващият кабел на автоматичната ножица, който трябва да е привързан към масата, е изтеглен извън маста и виси до пода. Вписано е, че захранващият кабел е оставен извън масата в нарушение на правилата за безопасност, което не е забелязано от пострадалата до момента на злополуката като не може да каже от кога е в това положение.

С разпореждане №30609 от 18.06.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София град е констатирано, че декларираната от осигурителя „Н.О.“ ЕООД злополука станала 08.06.2021 г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО, като е посочено, че същата е станала по време и във връзка с извършваната работа – по време на накатаване на плат в кроячния цех К. К. се спъва в захранващия кабел на автоматичната ножица, пада и получава счупване на пателата на левия крак.

От приобщените Заповед №019 от 02.12.2019 г. и Заповед № 020 от 02.12.2019 г. с които се въвежда задължението за текущ инструктаж относно безопасност на труда, и по конкретно периодичен инструктаж на работниците и служителите на всички длъжности в кроялен цех, който да се провежда от ръководителя на звеното на всяко тримесичие в първия работен ден на месеците януари, април, юли и октомври. Според представената извадка от книга за инструктаж при ответника е видно, че за периода 01.04. – 30.06.2021 г. е проведен периодичен инструктаж на К. Й. К., вписана под №4, за което последната е положила подписа си.

Като доказателства по делото са приети копие на Инструкция за безопасна работа с автоматично устройство за отрязване на настила, както и Правилник за здравословни и безопасни условия на труд, утвърдени от управителя на ответното дружество.

Според представените амбулаторни листове от дата 09.06.2021 г., 14.07.2021г., 06.08.2021 г., 01.09.2021 г. 08.09.2021 г., 17.09.2021 г. и 27.10.2021 г. се установява, че на ищцата е поставена диагноза „счупване на пателата“. Установена е фрактура на пателата в долния край без дислокация. Оточно ляво коляно. Предписана е имобилизация тип ортеза на ляв долен крайник за 45 дни. Направена е пункция на 40 мл кръвениста течност. Насочена е за ро-графия, данните от която са, че фрактурата е в стадий на консолидация. Направени са рангенографии на колянната става като е установена лезия на задния рог на латералния мениск.

От приобщените 4 броя болнични листове се установява, че за периода 09.06.2021 г. до 06.10.2021 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност поради настъпилата трудова злополука с диагноза „счупване на пателата“.

За вида и характера на получените от ищеца увреждания и техния интензитет по делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена след запознаване с наличната по делото медицинска документация и личен преглед на ищцата, според заключението на която счупването на капачката на лявата колянна става се намира в пряка причинно – следствена връзка с установената трудова злополука. Вещото лице е посочило, че е проведено консервативно лечение с поставяне на обездвижваща шина на лява колянна 3 става за 45 дни, след свалянето на която е проведен курс по рахабилитация. Посочено е, че при нормално протичане на лечебния процес без усложнения периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 45 дни като посочва, че през първите два месеца ищцата е търпяла интензивни болки и страдания. Според вещото лице, извършил личен преглед на К.

К. на 13.10.2022 г. е установен пълен обем на движение на колянната става като ищцата е съобщила за наличието на болки в място на счупване при смяна времето, носене на тежко и ходене по стълби. Според заключението установената с магнитно – резонансна томография на 07.10.2021 г. интрасубстанциална лезия в заден рог не е във връзка със счупването на капачката, тъй като има дегенеративен характер, механизма на увреждане е различен и зоната на увреждане е в различна част на коляното. Вещото лице посочва, че търпените болки и страдания от ищцата са вследствие счупване на пателата, а не от увредата на мениска, тъй като тя не е в зоната на натоварване и сама по себе си е безсимптомна като за лечението не се налага обездвижване на ставата. Разпитан по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК експертът заявява, че при нарушение на целостта на менискуса се получава несъответствие между повърхностите на двете кости и има възможност да се усеща приплъзване и болка при движение.