Решение № 58 от 28.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Кърджали, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200048 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *********** от 22.12.2025 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 500 лв.

/255.65 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Ю. А. А. от *******************, с ЛНЧ **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Ю. А. А. твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон. Счита, че извършеното деяние покрива всички признаци за маловажност и наказващият орган следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Въпросното нарушение представлявало изолиран случай в поведението на водача и намерението му не било трайно и системно да управлява автомобила без надлежна регистрация. Валидността на регистрационните табели на управлявания от жалбоподателя автомобил била изтекла два дни преди установяване на нарушението. Наказващият орган не изследвал обстоятелството, че нарушението било формално и от него нямало настъпили вредни последици. Наложеното наказание било несъответно на обществената опасност на деянието и дееца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление и да го предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, ще му бъде наложено административно 1 наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган не съобразил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По отношение на жалбоподателя били налице, както смекчаващи обстоятелства, така и липса на вредни последици от установеното нарушение. Той не бил системен нарушител по ЗДвП, не бил санкциониран за шофиране с нерегистриран автомобил или автомобил с изтекли регистрационни табели. Отнемането на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя щяло да му попречи да упражнява професионалната си дейност и да плати една евентуална глоба. Моли съдът да отмени наказателното постановление, като счете случая за маловажен на основание чл.28 от ЗАНН, както и да присъди на жалбоподателя разноски.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2025 г., около 14.40 часа, жалбоподателят Ю. А. А. управлявал лек автомобил „********“ с рама № ********** в гр.Кърджали на ул.„Райна Княгиня“. По същото време и на същата улица, близо до автомивка „****“, той бил спрян за проверка от свидетелите Р. К. и И. К. - служители в РУ-Кърджали. Причина за това били почти изтритите табели на автомобила. Свидетелите се легитимирали и предприели проверка по отношение на водача и управляваното от него превозно средство. Полицейските служители констатирали, че автомобилът „********“ е с временни регистрационни табели № ****, които били с изтекъл срок на валидност. Същите били валидни само до 04.11.2025 г., след което автомобилът нямал регистрация по надлежния ред. По този повод срещу жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, поради това, че установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. По случая била образувана прокурорска преписка Вх.№ ****/2025 г. по описа на РП-Кърджали. След извършена проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 11.12.2025 г. било отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Материалите били върнати на административнонаказващия орган и на 22.12.2025 г. същият издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в 2 размер на 500 лв. /255.65 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите Р. К. и И. К.; Акт за установяване на административно нарушение от 06.11.2025 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка по история за ПС марка „********“ с рама № **********; Справка за собственост на МПС марка „********“ с рама № **********-2 бр.; Заповед № **** от 02.12.2021 г. на МВР; Заповед № ****/15.01.2025 г. на директор на ОД МВР-Кърджали; Мотивирана резолюция от 10.11.2026 г.; Постановление на РП-Кърджали от 11.12.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство; преписка Вх.№ ****/2025 г. по описа на РП-Кърджали.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Ю. А. А. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 06.11.2025 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал лек автомобил „********“, който не е регистриран по надлежния за това ред.

Моторното превозно средство е било с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност, което се приравнява на липсата на надлежна регистрация по съответния ред. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., която в чл.27, ал.5 предвижда, че след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с 3 административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая жалбоподателят преди да предприеме управление на автомобила, като правоспособен водач на МПС е могъл и е бил длъжен да се увери, че същият е надлежно регистриран. Това той лесно е могъл да стори, като провери до кога са валидни поставените номера, а незнанието на закона не оправдава дееца. Това е така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение различно от дължимото въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач на моторното превозно средство. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо, правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Правилно в случая са отчетени контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Наказателно постановление е съставено правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Няма никакво съмнение, че жалбоподателят е наказан за това, че на процесната дата и място е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, доколкото поставените на същото табели са били вече невалидни. Доказано е нарушението, както от обективна, така и от субективна страна, за което вече бяха изложени съображения. Несъстоятелно е и възражението, че установеното деяние разкрива признаци на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Осъщественото нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от типичната за 4 обикновените случаи на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими. Освен това, от показанията на разпитаните свидетели става ясно, че табелите на управлявания от жалбоподателя автомобил, освен че са били с изтекъл срок на валидност, са били и почти изтрити, а това изключва възможността, както на контролните органи, така и на трети лица да идентифицират по несъмнен начин едно пътно превозно средство по време на неговото движение по пътищата. Управлението на автомобила не е било обусловено от никакви извънредни обстоятелства, сочещи на незначителност на деянието до степен да се изключи административнонаказателната отговорност. Нито краткото разстояние, нито желанието на жалбоподателя да закара превозното средство до автомивка /каквито са твърденията в жалбата/, сочат за липса или незначителност на обществената опасност на деянието.

Разпечатката съдържа 23 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e79d840-317c-4c28-aa35-c36d3f68c9c3