Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 10.06.2021, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Административно дело 118/2021
Вид
Решение № 93
Подписан
10.06.2021
В сила
10.06.2021
Състав
БИСТРА РАДКОВА БОЙН

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6 т.25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.142 ал.1 т.1 и 3 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142 ал.1 т.1 и 3 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142 ал.1 т.1 и 3 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.194 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.194 ал.2 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.195 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.196 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.196 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 197 ал.1 т.1- 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 197 ал.1 т.1- 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 197 ал.1 т.1- 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.199 ал.1 т.3 предложение първо · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.204 т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.205 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.206 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.210 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.210 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.211 · Закон за Министерството на вътрешните работи

Р Е Ш

Е Н И Е

№............. град Шумен, 10.06.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд– град Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Бистра Бойн при участието на секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от съдията АД № 118 по описа за 2021 година на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е въз основа на жалба, депозирана от М.Г.М. с ЕГН ********** *** против Заповед № 372з-859 от 26.03.2021г. на Директор на ОД на МВР-гр.Шумен, с която на държавния служител, заемащ длъжността полицейски инспектор в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор „Пътна полиция, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-гр.Шумен е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. В жалбата се твърди, че в хода на дисциплинарното производство не било установено извършено дисциплинарно нарушение и служителят е наказан несправедливо. Заповедта била издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила. След възлагането на работа по докладна записка с рег.№ 869р-4335 от 08.09.2020г., служителят веднага започнал работа по нея лично и чрез поверения му екип, като възложил задачи и точни инструкции.

Отправя се искане заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител- адв.К., като поддържа жалбата си и обяснява каква е процедурата при установено нарушение на пътя. Твърди, че вмененото му дисциплинарно нарушение, за което е наказан и неговият колега Г. И., че при съставянето на АУАН на водач на автомобил не е била попълнена декларация от собственика на превозното средство по чл.188 от ЗДвП, не е извършено виновно и наложеното му наказание е несправедливо, понеже е свършил работата от началото до край, както винаги. В писмена защита по делото се сочат допълнителни доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт, а именно липсва датата на нарушението, както и ясен критерий относно разбирането на административно-наказващия орган какво е „своевременно“ изпълнение на възложена работа. Сочи още, че не следва да бъде санкциониран за същото деяние, за което и друг служител, заповедта е немотивирана и същата не обсъжда обясненията и възраженията му в хода на дисциплинарното производство, не е изяснена фактическата обстановка по случая, липсват настъпили вредни последици и наложеното наказание е несъразмерно тежко и в противоречие с целта на закона.

Претендират се сторените деловодни разноски.

Ответната страна– Директор на ОД на МВР- град Шумен, представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата, при наличие на посоченото в него материалноправно основание и при съблюдаване целта на закона. Отправя искане съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от кадрова справка, приложена на стр.52 по делото, М.Г.М., с висше образование-специалност „Транспортна техника и технологии“ в ТУ-гр.София, заема длъжността полицейски инспектор IV степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- гр.Шумен. В органите на МВР е назначен преди повече от двадесет години. Бил е награждаван многократно– с „Благодарност“, „Писмена похвала“ и „Индивидуална парична награда“ и никога не е бил наказван с дисциплинарно наказание.

До

Началника на сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен била изготвена докладна записка с рег.№ 869р-4335/08.09.2020г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен (л.37) от свидетелите С.С. и Г. И.- младши автоконтрольори относно посетен сигнал и извършена проверка на 04.09.2020г. за петнадесет неправилно паркирали автомобили на ул.“Христо Ботев“ в гр.Шумен, сигнализирана с пътен знак „В2“. Сред същите е посочен и лек автомобил „С г в“ с рег. № Н****ВХ, собственост на И. Б. Н.. С резолюция на Началник група ОДПКПД в сектор „ПП“ при ОДМВР-гр.Шумен, докладната записка била разпределена на инспектор М.М., който започнал работа по нея лично като извършил проверка в АИС „КАТ“ и „БДС“ относно собствеността на автомобилите и чрез своя екип- автоконтрольорите изготвили докладната записка, които следвало да съставят актове за административни нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП.

На

14.09.2020г. в сектор „ПП“ бил извикан водача на един от неправилно паркираните автомобили- Д.Д., който казал на инсп.М., че му е известно, че лек автомобил „С г в“ с рег. № Н****ВХ се управлява от В. Ц./сведение на стр.41 по делото/. В периодите 08.09.2020г.- 11.09.2020г., включително; 07.10.2020г.- 09.10.2020г., включително; 09.11.2020г.- 13.11.2020г., включително; 09.12.2020г.- 11.12.2020г., включително М.М. бил в платен годишен отпуск, като в периода 13.11..2020г.- 08.12.2020г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност с хоспитализация, в следствие на заболяване от Covid-19, последван от карантина до 30.12.2020г., когато бил първият му работен ден. На този ден, докладната записка била предадена от св.С., който приключвал нощна смяна на мл.инспектор Г.И.. От инсп.М. били дадени общи указания за взимане на отношение спрямо виновните водачи на останалите 3- 4 автомобила, без съставени АУАН за нарушението към момента. Към докладната записка била прикачена справка за собственост на лекия автомобил „С г в“ с рег.№ Н****ВХ със саморъчно записани имена и телефонен номер на водача В. Ц.. В проведен телефонен разговор на св.

