Решение № 191 от 23.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Б., 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Илияна Стоименова в присъствието на прокурора Р. Г. К. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно административно наказателно дело № 20241200601369 по описа за 2024 година Производството пред Б.ския окръжен съд е образувано по жалба на адв.П. и адв.П. като защитници на обвиняемата по НАХД № 519/24г. по описа на РСБ.- М. М. Б. против постановеното по същото дело решение № 350 от 07.10.2024г. Твърди се, че атакуваното решение е необосновано и че първостепенният съд е интерпретирал механизма на нанесените телесни увреждания на пострадалата, безкритично е приел показанията й и не е взел под внимание тези на свидетелите К., Б. и С.. Изразява се становище, че нормата на чл.325в,НК изключва наказуемост за непредпазливи деяния. В този смисъл се иска отмяна на обжалваното решение на БлРС и постановяване на ново, по силата на което жалбодателката бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Алтернативно се иска, в случай, че въззивната инстанция приеме обвиняемата за виновна, да й наложи наказание в минималния размер, предвиден от законодателя.

В с.з. пред настоящата инстанция жалбодателката се явява и дава обяснения, като отрича да е виновна за случилото се със св.Х.. Защитниците й също оспорват обвинението, пледират за оправдателна присъда, 1 алтернативно- за намаляване на наказанието, наложено на доверителката й от първостепенния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура –Б. застъпва становище за законосъобразност на атакуваното решение и пледира за потвърждаването му от въззивната инстанция.

След запознаване със становищата на страните и преглед на събраните доказателства и с оглед правомощията си по чл.314,НПК, Б.ският окръжен съд намери следното:

Жалбодателката Б. е предадена на съд въз основа на внесено в РС- Б. постановление на РП-Б. с предложение да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а,НК за извършено от нея престъпление по чл.325в,ал.1,НК, изразило се в това, че на 11.07.2022г. около 07,00 ч. в с.Г.Б., махала Т. не е положила достатъчно грижи за собственото си и намиращо се под неин надзор гръбначно животно –женско куче порода САО /азиатска овчарска/, черно-бяло на цвят, като не е предприела всички мерки за предотвратяване бягството на животното от имота, в който се отглежда, вследствие на което същото, след като е напуснало дворното ограждение на обитавания от него имот, в близост до къщата на обв.Б. е нахапало дясната ръка на Т. Х. и с това й е причинило средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите /лакътна и лъчева/ на дясната й предмишница.

С атакуваното решение състав на БлРС е признал обв.Б. за виновна в това, че 11.07.2022г. около 07.00 часа в с. Г.Б., община Б., махала Т. не е положила достатъчно грижи за намиращо се под неин надзор гръбначно животно – женско куче от порода „Азиатска овчарка“, което е отглеждала в своя имот, като не е предприела всички необходими мерки за предотвратяване бягство на животното от двора на имота, в следствие на което то е излязло на улицата и е нападнало Т. В. Х. от Б., родена на 24.12.1951г. и в резултат на това й е причинило средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчева и лакътна кост на дясната предмишница и трайно затруднение на движенията на дясната ръка, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл. 325в, ал.1 от НК първостепенният съд я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лв.

За да постанови този си акт, районният съд е приел фактическа 2 обстановка, сходна с изложената от прокурора в постановлението му по чл.375,НПК. При внимателен прочит на мотивите на БлРС към обжалваното решение, въззивната инстанция не установи същият (районният съд) да е приел нови фактически положения, различни от посочените от прокурора /освен, че ги е допълнил/, а именно:

