Решение № 726 от 29.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно административно наказателно дело № 20241100607114 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 02.10.2024г., постановено по НАХД № 6971/2024г. по описа на СРС, НО, 3- ти състав съдът е признал обвиняемата М. Й. за виновна в това, че на 19.07.2021г. в гр.София, в сградата на Дирекция „Български документи за самоличност“, находяща се в гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 48, потвърдила неистина в писмена декларация с вх. № 10468/19.07.2021г. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност , която по силата на Постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010г. се дава пред орган на властта- МВР, Дирекция „Български документи за самоличност“, като представила тази декларация пред системен оператор Д.Б.Г. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е изгубен паспорта на сина й- К.Й., като в действителност същият се е намирал у К.В.Й., поради което и на основание чл.313, ал.1, вр.чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000,00 лева.

Съдът е постановил вещественото доказателство по делото- писмена декларация с вх.№ 10469/19.07.2021г. в оригинал да бъде предадена в Дирекция „Български документи за самоличност“ след влизане на решението в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил обвиняемата М. Й. да заплати в полза на МВР сумата от 103,42 лева разноски в досъдебната фаза на производството и в 1 полза на СРС държавна такса в размер на по 5,00 лева при издаване на два броя изпълнителни листа.

Против така постановеното първоинстанционно решение е постъпила жалба и допълнение към нея от обвиняемата М. Й., чрез адв.К. Г., в която са изложени доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Поддържа се, че към датата, посочена в постановлението на СРП по отношение на детето К.Й. е имало издадени три паспорта, а в постановлението на СРП това не било посочено, поради което не е индивидуализирано по отношение на кой паспорт и защо СРП смята, че е направено декларативно изявление. Твърди се, че никъде в постановлението на СРП няма фактически твърдения и обстоятелства, които да са корелативно свързани с мотивите към решението. Поддържа се, че СРС се е произнесъл извън твърденията в постановлението на СРП и привнася нови фактически твърдения. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и съдът постанови ново, с която да признае обвиняемата за невиновна по повдигнатото й обвинение, а алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав.

Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбата на обвиняемия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, постановена въз основа на правилен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Пледира, че не са накърнени правата на обвиняемата, че не е разяснено за кой паспорт става въпрос.

Предлага първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата- оставена без уважение.

Защитата на обвиняемата М. Й., адв.К. Г., моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да признае обвиняемата за невиновна по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Пледира, че постановлението за освобождаване от наказателна отговорност не съдържа необходимия минимум от реквизити, тъй като не е конкретизирано кой документ е загубен и едва от съдебното решение обвиняемата разбрала кой документ за самоличност без да е вписан в декларацията представлява лъжливо документиране. Твърди, че се установява от документите, изпратени от Гранична полиция, че към момента на подаване на декларацията от подзащитната й, действително има документ, който е наличен. Поддържа, че обвиняемата в друго производство заявила претенция бащата на сина да върне един конкретен документ, от който факт първоинстанционният съд правел извод, че е знаела, че документът не е загубен. Моли първоинстанционното рашение да бъде отменено и съдът постанови ново, с което да признае подзащитната й за невиновна по повдигнатото обвинение, алтернативнода върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Обвиняемата М. Й. моли да бъде оправдана.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на 2 решението, намира за установено следното:

От фактическа страна СРС е приел, че обвиняемата и К.Й. са родители на детето К.Й., роден на ****г. Бракът между тях бил прекратен с развод, а родителските права били предоставени на обвиняемата, като било постановено детето да живее при нея, на нейния адрес. Отношенията между родителите били влошени и бащата изявявал желание детето да отиде при него, а той живеел в чужбина. Майката се съгласила, като на 07.02.2019г. подписала нотариално заверена декларация, че е съгласна синът й да пътува и пребивава в чужбина при неговия баща за неограничен период от време. Тя уведомила и училището, в което учило детето тогава, че напуска училище и заминава за Великобритания. По това време бащата на детето - К.Й. живеел и работил именно във Великобритания.

Съдът е приел, че детето К.Й. отпътувало с баща си за Великобритания. Детето имало издаден паспорт под № **** на ****г., валиден до ****г., който бил обявен за невалиден по причина „изгубен/ откраднат“ на ****г. по декларация на бащата, а унищожен на 10.01.2022г. по причина „повече от един документ“.

На датата на подаване на декларацията от ****г. за обявяване за невалиден паспорта под № **** на ****г. бащата на детето подал заявление за издаване на нов паспорт и такъв е бил издаден под № **** на ****г., валиден до ****г.

Съдът е приел, че тъй като майката променила решението си, след заминаване на детето и искала синът й да се върне в Република България и да живее при нея, предвид че трудно общувала с него, когато бил във Великобритания, а и двамата с баща си не живеели добре материално, тя депозирала молба за незабавно връщане на детето от Обединеното Кралство в България, която била отхвърлена окончателно на 13.03.2020г. За държава на обичайно местопребиваване на малолетното дете К.Й. била определена Великобритания.

Въпреки това, майката снабдила детето с украински паспорт, тъй като знаела, че българския му паспорт е при баща му и така с украинския паспорт извела детето от Великобритания и го върнала в Република България, като двамата заживели в гр.София.

На 23.09.2020г. бащата подал молба за връщане на малолетното дете в държавата на обичайното му местопребиваване- Великобритания, съобразно постановеното разпореждане в сила от 13.03.2020г. и било образувано гр. д. № 14364/20г. на СГС, ГО, V-ти състав, което приключило с влязъл в сила съдебен акт от 29.06.2021г., с който се разпорежда връщане на детето К.Й. в държавата по обичайното му местопребиваване- Великобритания и предаването му на бащата К.Й..

По време на гражданското дело на СГС, ГО, V- ти състав, ответникът М. Й. чрез пълномощника си подала насрещен иск срещу молителя К.Й. с вх.№ 276896/10.02.2021г., да бъде осъден бащата К.Й. да предаде на майката М. Й. международния паспорт, издаден на детето К.Й. от Република България. В същия иск, изложила твърдения, че детето е изведено от баща му във Великобритания с паспорт, който му е предаден от майката, но след като детето е върнато в България бащата е задържал паспорта и не го е предал обратно на Й., а след като настоявал детето да се върне във Великобритания, означавало, че паспорта бил в 3 него. По същото гражданското дело пред СГС, от К.Й. чрез неговия адвокат била депозирана молба с вх.№ 277871/11.02.2021г., към която бил приложен паспорт № ****, издаден на ****г., валиден до ****г. на името на К.Й., с твърдения, че това е единствения валиден паспорт на детето.

В съдебно заседание по гр.д. № 14364/20г. на СГС, ГО, V- ти състав, проведено на 12.02.2021г., на което присъствала М. Й.- лично, заедно с нейния процесуален представител, й били връчени всички представени от К.Й. към молбата му от 11.02.2021г. документи, ведно с копие на паспорт № ****, издаден на ****г., валиден до ****г. на името на К.Й., като тя заявила, че е запозната с тях и да се приемат. В това съдебно заседание, съдът отказал да приеме за разглеждане насрещния иск на М. Й. срещу К.Й. за предаване на паспорта на детето и постановил да се изпрати на СРС за произнасяне по компетентност.

По насрещния иск с вх.№276896/10.02.2021г. било образувано гр. д. № 10096/21г. на СРС, ГО, 158- ми състав, което приключило с влязъл в сила съдебен акт на 29.03.2022г.потвърдено от СГС е първоинстанционното определение от 09.03.2021г. по делото за връщане молбата на Й., тъй като съдът е приел, че тя няма правен интерес да иска предаване на паспорта на детето от бащата на неговата майка, тъй като българските лични документи по смисъла на чл.2 от ЗБЛД са собственост на българската държава.

