Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2150 от 14.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8365/2021
Вид
Решение № 2150
Подписан
14.06.2022
Състав
ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2150 гр. София, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря Б. В. И. П. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20211110208365 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на „ЕЛ...“ ЕООД против наказателно постановление (НП) № 457432-F473219/14.08.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), вр. чл.118, ал.2 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че е налице недопустимо бездействие на администрацията относно връчването на НП, което води до нарушаване на правото му на защита. Посочва, че неправилно в НП е отразено, че възражение срещу АУАН не е постъпило, като такова е подадено, но не е взето предвид. Излага аргументи, че от констатираната липса на дистанционна връзка с НАП не е последвало неотчитане на приходи, 1 както и че за стопанисващия търговския обект е технически невъзможно да установи дали, кога и по какви причини вече изградената дистанционна връзка с НАП е била прекъсната. Посочва, че дистанционната връзка с НАП е възстановена още в деня на проверката и договорът за техническо обслужване на ЕКАФП е подновен. Излага доводи за неправилно приложения на материалния закон, тъй като не е налице неотразяване на приходи, респективно приложима би била нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Лекова, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение намира, че сочената като нарушена разпоредба на чл.7, ал.3 от Наредбата касае случаите, когато изобщо липсва изградена дистанционна връзка с НАП, а не когато тя е била налична, но прекъсната за опредлен период, както е в процесния случай. Посочва, че фискалното устройство е работило и задълженото лице няма как да знае за възникналия проблем. Твърди, че дружеството-жалбоподател е санкционирано отделно за това, че договорът за сервизно обслужване е изтекъл, поради което е налице нарушение на принципа ne bis in idem.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Б., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършването на административното нарушение. Излага доводи, че в договора за сервизно обслужване е записано, че същият важи до 02.08.2017 г., поради което е налице знание за срока на действие на договора, съответно управителят е следвало с грижата на добър търговец да поднови сервизното обслужване на фискалното устройство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните 2 съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 02.08.2016 г. бил сключен договор № 16952 за техническо обслужване на фискално устройство ИН на ФУ: DY372238 и ФП № 36500658 между СД „Р.“ и „Е.“ ООД със срок на договора до 02.08.2017 г. с посочени в него номер на SIM, IMSI и тел.абонат.

На 12.02.2019 г., в 17.30 ч. инспектори по приходите към ЦУ на НАП извършили проверка в търговски обект – магазин „Е.“, находящ се в гр.

София, бул. „Ч.“ № ....., стопанисван от „Е............“ ЕООД. Проверяващите установили, че в обекта има въведено в експлоатация и работен режим фискално устройство модел “DAISY EXPERT 01-KL”, с ИН на ФУ: DY372238 и ФП № 36500658, регистрирано в НАП с рег. № .........., от което бил изваден Z отчет за периода от 02.08.2017 г. до 12.02.2019 г. В хода на проверката бил издаден фискален бон за контролна покупка, както и отпечатан дневен финансов Х отчет № 011158/12.02.2019 г., в който било отразено че договорът за сервизно обслужване на фискалното устройство е изтекъл на 02.08.2017 г.

Проверяващите направили справка в база данни на Z отчети на ФУ/ИАСУТД в информационната система на НАП и установили, че фискалното устройство е без дистанционна връзка към НАП от 01.09.2017 г. до 12.02.2019 г.

Констатациите на проверяващите били обективирани в протокол за извършена проверка № 0405310/12.02.2019 г., в който било отразено, че не е установена разлика в касовата наличност и направения опис на паричните средства.

С оглед констатациите при извършената проверка свидетелката С.Г. С.К., на длъжност инспектор по приходите, приела, че „Е...“ ЕООД не е изпълнило задължението си за отчитане на продажбите чрез фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, с което е извършило нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.2 от ЗДДС и съставила срещу дружеството АУАН № F473219/20.02.2019 г. в присъствието на упълномощен представител. Срещу акта не постъпило възражение в законоустановения тридневен срок.

Въз основа на съставения АУАН и при идентични фактически констатации било издадено и атакуваното наказателно постановление № 457432-F473219/14.08.2019 г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ – 3

София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.2 от ЗДДС. НП било връчено на 10.05.2021 г.

Във връзка с горепосочената проверка срещу дружествотожалбоподател било издадено и НП № 457433-F473228/14.08.2019 г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на „Е...“ ЕООД било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.

Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката С.Г. С.-К., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК – дневен финансов Х отчет № 011158/12.02.2019 г., справка в база данни от Z отчети на ФУ/ИАСУТД в информационната система на НАП, отчет фискална памет № 011158/12.02.2019 г., КЛЕН от 12.02.2019 г., протокол за извършена проверка № 0405310/12.02.2019 г., договор № 16952/02.08.2016 г. за техническо обслужване на фискално устройство, договор за техническо обслужване № 190230/12.02.2019 г., свидетелство за регистрация на фискално устройство от 12.02.2019 г., НП № 457433-F473228/14.08.2019 г., заповед № 2108/30.05.2018 г. и заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.

Свидетелката Котева в съдебно заседание потвърждава в цялост констатациите по АУАН и съдът дава вяра на показанията й, доколкото същите са последователни и логични.

Протоколът за извършена проверка е съставен по установения ред и форма от орган по приходите, поради което е годно доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране. Следва да се 4 отбележи, че жалбоподателят не оспорва изложената и приета както от съда, така и от АНО фактическа обстановка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съгласно т. 1.1, б. "г" от приложената по делото заповед № ЗЦУОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по чл.185 от ЗДДС, а актосъставителят в качеството му на орган по приходите е компетентен на основание т. 2.1 от същата заповед, каквото тяхно правомощие е предвидено и в чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Следва да се отбележи, че връчването на наказателното постановление има отношение към момента на влизането му в сила, но не и към неговата законосъобразност. С оглед на това неоснователни са доводите в жалбата в тази насока за допуснато съществено процесуално нарушение. Не се установява и подадено възражение срещу АУАН, както твърди жалбоподателят, въпреки изричното му изискване от страна на съда.

Съгласно сочената като нарушена разпоредба на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите посочени в тази наредба. В приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 на Наредба Н5 18/13.12.2006 г., в т. IIIб, т. 1, буква "а" е посочено, че дистанци онната връзка между ФУ и НАП се осъществява чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа; лицето по чл. 3 избира мобилния оператор, посредством който ще му предоставена услугата. В буква "б" е посочено, че мобилният оператор по буква "а" осигурява постоянна свързаност на своята VPN мрежа със сървър на НАП посредством наземна оптична линия, респективно резервна алтернативна свързаност. Мобилният оператор е задължен да предава на НАП ежедневно информация за IMSI и MSISDN и статус на data SIM карти по електронен път. От изложеното следва, че за да се установи извършването на нарушение по чл.7, ал.3 от Наредбата, следва да е установен статус на data SIM картата на устройството, което в случая не е направено от контролните органи. Съгласно т. IIIб, т. 1, буква "б" информацията за това обстоятелство се подава на НАП ежедневно по електронен път от мобилния оператор. В конкретния случай обаче нито в мотивите на НП, нито в протокола за извършена проверка в обекта не са налице констатации относно статуса на Data SIM картата на фискалното устройство, работещо в обекта. Като фактическо основание за нарушението по чл. 7, ал. 3 от Наредба Н18/13.12.2006 г. е посочен единствено изтеклият срок на договора на техническо обслужване на въведеното и работещо в обекта ФУ. От изтичане на срока на този договор обаче не следва автоматично прекъсване на работата на картата, респективно до липса на дистанционна връзка на ФУ с НАП (в този смисъл Решение № 9104 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2020 г., I о., докладчик съдията М. П. и Решение № 8009 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 290/2020 г., I о., докладчик съдията Б.Ц. ). Неизпълнението на задължението за подновяване на договор за техническо обслужване е самостоятелно нарушение на чл. 16, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., за к о е т о видно от представеното НП № 457433-F473228/14.08.2019 г. дружеството-жалбоподател е надлежно санкционирано. Видно и от клаузите както на договор № 16952/02.08.2016 г., така и на договор за техническо обслужване № 190230/12.02.2019 г., сервизът няма пряко задължение да осъществява дистанционната връзка (което както бе посочено по-горе се извършва посредством мобилен оператор), а да поддържа в техническа изправност фискалното устройство. Не е налице и законодателно установена обвързаност на сервизния договор за абонаментното обслужване с 6 дистанционната връзка на ФУ с НАП. Напротив, съгласно чл. 39, ал. 10 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. данъчният терминал служи за предаване на данните от ДТ към НАП по дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор.