Решение № 5025 от 04.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5025 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело № 20231100505179 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Производството е образувано по жалба на С.о., ЕИК **** срещу Разпореждане за намаляване на разноските на ЧСИ Б., без поставена дата, с което е оставено частично без уважение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство направено от СО.

Жалбоподателят твърди, че съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ за образуване на изпълнително дело възнаграждението следва да бъде определено в размер на 200,00 лева. Счита че допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ не следва да бъде начислявано, тъй като е извършено само действието по образуване на изпълнителното дело и за взискателя не са били необходими съдействие или защита за удовлетворяване на неговото вземане, предвид извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение.

Евентуално счита, че адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното делото не представлява под никаква форма действителната правна или фактическа сложност.

Действието, извършено от процесуалния представител на взискателя е единствено депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело, с което вземането на кредитора е удовлетворено, без да са били необходими последващи действия от негова страна.

Моли да се отмени обжалваното постановление, като адвокатският хонорар в изпълнителното производство се намали на 200 лева.

Взискателят, чрез пълномощника си, е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Посочил е, че длъжникът дължи разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и 1 процесуално представителство, в съответствие с НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, издадена от Висшия адвокатски съвет Обн. ДВ. бр.64 от 23 Юли 2004 г., съгласно последното изменение и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г., при липса на нормативно определен максимум. Сочи, че длъжникът е имал възможност доброволно да заплати дължимото към взискателя и преди завеждане на изпълнителното дело, което не е направил. Това действие на СО е довела и до изваждане на изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело. Сочи, че при образуване на изпълнителното дело процесуалния представител е извършил действия по изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело и образуването му, както и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело. За тези действия е предвидено и съответното възнаграждение съгласно Наредба № 1. Излага, че съгласно чл.36, ал.2 ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В конкретния случай е налице валидно сключен договор за правна помощ между клиент и адвокат на осн.чл.38 от ЗА, договорът е в изискуемата от закона форма, отговаря на извършените процесуални действия и е съобразен с минималните размери на АВ. Моли жабата да се отхвърли.

ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Сочи, че по отношение на адвокатският хонорар на пълномощника на взискателя не е налице прекомерност.

Разноските са за сметка на длъжника, дори той да е платил в срока за доброволно изпълнение. Възнаграждение се дължи за образуване и водене на делото, при липса на определен максимален размер . Моли жалбата да се отхвърли.

Съдът намери от фактическа страна следното:

Изпълнително дело 20238380400914 е образувано на 24.02.2023 г. по молба М.Д.Т. чрез адв.

К.Г. въз основа на изпълнителен лист от дата 22.02.2023 г., по гр. дело 21585/2020 г. по описа на СГС, IV-Д въззивен състав.

Взискателят е направил искане за разноски за адвокатското възнаграждение за защита по изпълнителното производство с молбата за образуване с вх. № 12111/24.02.2023 г., към която е предоставен договор за правна защита, в който изрично е посочено, че хонорарът е заплатен в брой от взискателя. Съгласно молбата, взискателят е възложил на ЧСИ проучването на имущественото състояние на длъжника на осн. чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.

На 24.02.2023 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника С.о. с изх. № 14060/24.02.2023 г., която е връчена по надлежния ред на 27.02.2023 г.

В деловодството на ЧСИ М. Б. е депозирано възражение с вх. № 12593/28.02.2023 г. от длъжника за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение , като с разпореждане без поставена дата сумата за разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лв., съгласно постановлението от 24.02.2023 г., е намалено на 400 лв.

На 10.03.2023 г. по изпълнителното дело е депозирана Частна жалба с вх. № 14009 от 2 длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт по см. на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и следователно е процесуално допустима.

Разгледан по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания пропорционална такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.

2.

Нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто смисъл е Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е съдържала посочване на изпълнителен способ, както и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, предвид изявлението, че на ЧСИ се възлага определянето на начина на изпълнение.

Тя съставлява действие на пълномощника по образуване на изпълнителното дело, а изпълнителния способ се явява задължителен задължителна част от нейното съдържание.

Следователно подаването й не може да съставлява действие за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действие с цел удовлетворяване на парични вземани, а други такива не са предприемани.

Същевременно при наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, действията по проучване имущественото състояние на длъжника, правенето на справки, набавянето на документи, книжа и други, определянето на начина на изпълнението и пр., са предоставени да се извършват от ЧСИ. Това налага извода, че адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие не се дължи, тъй като такива не се извършват от пълномощника.

Дължимото възнаграждение за образуване на изп. дело е 200 лв., до който размер следва да се намалят разноските за адв. възнаграждение.

По отношение на таксата по чл.26 от Тарифата настоящата инстанция намира следното:

Съгласно чл.26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Настоящата инстанция намира, че размерът на тази такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, предмет на изпълнянето, посочени в изпълнителния лист. Тя не включва разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение заплатени в изпълнителното производство. Извод за това може да се черпи от забележките 3 към чл. 26 ТТРЗЧСИ. Съгласно т. 4, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, имащи същия характер като адв. възнаграждение – явяват се разноски за изпълнителното производство.

Вземането по изпълнителния лист е 5000 лв. главница, както и 1622,16 лв. лихва за забава.

Таксата е 549,77 лв., а с ДДС – 659,72 лв.

По отношение на искането за присъждане на разноски в настоящото производство съдът намери, че такива не се дължат. Страните не могат да претендират на общо основание присъждане на разноски за адвокатска защита в производството по чл. 248 ал.1 ГПК, предвид предмета му. Интересът в това производство е свързан с разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските” за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася . Противното ще противоречи на целта за закона , както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК(опред №683/21.12.2015 г. по т.д.№5089/2015 г. на III ГО на ВКС).

Тъй като предмета на настоящото производство е пряко свързан с производството по чл.248 ГПК, следва да се приложи даденото от ВКС разрешение.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

Изменя постановление без дата на ЧСИ Б., с което е намалил разноските за адвокатско възнаграждение на 400 лв., като намалява разноските за адвокатско възнаграждение по постановление за разноски от 24.02.2023 г. на 200 лв., а таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ на 659,72 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4