Обвиняемата Б. е 61-годишна българска гражданка, която има имот в село Г.Б., махала Т.. В съседство до същия притежава имот и св.Х.. Жалбодателката стопанисва куче порода „Алабай“, черно-бяло на цвят, което държи завързано на синджир в двора. Към м.юли 2022г. в имота на обвиняемата се извършвали строително-ремонтни работи, което налагало понякога да се премахва оградата. Сутринта, около 07ч. на 11.07.2022г. пострадалата тръгнала от дома си в с.Г.Б. към градината си, находяща се на около 300-400 метра от наследствения й имот. Вървейки натам, въззиваемата била повалена на земята от кучето на обв.Б., чийто синджир бил скъсан и което я нахапало по дясната ръка, вследствие на което тя паднала на земята. На виковете й за помощ се озовала обв.Б., която завела пострадалата до ЦСМП-Б., като преди това вързала за карабинера кучето си. Същият ден св.Х. била приета в отделението по ортопедия и травмотология към МБАЛ П. АД-Б.. Междувременно обв.Б. се обадила на сина на пострадалата- св.Х.в, на когото казала, че кучето й е нападнало майка му, която е в болнично заведение и да отиде там, за да оформят документите. При постъпването й в МБАЛ П. било установено, че св.Х. има рани от ухапване от куче, че е в увредено общо състояние и в силен шок и уплаха. Съгласно назначената в хода на ДП СМЕ св.Х. е получила открито счупване на костите /лъчева и лакътна/ на дясната предмишница, голяма рана в областта на лявата лакътна става, които са й причинили трайно затруднение на движенията на горния десен крайник и временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Впоследствие тя /пострадалата/ развила и панически пристъпи и страх от повторно нападение от това куче, поради което още от/в болницата се обадила по телефона на св.С. /кмет на селото по това време/, обяснявайки й, че нападнала в гръб и нахапана от кучето на обв.Б. и я помолила да вземе мерки. Няколко месеца по-късно –по повод получен сигнал в Областната дирекция по безопасност на храните- Б. била извършена проверка, в хода на която св.К. установил, че кучето на жалбодателката не било чипирано, реваксинирано, но не лаело, било вързано, обаче имотът продължавал да е незаграден /все още имало паянтова мрежа/.

3

Във връзка с възраженията на обв.Б., че не нейното куче, а това на неин съсед К. е /може би/ ухапало св.Х., районният съд е изслушал като свидетели Б. /син на обвиняемата/, С. и К.а, а настоящата инстанция проведе допълнителен разпит на св.Х. и допусна изслушването на обясненията на жалбодателката. В този смисъл са неоснователни оплакванията на защитата срещу атакувания съдебен акт, доколкото районният съд подробно е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства и ги анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Обосновано са кредитирани показанията на свидетелите Х., Х.в, С., К., както и писмените доказателства и СМЕ, както и тези на свидетелите Б., С., К.а и Б., че за кучето на обв.Б. се полагат грижи, че то не било агресивно /освен към пострадалата, която има труден характер, дразнела го и то затова я лаело/ и обичайно било вързано към 2022г. Извън показанията на все пак заинтересованата пострадала, че именно кучето на обв.Б. я е нападнало на инкриминираните време и място, са както първоначалните обяснения на самата жалбодателка, така и косвените такива на свидетелите Х.в, К.а, Б., С.. Чрез тези показания се установява както породата на кучето на обвиняемата, така и това на съседа К. и че помежду им има разлика както в шарката, така и в килограмите към процесната дата, а също и че другото куче от тази порода се намирало на 300-800 м. от мястото на деянието.

Обстоятелството, че обвиняемата на инкриминираната дата не видяла кръв по улицата и по кучето си не могат да обосноват извод, че същото не е нападнало пострадалата, още повече, че самата Б. не отрича, че тогава синджирът бил скъсан, което се потвърждава и от св.Х.- а именно, че преди жалбодателката да я заведе в болнично заведение, е закачила на карабинера кучето си. Дори и да се приемат като достоверни показанията на свидетелите С. и Б., че когато те са били в имота кучето на обвиняемата винаги било вързано, те касаят последващ инкриминирания период от време. На следващо място, ирелеватен е изнесения от свидетелите Б. и К.а факт, че кучето на обв.Б. агресирало едва ли не само по отношение на пострадалата, защото тя го дразнела с поведението. Това не изключва обстоятелството, че жалбодателката е следвало – предвид породата на кучето си /и не само/ да вземе съответните мерки то да не излиза на улицата /независимо дали поради разградения двор или поради скъсания синджир, на който е било вързано/. В допълнителните си показания пред настоящата инстанция пострадалата бе категорична, че разпознава както кучетата на съседите си А.К. и К., така и това на обв.Б. и че 4 въпреки изпитаните болки и страдания след нападението на процесната дата, добре е видяла както от къде е излязло кучето, което я е нападнало, така и цвета и породата му. И че е именно това на обв.Б..

