Решение № 144 от 05.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000957 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „Балкан Метал 2000“ООД, чрез адв.Б. от АК Варна и адв.Т. Б. от САК насочена против Решение № 926/17.07.2023 г., постановено по т.д. № 2600/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с което са отхвърлени предявените от въззивника против „Инвестбанк“АД искове с правно основание чл.440, ал.3 ГПК, във вр. с чл.45 и чл.49 ЗЗД и с чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща частичен иск в заявен пълен размер от 1 200 000 лв., като обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – увеличената стойност, която би получил ищеца от продажбата на движими вещи – 8 бр. въздушни и газови компресори, произведени от „Нуово Пиньоне“, закупени с договор за покупко-продажба на използвано оборудване от 18,04,2017 г., сключен между „Балкан Метал 2000“ООД, като купувач и „Фертекс България“ООД, като продавач, върху които компресори е проведено принудително изпълнение от „Инвестбанк“АД по изп.д. № 1671/2019 г. по описа на ЧСИ И. Ц., сумата от 2 000 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 10 000 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 02.12.2021 г. и за периода 04.12.2019 г. – 02.12.2021 г., и законната лихва върху главницата за периода 02.12.2021 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 602 000 лв., представляваща имуществени вреди под формата на претърпени загуби, причинени от погиването на описаните осем броя въздушни и газови компресори, сумата от 12 000 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 602 000 лв. за периода 01.08.2020 г. – 02.12.2021 г. и за периода 04.12.2019 г. – 02.12.2021 г., и законната лихва върху главницата от 602 000 лв. за периода 02.12.2021 г. до окончателното й заплащане.

Във въззивната жалбата се поддържа се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранна и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, отказ на първоинстанционния съд да допусне своевременно поискани от 1 въззивника и относими към предмета на спора доказателства, вкл. поради неправилно приложение на относимия към казуса материален закон, довело и до необоснованост на акта на СГС.

По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение изцяло и по съществото на спора се постанови пълно уважаване на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва изложените в нея оплаквания и поддържа правилност на обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционно дело, констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 440, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 45 вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , предявени от „Балкан метал 2000“ООД против “Инвестбанк”.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че с договор от 18.04.2017 г. ищцовото дружество закупило от “Фертекс България” ООД движими вещи, индивидуализирани като - 8 броя въздушни и газови компресори, произведени от “Нуово Пиньоне”, намиращи се в цех Амонячно производство на завод “Химко” АД, гр. Враца. Уговорено било в договора за покупко-продажба, че всяка компресорна група се прехвърля в своята цялост, ведно с конструктивни и технологични допълнения, резервни части (нови, демонтирани), ремонтни комплекти, инструменти и механизация и ремонт. Продажната цена била определена на 80 400 лева с ДДС за всеки един от компресорите, която следвало да се заплати, както следва - по банков път, както и чрез даване вместо изпълнение – цесия на вземане от трето лице “Лира Инвестмънт СА”, клон България, по договор, сключен на 24.04.2017 г. за сумата от 720 000 лева. С анекс от 14.06.2017 г. към посочения договор бил променен срокът за заплащане на цената, както и срокът за демонтаж на компресорите – след 31.08.2017 г.

С приемо-предавателен протокол от 12.03.2019 г. “Фертекс България” ООД предало на ищцовото дружество вещите, предмет на договора - 8 броя компресора, фиксирани неподвижно в цех “Амонячно производство” в завод “Химко” АД, гр. Враца.

Пояснено е продавачът “Фертекс България” ООД да е придобил компресорите от “Метахим Импекс” АД отново на основание покупко-продажба, с договор от 17.11.2016 г., а същите били предадени на купувача с приемо-предавателен протокол от 29.11.2016 г.

С договор от 17.06.2016 г. продавачът “Метахим Импекс” АД учредило залог на търговското си предприятие в полза на “Ивестбанк” АД за обезпечаване на всички вземания на банката по договор за кредит. С договор от 23.12.2016 г. бил учреден и залог върху движими вещи в полза банката кредитор за обезпечаване на същия кредит, вкл. и върху процесните компресори, които били посочени в приложението.

След извършената продажба на компресорите продавачът “Метахим Импекс” АД уведомил ответната банка за сключения договор за продажба на част от активите си с писма с вх. № 9160- 6115/17.01.2017 г. и вх. № 9160-6115/19.01.2017 година.

Близо две години по-късно - на 04.09.2019 г. в ЦРОЗ било депозирано заявление за вписване пристъпване към изпълнение от “Инвестбанк” АД, като по искане на банката, в качеството й на заложен кредитор, било образувано изпълнително дело № 1671/2019 г. по описа на ЧСИ И. Ц. срещу длъжника “Метахим Импекс”АД, в хода на което изпълнението било насочено и срещу процесните 8 броя компресори.

В хода на проведената публична продан по изпълнителното дело

„Инвестбанк“АД била обявена за купувач на недвижими имоти и намиращите се в тях трайно прикрепени и технологично и конструктивно свързани с недвижимите имоти движими вещи, включително и процесните 8 бр. компресори, за които се твърди да са 2 собственост на ищеца.

Владението върху вещите, предмет на проданта, било предадено на банката, която сключила договор за покупко-продажба на процесните 8 бр. компресори, а купувачът по тази сделка нарязал компресорите за скрап. Затова и същите не са налични към момента на подаване на исковата молба.

