Решение № 24 от 20.02.2024, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 395/2023
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 20.02.2024
- В сила
- 20.02.2024
- Състав
- Васил Маринов Петков, Гергана Желязкова Кондова, Петранка Стоянова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 189, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 279 · Наказателен кодекс
- чл. 279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 308 · Наказателен кодекс
- чл. 308, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Ямбол, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Васил М. Петков
Членове:
Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600395 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на служебния защитник на подсъдимия Б. Ч., гражданин на *.**** – адв. К. А. от АК – *****, против Присъда №127/17.10.2023 г., постановена по НОХД №589/2023 г. по описа на РС – Елхово, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 19.00 часа, в района на ГКПП -Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси", направил опит да влезе през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и да заплати ГЛОБА в полза на държавата в размер на 500.00 лева /петстотин лева/.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното спрямо Б. Ч. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Подсъдимият Б. Ч. е оправдан по първоначалното обвинение за довършено престъпление по чл. 279, ал.1 от НК.
Подсъдимият Б. Ч. /В. С./, със снета по-горе самоличност, е признат за ВИНОВЕН в това, че на **.**.**** г., около 19.00 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси", съзнателно се ползвал 1 пред длъжностно лице - граничен полицай на ГКПП-Лесово - Д. Д. Д., служител на ГПУЕлхово при Регионална дирекция „Гранична полиция" - Елхово, от неистински официален документ - френско разрешително за пребиваване с № ******, издаден на **.**.**** г. на името на В. С., роден на ********** г. в Р Турция, гражданин на Р Турция, на който е бил предаден вид, че е издаден на **.**.**** г. от надлежните органи на Франция, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност, поради което и на основание чл.316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложени от изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено на подсъдимият Б. Ч. / В. С. /, със снета по-горе самоличност, едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ за двете деяния, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК, към така определено общо наказание спрямо Б. Ч., е присъединено изцяло и наказанието глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото – неистински документ френско разрешително за пребиваване с № ******, издаден на **.**.**** г. на името на В.
С., роден на ********** г. в *****, гражданин на ******, на който е бил предаден вид, че е издаден на **.**.**** г. от надлежните органи на Франция, приложено в запечатан плик на л.25 от ДП, след влизане в сила на присъдата, е постановено ДА ОСТАНЕ приложено по делото до изтичане срока за съхраняване на делото, след което да се унищожи.
Подсъдимият Б. Ч. / В. С./ със снета по-горе самоличност, е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ направените в хода на досъдебното производство разноски за в.л. в размер на 333.45 лева /триста тридесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/ в приход на Републиканския бюджет по сметка на РДГП Елхово, направените в хода на съдебното производство разноски за вещо лице в размер на 20.00 лева /двадесет лева/ да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС, както и да заплати по 5.00 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд- Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на ДП разноски за преводач на досъдебното производство е постановено да останат за сметка на органа, който ги е направил - РДГП - Елхово.
Постановената присъда се атакува с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Във въззивната жалба е направено оплакване за липса доказателства, които да доказват по несъмнен начин съставомерността на деянията от субективна страна.
Моли ЯОС да отмени обжалваната присъда, като оправдае и признае за невиновен подс. Б. Ч. в извършването на престъпленията по чл. 279, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Алтернативно, в случай, че съдът приеме деянията за съставомерни, моли ЯОС да намали размера на наказанията „лишаване от свобода“ на три месеца, чието изпълнение да бъде отложено за три години на основание чл.
66, ал. 1 от НК. Счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанията, с оглед на което същите са твърде завишени, явно несправедливи и не съответстват на целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК.
В съдебно заседание въззивникът не се явява. Служебният му защитник, поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения. Пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпленията по чл. 279, ал. 1 вр. чл.
2
18, ал. 1 от НК и по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Алтернативно, в случай, че съдът приеме деянията за съставомерни, моли ЯОС да намали размера на наказанията „лишаване от свобода“ на три месеца, чието изпълнение да бъде отложено за три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Представителят на ЯОП намира въззивната жалба за неоснователна и пледира да се потвърди изцяло постановената от ЕРС присъда.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, както следва:
Подсъдимият Б. Ч. /В. С./ е роден на **********г. в гр. *****, ****** ***** и притежава паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. в гр. *****, ***** ******, валиден до **.**.**** г. Същият е с персонален № **********, с **** образование, *****, ******.