При горното следва да се приеме, че поведението на обвиняемата от обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по чл.325в,ал.1,НК. А именно, че обв.Б. на 11.07.2022г. около 07.00 часа в с. Г.Б., община Б., махала Т. не е положила достатъчно грижи за намиращо се под неин надзор гръбначно животно – женско куче от порода „Азиатска овчарка“, което е отглеждала в своя имот, като не е предприела всички необходими мерки за предотвратяване бягство на животното от двора на имота, в следствие на което то е излязло на улицата и е нападнало св.Т. В. Х. и в резултат на това й е причинило средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчева и лакътна кост на дясната предмишница и трайно затруднение на движенията на дясната ръка. Престъплението по чл. 325в, ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения, охраняващи реда и общественото спокойствие, а изпълнителното деяние се изразява в неполагане н а достатъчно грижи за гръбначно животно, намиращо се под надзора на стопанисващия животното. Налице е предвидения от законодателя престъпен резултат- причинената средна телесна повреда на пострадалата Х., както и причинно следствената връзка между поведението на намиращото се под надзора на въззивницата куче от порода "Азиатска овчарка" и нанесената от същото увреда на св.Х.. Правилно е прието от РС, че нападанието е станало възможно поради липса на достатъчно грижи, които да попречат на животното да избяга от двора и да излезе на улицата. Такива дължими грижи са предписани от чл. 150, ал.1, т.3 от Закон за ветеринарномедицинската дейност и задължават собственика на животно да предприеме всички мерки за предотвратяване на бягството му. В процесния случай липсата на дължимите грижи са се изразили в това, че обв.Б. е оставила незаградена част от двора, където се е отглеждало животното. На 11 юли 2022г. то е било вързано с верига, от която се е освободило и е избягало на улицата през незаградената част от двора. Това е било предвидимо и предотвратимо действие, ако жалбодателката –както законосъобразно е посочил решаващия съд- като собственик на кучето, намиращо се под неин надзор, е взела мерки за ограждане на двора така, че животното да не може да избяга от него.

5

От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, като правилно РС е приел, че жалбодателката не е искала или допускала настъпване на тези общественоопасни последици, но е можела да ги предвиди и е била длъжна да го направи - тя е знаела, че дворът на имота не е ограден напълно и че ако се освободи от веригата си, кучето може да избяга на улицата, където е възможно да нападне човек или друго животно. Обичайно кроткото поведение на животното и това, че махалата е безлюдна, както правилно е приел БлРС, е създавало увереност у обв.Б., че кучето й няма да нападне и нарани никого, но тя не е имала основание за подобно отношение, както поради породата на животното и поради това възможността за агресивни прояви от него, така и понеже то е проявявало такива по-рано спрямо пострадалата, която е съседка на жалбодателката и нерядко е минавала покрай имота й. Затова –както закономерно е посочил решаващият съд– обвиняемата е следвало да предвиди, че докато дворът на имота й не е заграден, е възможно бягство на животното и риск от нападение над човек. Тя е бездействала да предотврати този риск, поради което следва да понесе отговорност за причинените от кучето й телесни увреждания на Т. Х.. Не съответстват както на приетата съдебна практика, така и на доктрината възраженията на защитата, че деянието по чл.325в,НК не може да бъде осъществено при форма на вина „непредпазливост“. Изобилна е практиката на съдилищата /така и изводимо от волята на законодателя/, че това престъпно поведение може да бъде реализирано както при евентуален умисъл, така и поради непредпазливост /като форма на вина/ на стопанина на гръбначното животно.