Определение № 452 от 21.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Кюстендил, 21.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20221500500293 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна частна жалба с вх. № 260473/02.03.2021 г. от Д. КР. П., В. Й. П. и В. Й. П., тримата със съдебен адрес: гр. Дупница, ул. „Батак“ № 15, действащи чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. Й.Б., насочена срещу Определение № 260024 от 18.02.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1905/2018 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е допълнил решение № 208/28.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1905/2018 г. по описа на ДнРС в частта за разноските, като е осъдил тримата ответници в първоинстанционното производство /понастоящем частни жалбоподатели/ да заплатят на М. Г. П. сторените от нея разноски по гр. д. № 1905/2018 г. по описа на ДнРС в размер на 550 лева – за заплатено възнаграждение на упълномощения й адвокат 500 лева и внесена д.т. 50 лева.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва с доводи за неговата неправилност, в смисъл на незаконосъобразност, като постановен в противоречие с материалния и процесуални закони и необоснованост. Частните жалбоподатели считат, че районният съд неправилно е уважил в цялост искането на ищеца за присъждане на разноски, като е пренебрегнал направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и не е съобразил цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и закона. Твърди се, че определението на ДнРС е постановено в нарушение на т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. , в което се посочвало че разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само, когато страната в действителност е заплатила възнаграждението и когато плащането е извършено в брой в договора за правна помощ, вписването следва да има характер на разписка, съдържаща основанието за плащане 1

– адвокатско възнаграждение и основанията, на които са предявявани исковете, което в случая липсвало, както и не било представено доказателство за плащане в брой на сумата.

Жалбоподателите считат, че определението на ДнРС е постановено в нарушение на чл. 248, чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК и постановление № 1/13.07.1953 г. , като се твърди, че в атакуваното определение липсват мотиви, опровергаващи доводите на ответниците във връзка с направените от тях възражения пред първата инстанция. Допълват, че молбата на ищцата за изменение на решението е в частта за разноските е просрочена.

Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата на ищцата, алтернативно намаляване на присъдените от ДнРС разноски до размер 300 лв.

Депозиран е писмен отговор от насрещната страна М. Г. П. чрез адв. М.Ч., преупълномощена от пълномощника адв. Катя Димитрова, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба и се иска оставянето й без уважение.

КнОС след като прецени становищата на страните и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 208/28.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1905/2018 г. на ДнРС е уважен предявения от ищцата М. Г. П. против ответниците Д. КР. П., В. Й. П. и В. Й. П. установителен иск и е отхвърлен като неоснователен предявения от ответниците срещу ищцата насрещен установителен иск. С решението съдът не се е произнасял относно сторени от страните разноски в първоинстанционното производство. Видно от приложеното по делото съобщение, препис от решението е връчен на 08.04.2019 г., от който момент започва да тече срокът за въззивно обжалване.

С молба вх. № 5789/22.04.2019 г. подадена от адв. Катя Димитрова , в качеството й на процесуален представител по пълномощие на ищцата е направено искане за допълване на решението в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от ищцата разноски, предвид надлежно заявеното искане за това с исковата молба, отговора по насрещния иск и последното о.с.з.

Искане за присъждане на разноски е направено от ищцата, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Катя Димитрова в последното о.с.з. на 28.02.2019 г.

Видно от материалите по делото ищцата е сторила разноски за заплащане на дължимата д.т. в размер на 50 лева по сметка на ДнРС, за което е представено платежно нареждане на л. 1 от делото, като постъпването на сумата е удостоверено с подпис на гл. счетоводител, видно от щемпела на и.м. от 21.09.2018 г.

Представен е и договор за правна защита и съдействие / на л. 18 от делото/, в раздел $$$ от който е договорено възнаграждение в размер на 500 лева, за което е посочено, че е изплатено напълно и в брой.

От ответниците не постъпил отговор по реда и в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

С определение от 18.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1905/2018 г. на ДнРС е допълнено горепосоченото решение в частта за разноските, като ответниците са осъдени да 2 заплатят на ищцата сумата от 550 лева, представляваща сторени по делото разноски, от които сумата от 50 лева заплатена д. т. и сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение.

Доколкото в подадената частна жалба се е съдържало възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, с определение № 305/18.05.2022 г., постановено по в. ч. гр.д. № 187/2022 г. на КнОС производството пред въззивната инстанция е прекратено и делото върнато за произнасяне на ДнРС по искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С определение от 02.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1905/2018 г. на ДнРС искането за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските е оставено без разглеждане като недопустимо. Преписи от определението с указание за възможността същото да бъде обжалвано пред КнОС са връчени надлежно на страните, като видно от приложеното по делото съобщение изпратено до ответниците, последното е получено от адв.

Б. на 06.06.2022 г. От страна на ответниците определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна настоящата инстанция приема следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е бил надлежно сезиран по реда на чл. 248 от ГПК с искане за допълване на постановеното от него съдебно решение в частта за разноските.

Искането е допустимо като направено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК – в случая в срока за въззивно обжалване.

Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за основателност на искането. същото, както бе посочено и по-горе е заявено надлежно – своевременно и от надлежна страна. С постановеното решение, съдът не сее произнесъл по това искане, предвид което е налице хипотезата относно искане по чл. 248 от ГПК за допълване на решението.

Ищцата има право да й бъде присъдена сума равняваща се на сторените от нея действително разноски, дължими от ответниците на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Предвид изцяло уважения, предявен от ищцата иск и отхвърления предявен срещу нея насрещен иск, същата има право на всички сторени в първоинстанционното производство разноски.

Както бе посочено и по-горе установено е, че същата е сторила разноски в общ размер на 550 лева Установено е внасянето на д. т. по сметка на ДнРС, а в представения договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой и съгласно цитираното в частната жалба тълкувателно решение това е доказателство за сторени от страната разноски за адвокатско възнаграждение.

Така и не става ясно какви други доказателства за доказване на сторени разноски се има предвид в чатната жалба, която макар и обстоятелствена не съдържа никакви конкретни оплаквания касаещи обжалвания съдебен акт.

3

Доколкото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави за първи път в чатната жалба, настоящата инстанция не дължи произнасяне по него. Същото е оставено без разглеждане с определение от ДнРС, което въпреки предоставената им възможност не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Предвид изложеното обжалваното определение, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено решението в частта за разноските е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното ,КнОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260024 от 18.02.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1905/2018 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4