От приобщените по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК обяснения на подсъдимия Б. Ч., дадени в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице, се установява, че преди три години майка му се омъжила и заминала за Франция, а той като непълнолетен /тогава/, получил разрешение като член на нейното семейство също да замине за Франция.
Предвид желанието на подсъдимия да остане там, след подадени документи за разрешение за временно пребиваване във Франция и успешно преминат курс за обучение на френски език, му било издадено разрешително за пребиваване във Франция. Твърди, че когато на **.**.****г. се е прибирал от Турция във Франция, при преминаването му през турския граничен пункт, на граничния полицай там му направило впечатление, че видът на чипа на картата му е различна и го попитал защо е така, а подс. Ч. отговорил, че вероятно заради стоенето в портфейла му и че като отиде във Франция, ще смени картата си. Подс. Ч. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения.
От показанията на свид. Д. Д. - граничен полицай на ГКПП Лесово става ясно, че на **.**.**** година, докато изпълнявал служебните си задължения, около 19:00 ч. на трасе „вход леки автомобили" от *.**** към Р. България пристигнали двама мъже – ***** граждани, преминаващи пеш през ГКПП Лесово. Единият бил по-възрастен /на около ** години/, а другият по-млад - на около **-** години. По време на извършваната гранична проверка, подс. Ч. представил пред свид. Д. турски паспорт № *********, издаден на **.**.****г. в гр. *****, Република Турция, валиден до **.**.**** г., както и френско разрешително за пребиваване с посочени в него № ****** и дата на издаване **.**.**** г., на името на В. С., роден на ********** г. в *.****, гражданин на *.****. Св. Д. се усъмнил в истинността на френското разрешително за пребиваване и поискал да бъде извършена повторна проверка от експерт. От извършената проверка се установило, че френско разрешително за пребиваване с № ******, издадено на името на В. С., роден на ********** г. в *****, с посочена дата на издаване **.**.****г., е неистински документ и не е издаден от надлежните органи на Франция.
От показанията на свид. Д. става ясно, че с оглед представения валиден документ за самоличност - паспорт, издаден в *.****, подс. Б. Ч. не е имал надлежно 3 разрешение за влизане в страната ни.
С протокол за доброволно предаване от **.**.****г. подс. Б. Ч. предал доброволно на разсл. полицай Я. карта за пребиваване във Франция с № ******, издадена на името на В. С., роден на ********** г. в *******, гражданин на *.****, с посочена дата на издаване **.**.**** година.
От заключението по назначената в хода на ДП съдебно-техническа експертиза, обективирана в Протокол № ** от **.**.**** година, поддържано изцяло от в.л.
Н. Г. в съдебно заседание, неоспорено от страните и правилно възприето от съда изцяло като обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че представеният за изследване документ - френско разрешително за пребиваване с № ******, издаден на **.**.**** г. на името на В. С., роден на ********** г. в *.****, гражданин на *.****, е неистински документ, като същият не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и отпечатването, липсват или са имитирани.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС при МП, се установява, че подсъдимият Б. Ч. не е осъждан на територията на Република България.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - от обясненията на подсъдимия, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свидетеля Д. Д., дадени в хода на съдебното следствие, заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, както и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Правилно първоинстанционният съд е изтъкнал, че показанията на разпитаният по делото свидетел са логични, последователни и в унисон с останалия събран пои делото доказателствен материал, поради което обосновано същите се ползват с вяра от съда и се кредитират като достоверни и обективни. Вярно е отбелязал ЕРС, че възпроизведените факти в показанията, дадени от св. Д., са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на всяко от престъпните деяния. Всички доказателствата, правилно кредитирани от решаващия съд, са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което не се налага тяхното подробно коментиране. От доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият Б. Ч. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, като на **.**.**** г. около 19.00 часа в района на ГКПП Лесово, община Елхово, обл. Ямболска, направил опит да влезе през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието останало недовършено по независещи от него причини, както и престъпният състав на чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като на **.**.**** г. около 19.00 часа в района на ГКПП Лесово, община Елхово, обл. Ямболска, действайки като извършител, пред длъжностно лице - граничен полицай на ГКПП Лесово - Д. Д. Д., служител на ГПУ Елхово при РДГП Елхово, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - френско разрешително за 4 пребиваване с № ******, издаден на името на В. С., роден на ********** г. в ****, гражданин на *.****, на който е бил предаден вид, че е издаден на **.**.**** г. от надлежните органи на Франция, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност и предмет на престъплението е чуждестранен документ за самоличност.