Решение № 1987 от 05.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1987 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330105056 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от М. Н. И. и А. А. И. против „Банка ДСК“ АД и уточняваща молба от 13.04.2022г. се твърди, че между М. И. и А. И., в качеството им на кредитополучатели и „Банка ДСК“ АД в качеството на кредитодател бил подписан договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2016г. По силата на договора бил предоставен кредит в размер на 12500 лв., срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца с падеж всяко пето число на месеца. Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 13.45 % годишно или 0,04 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR и фиксирана стандартна добавка в размер на 12,896 %. Лихвеният процент се променял с промяната на 6-месечния SOFIBOR, а ГПР възлизал на 15.58 %. Договорът бил обезпечен и с поръчителство съгласно чл.10 от същия. С поръчителството се обезпечавало изпълнението на задълженията на кредитополучателите, като поръчителят отговарял солидарно с кредитополучателите и се задължавал при неизпълнение да отговаря солидарно пред банката. Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК, договорът бил недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент по т.9 на чл.11, ал.1 ЗПК, не бил посочен размер на възнаградителната лихва в лева и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски. Възнаградителната лихва била нищожна – клаузата противоречала на добрите нрави. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК липсвало посочване от какви пера е съставена общо дължимата сума. Съгласно параграф 2 ДР ЗПК тя се формирала от аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходи по кредита.

Последните били нормативно дефинирани в параграф 1 ДР ЗПК и представлявали ГПР.

1

Договорът бил недействителен и на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като не било посочено в погасителен план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В случая всяка вноска включвала главница, възнаградителна лихва, дължима такса и ГПР. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Тъй като договорът бил недействителен ищцата дължала само връщане на заемната сума, която била в размер на 12500 лв., тоест всички суми, платени над главницата, подлежали на връщане, като получени при начална липса на основание. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 лв., недължимо платена при начална липса на основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за текущо потребление от дата 13.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Банка ДСК“ АД, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не се спори, че между страните на дата 13.07.2016г. е сключен договор за кредит текущо потребление, с размер на кредита 12500 лв., обезпечен с поръчителство на едно лице. Сочи се, че кредитът е погасен на 28.02.2019г., с преструктуриране и обединяване на няколко кредита в един със заемна сметка 11/25932664 с разрешен размер 19 701 лв. с титуляри А. И. и М. И.. Съдържа се позоваване на чл.7.2.4 от Общите условия, като се сочи, че банката е изчислявала и публикувала SOFIBOR до 01.07.2018г., след която дата е заменила използвания индекс с нов – Индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“. За съществуващите кредити на физически лица, сключени преди 01.07.2018г. новият референтен лихвен процент бил равен на стойността на новия индикатор и изравнителен дисконт, като крайният лихвен процент оставал непроменен към датата на извършване на замяната. Съдържа се позоваване и на чл.7.2.4 от Общите условия – банката била публикувала замяната на индекса на интернет страницата си на 29.06.2018г.

Сочи се, че разпоредбите на чл.143, ал.2, т.7, 11 и 13 не се прилагат по отношение на сделките с финансови инструменти и други стоки или услуги. По кредита не била начислявана лихва върху лихва. Предоставените на кредитополучателя документи съдържали ясна и недвусмислена информация за условията на кредита. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2016г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М. Н. И. и А. А. И., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучатели, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 12 500 лв., със срок на издължаване 120 месеца, обезпечен с поръчителството на Х.Т.Т.. Представен е погасителен план и ГПР, с дата на първо погасяване 05.08.2016г. и дата на последно погасяване 13.07.2026г. Представено е одобрено преструктуриране на ЦКПК от 25.02.2019г., както и извлечение от банкова сметка за периода от 13.07.2016г. до 01.03.2019г., отразяващо 2 платените суми по договор за кредит.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е представило общо платената сума по договора, разпределена по пера. Според вещото лице договорът за кредит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 13.45 % годишно или 0.04 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.594 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 12.856 %. ГПР е 15.58 %, включени са договорна лихва 13.45 %, плюс 2.13 % месечна такса за обслужване на разплащателната сметка – 1.45 лв., такса – 179.45 лв., годишна такса за управление на кредита – 55.90 лв.

Според вещото лице ГПР от 13.07.2016г. не е променян, видно от писмо на Централно управление на „Банка ДСК“ АД от 29.06.2018г., както и от извлечението от кредитната сметка и погасителния план, според които нямало оскъпяване на кредита. Към датата на промяната кредитът е погасен изцяло, което не е довело до промяна на анюитетни вноски и лихвен процент.

По делото е прието повторно заключение на съдебно-счетоводна експертиза конкретно по отношение на въпроса какъв е размерът на ГПР, определен като процент с точност до втория знак след десетичната запетая по договора за кредит от 13.07.2016г., като в него се включат всички оскъпявания по кредита, в това число възнаградителни лихви, заемни такси, както и други такси, ако има такива. Според вещото лице при използване на онлайн калкулатор за изчисляване на ГПР и параметри – предоставен кредит в размер на 12 500 лв. за срок от 120 месеца при ГПР от 13.45 %, еднократна такса в размер на 179.45 лв., месечна такса в размер на 1.45 лв. и годишна такса в размер на 54.45 лв. е изчислен ГПР в размер на 15.56 %. Общата сума за плащане по кредита възлиза на 23 639.90 лв., от които 12 500 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 10 296.40 лв. и такси в размер на 843.50 лв.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила изчисления на ГПР с математически формули по заложените в ЗПК параметри, според което при месечни такси, включващи всички разходи по кредита, в това число главница, лихва, еднократна, месечни и годишни такси, ГПР по кредита е в размер на 15.49 %. Размерът на ГПР по договора, включващ главница и лихва, е 14.23 %.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2016г., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 12 500 лв., със срок на издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване. Не се спори и че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателите.

Към момента на сключване на договора за кредит за текущо потребление е действал Закон за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010г., изм., бр.57 от 28.07.2015г., като съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесният кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/, договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, 3 потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 ЗПК.

В исковата молба се твърди недействителност на сключения договор на основание чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 ЗПК, поради което се претендира, че ищците дължат само чистата стойност на кредита и всички суми, платени над нея, подлежали на връщане, като получени при начална липса на основание, като с уточняващата молба е посочено, че се претендира сумата от 50 лв., платена при начална липса на основание по договора по клауза за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С определение от открито заседание на 15.11.2022г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск от сумата 50 лв. на сумата 2446.74 лв. /в писмените бележки на процесуалния представител на ищците са изложени съображения и по иск за връщане на сума от 4010.09 лв., какъвто не е предявен, съответно не е отразен в проекта на доклад на съда, обявен за окончателен/.

Спорен между страните е въпросът действителен ли е процесният договор за кредит за текущо потребление. Съдът намира, че договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, променливият лихвен процент по кредита, представен е погасителен план към договора, съдържащ падежната дата на всяка погасителна вноска, размер на погасителната вноска, остатък главница, лихва, такса, както и общият размер на главницата – 12 500 лв., лихвата – 10155.99 лв., такса – 843.50 лв., както и на всички плащания – 23499.49 лв. В договора е предвидено, че с подписване на договора, кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 ЗПК, както и Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит. Всяка страниците от договора е подписана от кредитополучателите. Приложимите Общи условия не са представени по делото, но с оглед предвиденото в чл.12 от договора се налага извод, че същите са предоставени на кредитополучателите. Противното не се и твърди от ищците.

Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, както се твърди в исковата молба, но това според настоящия състав не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл.11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за потребителски кредит.

Неравноправни клаузи“ ЗПК. Освен това от погасителния план, както се посочи по-горе, става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора.

В чл.8 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 13.45 % годишно или 0.04 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.594 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 12.856 %. Не се 4 спори между страните, че считано от 01.07.2018г. е преустановено използването на пазарния индекс SOFIBOR, с решение на Управителен съвет на БНБ. В заключението на съдебносчетоводната експертиза, прието в съдебно заседание на 23.09.2022г. е посочено, че видно от извлечение от кредитната сметка и погасителен план, няма оскъпяване на кредита.