Решение № 379 от 13.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. П., 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500467 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №98/02.05.2023г., постановено по гр.д.№3502/2022г. по описа на РС-П. е осъден „Р. ****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Х. С." №**, ет.*, ап.**, да заплати на ЕТ „Е.

Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.М. К., общ.П., представляван от Е. Р.а Р., ЕГН **********, сумата от 1800лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание, за периода от 10.11.2020г. до 09.11.2022г. на 1/2ид.част от ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, с площ 80.00кв.метра, находящ се в с.М. К., община П., разположен в УПИ I общински - търговия и услуги, в квартал 33 по плана на селото, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда09.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 180лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 10.11.2020г. до 09.11.2022г., като неоснователен и недоказан.

Отхвърлени са предявените от ЕТ „Е. Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.М. К., общ.П., представляван от Е. Р.а Р., ЕГН 1

**********, срещу ЕТ „А. Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.М. К., общ.П., представляван от А. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„Х. С." №**, ет.*, ап.**, искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1800лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание, за периода от 10.11.2020г. до 09.11.2022г. на 1/2ид.част от ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с площ 80.00кв.метра, находящ се в с.М. К., община П., разположен в УПИ I - общински - търговия и услуги, в квартал 33 по плана на селото, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 09.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 180лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 10.11.2020г. до 09.11.2022г., като неоснователни и недоказани.

Осъден е „Р. ****“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Х. С." №**, ет.*, ап.**, да заплати на ЕТ „Е. Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.М. К., общ.П., представляван от Е. Р.а Р., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 197лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Осъден е ЕТ „Е. Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.М. К., общ.П., представляван от Е. Р.а Р., ЕГН **********, да заплати на „Р. ****“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Х. С." №**, ет.*, ап.**, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 550лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

Осъдена е ЕТ „Е. Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.М. К., общ.П., представляван от Е. Р.а Р., ЕГН **********, да заплати на ЕТ „А. Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.М. К., общ.П., представляван от А. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„Х. С." №**, ет.*, ап.**, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 1050лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

Против това решение е постъпила въззивна жалба с вх.

№11591/15.05.2023г. подадена от адв.В. Д., в качеството й на пълномощник на ЕТ „Е. Р.“, в частта в която е отхвърлен предявения срещу ответника ЕТ 2

„А. Т.“ иск в размер на 1800лв.

Твърди се в същата, че в тази му част обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. В тази насока се визира, че изводите на първоинстанционния съд, че ответникът ЕТ „А. Т.“ не е ползвал процесния търговски обект през посочения в исковата молба период не се подкрепят от събраните в процеса доказателства. Нещо повече, тези изводи не се подкрепят и от твърденията на самия ответник. Приема се, че ЕТ „А. Т.“ съвсем ясно е заявил в отговора на исковата молба, че е ползвал обекта и през цялото време е поддържал това становище, но с уговорката, че в обекта са били обособени две помещения и той е ползвал само едното от тях. Сочи се, че в становището на другия ответник „Р. ****“ ЕООД е съвсем същото- ползвал е обекта, но само едното помещение.

В този смисъл се задава въпрос, как така ответникът ЕТ „А. Т.“ са признава, че е ползвал обекта /па макар и част от него/, а съдът казва- не, този ответник изобщо не е ползвал търговския обект, защото ползването не е доказано от ищеца. Ето защо се приема, че ищецът е длъжен да докаже само фактите, които ответника оспорва, а в случая ЕТ „А. Т.“ не оспорва факта на ползването. Той оспорва само твърдението на ищеца, че е ползвал целия търговски обект.

Твърди се, че анализирайки събраните в процеса доказателства съдът обосновано е приел, че през процесния период в обекта не е имало обособени две самостоятелни помещения с отделни входове. Съдът е направил обоснован извод, че през този период, целият обект е представлявал едно помещение, състоящо се от предна търговска част и задна складова част и така се е ползвал като магазин за хранителни стоки до деня, в който ответниците са получили исковата молба. След това те, без да уведомят ищцата, преграждат обекта и обособяват в него две помещения, като монтират втора врата. В тази насока започва да се поддържа невярното становище, че те не са преградили обекта на две след като са получили исковата молба, а той си е стоял преграден на две помещения от закупуването му до ден- днешен.

Визира се, че освен признанието от страна на ответниците на факта на ползването, за този факт са събрани и гласни доказателства. В този смисъл се сочат показанията на св.Р. Т.а.

3

Твърди се, че необосновани са изводите на съда, че щом А. Т. не продавал често в магазина, а само когато се налагало, той не ползвал обекта.

Приема се, че на съда е убягнал факта, че А. Т. е извършвал дейност, не като продавач, а като едноличен търговец. Цитира се, какъв е предмета на дейност на този едноличен търговец. Цитират се показания на свидетелите Н. и Б. и отново тези на св.Р. Т.а.

