Определение № 157 от 22.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Варна, 19.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600249 по описа за 2024 година Производството е по жалба от осъденото лице К. Х. Й. /саморъчно написана/, срещу определение № 627/26.6.2024г. по ЧНД № 842/24 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.

Чрез жалбата се цели преразглеждането на постановения съдебен акт и допускане на предсрочно освобождаване по отношение на молителя.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Началото на изтърпяване на наказанието е започнало на 23.05.2023година, като е следвало да се търпи групирано наказание в размер от 1/една/ година лишаване от свобода.

Към момента на разглеждане на делото в окръжния съд, осъденият е изтърпял 8 месеца и 26 дни, а остатъка се равнява на 3 месеца и 4, което е повече от изискуемата 1/2.

На преценка подлежи наличието на доказателства за поправяне и превъзпитание. Прочитът на документите, съдържащи се в делото не се характеризира с категоричност спрямо извода за завършен процес на поправяне.

Първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването в Затвора е отчела нисък риск – 40 т. Като основни зони на дефицит са отчетени: отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди е определен като среден за обществото.

Последващо преразглеждане на криминогенните фактори са отчели спад 1 в проблемните зони до 35точки, отчетено е обаче завишение в зоната настоящо правонарушение, предвид извършено деяние по НОХД №172/2024г. по описа на РС- Сливен, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, на дата 13.03.2023г.

Лишеният от свобода е награждаван 3 три пъти с домашен отпуск, писмена похвала и удължено свиждане. Въпреки това, със Заповед №380/11.06.2024г. на Началника на Затвора – гр. Варна, същият е бил дисциплинарно наказан за употреба на наркотични вещества, метаамфетамини, употребени на дата 29.05.2024година, непосредствено преди подаване на молбата за предсрочно освобождаване. Това обстоятелство обозначава нуждата от сериозен анализ на поведението на осъдения.

Прави впечатление, че в изготвената схема за оценяване на вероятността от ново осъждане, не е регистриран риск при злоупотребата с наркотици. К. Й. е осъждан за престъпление по чл.354а, ал.1, прл.5-то от НК, както и по чл.343б, ал.3 от НК. На л.14 от затворническо досие се съдържа диагностична оценка на риска на задържаното лице, в която е отбелязано, че същият е употребявал наркотично вещества, амфетамини.

Изложените фактически констатации навеждат на извод за повишен риск в тази зона, обстоятелство, което не е било отчетено от страна на компетентните органи, нито пък са били положени усилия за корекция на проблемната зона, с цел отстраняване на криминогенните потребности.

Макар лишеният от свобода да е полагал доброволен труд, то заради допуснатото дисциплинарно нарушения, касаещо употребата на наркотици, същият е бил спрян от работа.

Първоначална оценка на риска от рецидив е търпяла минимална корекция/върху която също би могло да бъде разсъждавано, след като злоупотребата с наркотици не е била отчетена като рисков фактор/, а това означава, че продължават да са налице дефицитите, отчетени и при постъпването в МЛС. И макар да са поставени цели за промяна в поведението на осъденото лице, то очевидно те към момента не са постигналия желания ефект, не са се оказали достатъчни за да окажат поправителен и превъзпитателен ефект.

Обстоятелството, че К. Й. е допуснал дисциплинарно нарушение на реда, непосредствено преди подаване на молбата за предсрочно освобождаване, може да обозначи само и единствено несигурност по отношение на крайния извод за трайност и осъзнатост у нагласите и мисленето.

Липсата на завършена корекция в проблемните области, поражда съмнение за налични реални доказателства за поправяне, за отстраняване на рисковите фактори, и съдържа опасения от криминален рецидив при евентуално предсрочно освобождаване. Личната мотивация и желание за положителна промяна, следва да бъде проследима през писмените 2 доказателства в затворническото досие. Прочитът на материалите показва, че поведението не може да се характеризира с трайност и стабилност, каквито следва да са налице за нуждите на производството по чл.437 и следващи от НПК.

В Решението си по делото „Винтер и други срещу Обединеното Кралство“, ЕСПЧ е посочил, че легитимните пенологични основания едно лишено от свобода лице да бъде държано в изолация включват наказание, възпиране, защита на обществото и рехабилитация. Тези основания следва да са налице при постановяване на присъдата. От друга страна балансът между тях не е непременно статичен и може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието. Това, което може да е първично основание за лишаване от свобода в началото на изпълнението на присъдата, може да престане да съществува в процеса на пенитенциарното третиране, особено след известен период на излежаване на наказанието. В същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава една от целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в края на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United Kingdom [GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007 V; и Boulois v. Luxembourg [GC], № 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни препратки в тях). В правните документи на Съвета на Европа това е изразено най-ясно в чл. 6 от Европейските правила за затворите, в който е предвидено, че всяко задържане следва да се управлява така, че да способства за реинтеграцията в свободното общество на лицата, лишени от свобода, и чл. 102.1, в който е предвидено, че затворническият режим за осъдените лица трябва да бъде структуриран така, че да им дава възможност да водят отговорен живот без престъпления.

Когато поправянето на осъденото лице надделее над интересите от публична защита и възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и основанията за предсрочно освобождаване. Затова и изискуемата промяна в неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното обкръжение и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Подобен извод спрямо Й., към този момент не може да бъде направен. Настоящият състав счита, че престоят му в изолирана среда следва да продължи.

По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение №627/26.6.2024 г. по ЧНД № 842/24г. на Окръжен съд Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4