Твърдяло се е че с Решение № 260013/27.08.2020 г., постановено по в.гр.д. № 719/2019 г. по описа на ОС Враца по реда на чл. 435 от ГПК били отменени действията на ЧСИ Ц. по изп.дело № 1671/2019 г. по нейния опис, изразяващи се в запор и обявление за насрочване на публична продан на движими вещи с опис, за 8 броя въздушни и газови компресори, находящи се в цех “Амонячно производство” на завод “Химко” - Враца, разположени един до друг, над 12 м високи и над 200 тона всеки, произведени 1968 г. от “Нуово Пиньоне”, собственост на “Балкан метал 2000” ООД по силата на договор за покупко-продажба от 18.04.2017 г.

Отделно от това по повод закупуването на процесните компресори от ищеца били проведени две данъчно-административни производства, както и съдебноадминистративно такова, в хода на които били събрани безсъмнени доказателства, че именно ищецът е собственик на процесните движими вещи.

Предвид изложените факти се твърди ответникът да не е имал право да проведе изпълнение по отношение на процесните 8 бр. компресори, както и да не може да запази правата си по отношение на същите. Последното, т.к. „Инвестбанк“АД насочила принудителното изпълнение срещу имущество, което не е принадлежало на длъжника “Метахим Импекс” АД - факт, известен на банката.

Твърди, че на 19.04.2017 г. ищцовото дружество сключило предварителен договор за покупко-продажба на процесните 8 бр. компресори с “Научно-производствено обединение функционални материали” ООД, изменен впоследствие с два анекса - от 25.08.2017 г. и от 18.12.2017 г. Според условията на договора правото на собственост върху вещите се прехвърля след заплащане на продажната цена от общо 2 160 000 лева с ДДС. На 21.09.2018 г. е подписано споразумение, по силата на което “Научно-производствено обединение функционални материали” ООД е заменено като страна от Химко Индъстрийс” АД, за което ищецът е дал съгласие за това.

Твърди се и че в резултат на проведеното принудително изпълнение по изп.дело № 1671/2019 г. настъпили вреди за ищеца към момента на погиване на движимите вещи – 01.08.2019 г., респ. към извършването на публичната продан - 04.12.2019 г. Поради това и ищецът имал право да получи обезщетение в общ размер на 1 200 000 лева, представляваща увеличената стойност, която би получил от препродажбата на движимите вещи, от която сума предявява като частичен иск само за 10 000 лева. Освен посочената сума ищецът имал право и на обезщетение от 602 000 лева за претърпените загуби от погиването на вещите, съставляващи заплатената продажна цена, на части втора употреба и скрап.

Поискал е съдът да постанови решение, с което да осъди ответната банка да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща частичен иск от иск в заявен пълен размер от 1 200 000 лева, като обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – увеличената стойност, която би получил ищеца от препродажбата на собствените му движими вещи – 8 броя въздушни и газови компресори, произведени от “Нуово Пиньоне, закупени с договор за покупко-продажба на използвано оборудване от 18.04.2017 г., сключен между купувача “Балкан Метал 2000” ООД и продавача “Фертекс България“ООД, върху които компресори е проведено принудително изпълнение от “Инвестбанк” АД по изп. дело № 1671/2019 г. по описа на ЧСИ И. Ц., сумата от 2 000 лева, представляваща законната лихва върху претендираната главница от 10 000 лева за периода от 01.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба (02.12.2021 г.) и при условията на евентуалност за периода от 04.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху претендираната главница от 10 000 лева от датата на подаване на исковата молба (02.12.2021 г.) до окончателното й плащане, и за сумата от 602 000 лева, представляваща имуществени вреди под формата на претърпени загуби, причинени от погиването на гореописаните 8 броя въздушни и газови компресори, върху които компресори е проведено принудително изпълнение от “Инвестбанк” АД по изп.дело № 1671/2019 г. по описа на ЧСИ И. Ц., сумата 3 от 120 000 лева, представляваща законната лихва върху претендираната главница от 602 000 лева за периода от 01.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба (02.12.2021 г.) и при условията на евентуалност за периода от 04.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху претендираната главница от 602 000 лева от датата на подаване на исковата молба (02.12.2021 г.) до окончателното й плащане.

В отговора по исковата молба ответната банка е оспорила предявените искове на първо място като недопустими, а в условието на евентуалност - като неоснователни.

Като оспорва фактическите твърдения на ищеца да се легитимира за собственик на процесните компресори на основание покупко-продажба поддържа, че преди настоящето производство не е било проведено друго, по иск с правно основание чл. 36 от ЗОЗ, в което да се установи, че продаденото имущество по изп.д. № 1671/2019 г. по описа на ЧСИ Ц. принадлежи на ищеца, а не на длъжника “Метахим импекс”АД.

Оспорва и твърдението, че принудителното изпълнение е насочено срещу притежавани от ищеца 8 бр. компресори, като поддържа от своя страна че “Балкан Метал 2000” ООД не може да се легитимира за собственик на компресори, при това – предмет на принудителното изпълнение, защото неговият праводател “Фертекс България” ООД не е притежавал такива, от една страна, а от друга страна – процесните компресори не били притежавани от “Метахим импекс.” АД.