Искането е да се отмени решението на първоинстанционният съд в обжалвана му част и се постанови решение, с което да се уважи предявения иск срещу ответника ЕТ „А. Т.“ иск в размер на 1800лв.

Моли се за присъждане на съдебно- деловодните разноски, направени в двете съдебни инстанции.

В срока за обжалване е постъпила Молба с вх.№12215/19.05.2023г. подадена от адв.В. Д., в качеството й на пълномощник на ЕТ Е. Р.“. С нея е уточнено, че се обжалва решението, постановено по гр.д.№3502823г. в частта, в която е отхвърлен предявения срещу ответника ЕТ „А. Т.“ иск /главница/ в размер на 1800лв. и в частта, в която ищцата ЕТ „Е. Р.“ е осъдена да заплати на ответника ЕТ „А. Т.“ съдебно- деловодни разноски в размер на 1050лв.

Искането е да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части и при решаване спора по същество се осъди ответника ЕТ „А. Т.“, да заплати на ЕТ „Е. Р.“, сумата 1800лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на иска- 08.11.2022г. до окончателното изплащане, както и да заплати на жалбоподателката ЕТ „Е. Р.“, съдебно- деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Писмен отговор от насрещната страна в процеса в указания й срок не е постъпил.

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба с вх.

№12393/23.05.2023г. подадена от „Р. ****“ ЕООД, представлявано от И. Р. Т., чрез процесуалния му представител адв.И. Б. в частта, с която „Р. ****“ ЕООД е осъдено да заплати на ищцата ЕТ „Е. Р.“ с ЕИК *********, сумата от 1800лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание, за периода от 10.11.2020г. до 09.11.2022г. на 1/2ид.част от Търговски обект, с площ от 80кв.м., находящ се в с.М. К., общ.П., разположен в УПИ Іобщински- търговия и услуги в квартал 33 по плана на селото, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда4 09.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че безспорно по делото е доказано, че от 2020г., търговският обект е разделен на две равни самостоятелни помещения с обслужващи складови такива.

Визира се, че „Р. ****“ ЕООД ползва само едното от тях, а другото и до ден днешен е празно и ищцата във всеки един момент може да реализира правото си на собственост, но не го е сторила. Никой не й е пречил или възпрепятствал възможността да го ползва.

Приема се, че „Р. ****“ ЕООД не дължи на ищеца обезщетение за пропуснати ползи.

Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част и се постанови ново с което се отхвърли предявения иск.

Моли се да се осъди ищцата да заплати съдебно- деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба с вх.

№15944/29.06.2023г. от страна на адв.В. Д., в качеството й на пълномощник на ЕТ „Е. Р.“.

Твърди се, че в тази му част, решението е правилно- законосъобразно и обосновано. В този аспект се визира, че в процеса са събрани доказателства, които несъмнено налагат извода, че търговския обект е бил преграден от ответниците по иска- ЕТ „А. Т.“ и „Р. ****“ ЕООД самоволно, без да получат съгласието на ищцата. Нещо повече, извършили са това преустройство без дори да уведомят, че имат намерение да монтират в обекта преградна стена и да обособят в него две отделни помещения.

Сочи се, че това преграждане е направено не през 2020г., както се твърди, а след като са получи исковата молба- през месец ноември 2022г.

Такъв извод е направен от първоинстанционния съд, в резултат на което, относно тези обстоятелства е постановено обосновано и справедливо решение.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди решението в неговата обжалвана част.

В съдебно заседание, жалбоподателят- ищец ЕТ „Е. Р.“, редовно призован, законен представител не се явява. За същият се явява 5 пълномощникът му адв.В. Д., редовно упълномощена. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба, като се оспорва тази на жалбоподателя- ответник. Подробни съображения в тази насока и в подкрепа на исканията във въззивната жалба са изложени в представени писмени бележки. Искането е да се отмени обжалваното решение, като неправилно и необосновано и се уважи предявения иск, респективно да се отмени процесния нотариален акт. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, за жалбоподателят- ответник ЕТ „Р. ****“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.Б.. Последният представлява и ответникът по делото ЕТ „А. Т.. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя- ответник се приема, че подадената въззивна жалба от жалбоподателя- ответник следва да се уважи, а тази на ищеца се явява неоснователна. Излагат се подробни доводи в тази насока. Моли се за присъждане на разноски направени пред въззивната инстанция.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова молба на ЕТ „Е. Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.М. К., общ.П., представляван от Е. Р.а Р., ЕГН **********, чрез пълномощника й: адв.В. П. Д., против ЕТ „А. Т.“, представляван от А. Р. Т. и „Р. ****“ ЕООД, представлявано от управителя И. Р. Т..

Твърди се в същата, че ищецът и първият ответник са съсобственици при равни права- всеки от тях притежавал по 1/2ид.част от ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с площ 80.00кв.м., находящ се в с.М. К., община П., разположен в УПИ I - общински - търговия и услуги, в квартал 33 по плана на селото.