Г.И. с лицето била уговорена среща, на която Ц. потвърдил, че е управлявал автомобила. На 30.12.2020г. му бил съставен АУАН серия АА № 266325, приложен по делото на стр.48 за осъществено нарушение на 04.09.2020г. на чл.6 т.1 от ЗДвП, подписан от нарушителя с възражения, сред които няма такива във връзка с авторството на нарушението. Допълнителни възражения постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН, в които лицето твърди, че не е сигурен дали на въпросния ден е извършил нарушение, че бил нарушен Закона за защита на личните данни с получения от служителите на МВР негов телефонен номер, на който бил търсен, и че собственикът на автомобила не бил уведомен за нарушението, извършено с него. Възраженията били приети за основателни и административно-наказателното производство било прекратено по чл.54 от ЗАНН, като административно-наказателната отговорност била насочена срещу собственика на автомобила.

Бил изготвен Доклад рег. №869р-743/29.01.2021г. от Началник сектор „ПП“ ст.инспектор Ф.А.по проверка на направените възражения от В.Ц., утвърден от Директор на ОД на МВР, в който е направен извод, че са налице предварителни данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от инсп.М. и св. Младши инспектор Г.И., понеже неправилно само по предположения, изказани от свидетел и без спазване на процедурата по чл.188 ал.1 от ЗДвП е била ангажирана отговорността на лицето В.Ц., без той да е посочен от собственика. Конкретно по отношение на жалбоподателя е посочено, че като горестоящ е разпоредил устно на друг служител да състави АУАН на В.Ц., а и към този момент са изминали повече от три месеца от 14.09.2020г. Било предложено да се образува дисциплинарна проверка срещу двамата държавни служители.

Със Заповед № 372з-337/01.02.2021г., с удължен срок със Заповед № 372з-589/25.02.2021г. Директорът на ОД на МВР разпоредил извършването на дисциплинарна проверка за изясняване на постъпили данни срещу държавни служители- жалбоподателя инспектор М.М. и младши инспектор Г. И.. Проверката била възложена на комисия в състав: комисар Й.Д.– Началник отдел „Охранителна полиция при ОДМВР-гр.Шумен, в качеството на председател, главен инспектор В.Г..– началник на сектор „Пътна полиция“ в сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен и старши инспектор И.М.- началник на група ООРТПК“ в сектор ООРТП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен, в качеството на членове. Комисията следвало до 15.03.2021г. да изготви писмена справка за резултатите от проверката. Със заповедите за извършване на проверка бил запознат срещу подпис проверяваният държавен служител.

В периода от 01.02.2021г.- 15.03.2020г. комисията извършила проверка по възложените ѝ задачи, резултатите от която били обобщени в Справка рег.№ 372р-4815/15.03.2021г.(л.20- 24). Въз основа на установеното в хода на проверката в т.1 от Справката, комисията дала заключение, че извършените от инсп.М. деяния представляват нарушения на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.2 (неизпълнение на служебни задължения), във връзка с чл.199 ал.1 т.3 предложение първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност), за които е предвидено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца. Прието е също в т.2, че и младши автоконтрольор Г.И. следва да носи дисциплинарна отговорност за проявена небрежност в служебната дейност, понеже е съставил АУАН спрямо В. Ц. без да е била изискана информация от собственика на автомобила по реда на чл.188 ал.1 от ЗДвП. Предвид изложеното, комисията единодушно предложила спрямо посочените в справката държавни служители да се вземе отношение по дисциплинарен път за установените нарушения на служебната дисциплина по ЗМВР. Справката била съобщена на оспорващия на 17.03.2021г., видно от положения от същия подпис в разписка, представляваща неразделна част от същата, като с нея му било указано, че има право в срок от 24 часа след запознаването му със справката и материалите към нея, да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. На същата дата на служителя била връчена Покана за даване на писмени обяснения с рег.№ 372р-4819/15.03.2021г.(л.14).

В писмено обяснение рег.№ УРИ 372 р-5516-26.03.2021г.(л.15), оспорващият М. посочил, че няма какво повече да каже по случая към момента. В предходно давани сведения и обяснения в хода на дисциплинарната проверка- на 29.01.2021г. и 09.03.2021г. твърди, че след установяване на собствеността на превозното средство и водача по данни от свидетел, записал телефонния номер и името на водача на справката с цел улесняване на колегите си, установили нарушението при вземане на отношение по отговорността, както и че не се е обаждал на В.Ц.. При предаване на докладната записка ведно със справката в средата на месец септември 2020г., е казал на свидетелите- служители в екипа, че е необходимо и попълването на Декларации по чл.188 от ЗДвП. По отношение на всички други превозни средства, установени с нарушение на 04.09.2021г. са били съставени такива декларации. Посочва, че не смята, че има вина за допуснатия пропуск.

Въз основа на материалите, събрани в хода на проверката и констатациите, отразени в справката, Директорът на ОД на МВР-гр.Шумен с оспорената в настоящото производство Заповед № 372з-859 от 26.03.2021г., счел за неоснователни обясненията на инсп. М. и на държавния служител било наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от 3 месеца за нарушение на служебната дисциплина– небрежност в служебната дейност по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), във вр.с чл.199 ал.1 т.3 предл.първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност). Държавният служител бил предупреден на основание чл.199 ал.1 от с.з., че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта била връчена на служителя на 26.03.2021г. Несъгласен със Заповедта, служителят депозирал жалба на 05.04.2021г. до съда.

Като част от административната преписка по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на проверката. По искане на жалбоподателя беше разпитан св.Св.С., младши автоконтрольор в КАТ ПП. По искане на ответната страна бяха разпитани като свидетели младши автоконтрольор Г.И. и В.Г..- Началник на сектор „ПП“, който е участвал в проверката, въз основа на която е издадена оспорваната заповед.