Междувременно, след влизане в сила на решението по гр.д. № 14364/20г. на СГС, Г О , V- ти състав на 29.06.2021г., с което се разпореждало връщане на детето К.Й. в държавата по обичайното му местопребиваване- Великобритания и предаването му на бащата К.Й., както и след като М. Й. е научила, че паспорт № ****, издаден на ****г., валиден до ****г. на името на К.Й. се намира у баща му, тъй като К.Й. представил копие на същия, на 19.07.2021г. обвиняемата подала писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи в гр.София, в сградата на Дирекция „Български документи за самоличност“, находяща на бул. ’’Княгиня Мария Луиза” №48, с вх.№ 10469/19.07.2021г. пред системен оператор Д.Б.Г., в която собственоръчно вписала, че паспорта на сина й К.Й. е изгубен.

На същата дата, 19.07.2021г., било издадено НП № 2853-784/19.07.2021г. на началник отдел АДИДСК-ДБДС, с което на М. Й. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 30,00 лева, за това, че не е опазила от загубване паспорт № **** на сина си К.Й..

Детето К.К.Й. имало издадени следните документи за самоличност: паспорт № ****, издаден от ОДМВР Пловдив на ****г., валиден до ****г., статус „валиден“, паспорт № ****, издаден от СДВР на ****г., валиден до ****г., статус „невалиден“, с причина „изгубен (откраднат)“, с молба № 00-10469 от ДБДС на 19.07.2021г., паспорт № ****, издаден от СДВР на ****г., валиден до ****г., със следната хронология: на 06.02.1019г. със статус „невалиден“, с причина „изгубен (откраднат)“, с молба № 202 от СДВР, на 10.01.2022г. със статус „унищожен“, с причина „повече от един документ“ от ДБДС, паспорт № ****, издаден от ОДМВР Пловдив на 06.03.2012г., валиден до 06.03.2017г., статус „унищожен“, с причина „изтичане на срока на валидност“ от СДВР на 02.02.2018г.

4

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства: обясненията на обвиняемата М.

Й., показанията на свидетелката Д.Б.Г. /приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК/, писмена декларация с вх.№ 10469/19.07.2021г., писма от Дирекция „Български документи за самоличност“ с вх.№

254488/07.08.2024г., вх.№

235016/18.07.2024г., вх.№

239547/23.07.2024г., вх.№

248998/31.07.2024г., вх.№

251340/02.08.2024г., вх.№

252620/05.08.2024г. с приложения към тях под опис, служебно изготвени преписи от книжа по гр. д. №14364/20г. на СГС, ГО, V-ти състав, служебно изготвени книжа от гр.д.№ 10096/21г. на СРС, ГО, 158-ми състав, заключение по графическа експертиза по протокол № 120-Е/2023, справка за съдимост, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна На базата на възприетите фактически обстоятелства първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че от обективна и субективна страна обвиняемата М. Й. е осъществила състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 19.07.2021г. в гр.София, в сградата на Дирекция „Български документи за самоличност“, находяща се в гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 48, потвърдила неистина в писмена декларация с вх. № 10468/19.07.2021г. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност , която по силата на Постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010г. се дава пред орган на властта- МВР, Дирекция „Български документи за самоличност“, като представила тази декларация пред системен оператор Д.Б.Г. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е изгубен паспорта на сина й- К.Й., като в действителност същият се е намирал у К.В.Й.. Престъплението по чл.313, ал.1 от НК е налице само тогава, когато дадено лице потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на известни обстоятелства. Това означава, че престъплението е осъществено само когато законът изрично указва, че истинността на обстоятелствата, посочени в декларацията, може да се доказва и по този начин. За да е съставомерно едно деяние по чл.313, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна освен съставянето на неистински частен документ още и неговата употреба, от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува някое право или задължение или някое правно отношение. Деянието е довършено, когато документът е употребен, т.е. когато е осъществена и втората съставка на двуактното престъпление. Употребата е налице с представянето на документа пред съответното длъжностно лице. В декларацията изрично било записано, че на заявителя е известна наказателната отговорност за деклариране на неверни данни по чл.313, ал.1 от НК.