Решение № 1581 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1581 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно гражданско дело № 20261100501573 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от „Юробанк България“ АД, срещу Постановление за разноски от 08.01.2026 г., издадено по изпълнително дело № 20257870400142/2025 г. по описа на ЧСИ М.Д. с peг. № 787 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано редуциране на начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ такса по изпълнителното дело при намален размер на приетите от ЧСИ със същото стойности на главницата в лева, респ. евро.

В жалбата се излагат възражения относно курса, по който е изчислена левовата равностойност на дължимите суми по изпълнителния лист, издаден от Апелативен съд-Велико Търново, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20257870400142/2025 г. по описа на ЧСИ М.Д. с peг. № 787 от КЧСИ, с район на действие СГС. Част от тези вземания са за суми в швейцарски франкове.

Жалбоподателят намира, че на събиране подлежи лeвовата равностойност на тези суми, но съобразно курса, който е действал към датата на първото усвояване на отпуснатия кредит, т.е. към 06.08.2008 г. Респективно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се изчисли въз основа на курса към 06.08.2008 г., а не въз основа на курса към Поканата за доброволно изпълнение от 08.12.2025 г. Освен това таксата по т. 26 надвишава 10 % от дълга, което противоречи на чл. 83, ал. 2 ЗЧСИ. Ето защо моли съда да отмени обжалваното постановление на ЧСИ и да намали размера на такса по т.

26 ТТРЗЧСИ. Претендира сторените в производството разноски.

1

Взискателят оспорва подадената от длъжника жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира сторените в производството разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от ГПК срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, подадената жалбата е неоснователна.

От приложеното копие на изпълнителното дело № 20257870400142 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787, с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано на 08.12.2025 г. въз основа на постъпила молба от Л.Т.Д., чрез адв. Д.Ф., с приложен към нея изпълнителен лист от 27.11.2025 г. по в.гр.д. № 296/2025 г. по описа на АС гр. Велико Търново, издаден срещу „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, по силата на който в полза на Л.Т.Д. са присъдени следните суми: сумата 7 803.69 швейцарски франка, представляващи разликата за периода 06.09.2008 г. – 06.10.2022 г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни погасителни вноски по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 01.11.2022 г. до окончателното изплащане; сума в размер на 37 197.82 лв., представляваща получени без правно основание от 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. курсови разлики по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 01.11.2022 г. до окончателното изплащане и сума в размер на 3127.29 швейцарски франка, представляваща получени без правно основание от 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. такси за управление на договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 01.11.2022 г. до окончателното изплащане.

С покана за доброволно изпълнение от 08.12.2025 г. до „Юробанк България” АД съдебният изпълнител е уведомил длъжника за образуваното изпълнително дело и за размера на подлежащите на изпълнение вземания съгласно изпълнителния лист.

Сумите във франкове са посочени и с левовата им равностойност към датата на поканата за доброволно изпълнение съобразно официалния курс на БНБ, изчислен е размерът на законната лихва върху подлежащите на събиране суми, включително и разноските в производството, както следва: 7803,69 швейцарски франка, равняващи се на 16 297,61 лв. по курса на БНБ към 08.12.2025 г. – главница, 37 197,82 лв. – главница, 3 127,29 швейцарски франка, равняващи се на 6 531,19 лв. по курса на БНБ към 08.12.2025 г. – главница, 23 960,21 лв. – законната лихва върху главниците от 01.11.2022 г. до 08.12.2025 г., 546 лв., от които – 480 лв. с ДДС – адвокатско 2 възнаграждение и 66 лв. – авансови такси; 5 495,37 лв. с ДДС – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Със запорно съобщение от 08.12.2025 г. е наложен запор върху вземанията по сметките, открити при БНБ на „Юробанк България“ АД, до размера на дълга. С писмо от 16.12.2025 г. от Българската народна банка са уведомили ЧСИ, че въз основа на наложения запор на сметките на длъжника са събраните сумите по изпълнителния лист, съобразно посоченото в поканата за доброволно изпълнение, както и разноските.

По молба-възражение на длъжника с вх. № 00830/29.12.2025 г. ЧСИ се е произнесъл с Постановление за разноски от 08.01.2026 г., с което е намален по възражение на длъжника размерът на присъединените за събиране разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени от взискателя, на сума в размер от 240 лв. с ДДС, а в останалата част възражението на длъжника е оставено без уважение.

Предвид изложеното по-горе, установява се, че общият размер на дължимите и събрани суми е 84 226,83 лв. – главници, законна лихва и адвокатско възнаграждение в намален размер от 240 лв.

Основните възражения на жалбоподателя са във връзка с това, че присъдените от Апелативен съд – Велико Търново суми са в швейцарски франка, а изпълнението е в български лева, като спорният въпрос е по кой курс и към коя дата следва да се определи левовата равностойност на присъдените с изпълнителния лист суми в швейцарски франкове, а оттам – и начислената такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Съдът намира, че не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че релевантен е курсът, който е бил действащ към датата на усвояване на договора за кредит – подобен извод не може да се изведе от никое законово правило, нито пък следва от издадения от съда изпълнителен титул. При това положение подлежащите на изпълнение вземания в чуждестранна валута следва да се изпълнят или в съответната валута, или в равностойността им в местната валута към деня на изпълнението, както е процедирал съдебният изпълнител. Следва да се посочи, че всички възражения, които жалбоподателят има относно размера на задълженията по изпълнителния лист и валутата, в която сумите са присъдени, са материалноправни възражения, имащи отношение към съществото на спора, разрешен от Апелативен съд-Велико Търново, поради което са неотносими към настоящото производство.

Съгласно т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума съгласно описания в разпоредбата начин.

Събраната сума включва както сумите по изпълнителния лист, така и присъединените за събиране разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени от взискателя. С оглед посоченото, че общият размер на събраните суми е 84 226,83 лв., то дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на 5 506,89 лв. с ДДС. Този размер е по-висок от определения от ЧСИ в поканата за доброволно изпълнение и събран след изпълнение 3 запор – 5 495.37 лв. с ДДС. Ето защо определеният от ЧСИ размер на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ не следва да бъде намаляван. Не се констатира и така определеният размер да е изчислен в противоречие с изискването на чл. 83, ал. 2 ЗЧСИ.

Предвид изложеното, съдът достига до извод, че подадената от „Юробанк България“ АД жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Настоящото производство е аналогично на производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. В последното отговорност за разноските не се разпределя. Ето защо искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски не следва да се уважава.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „Юробанк България“ АД, срещу Постановление за разноски от 08.01.2026 г. по изпълнително дело № 20257870400142/2025 г. по описа на ЧСИ М.Д. с peг. № 787 от КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с която е оставена без уважение молба-възражение на длъжника „Юробанк България“ АД с вх. № 00830/29.12.2025 г. за редуциране на начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело при намален размер на приетите от съдебния изпълнител с Постановление за разноски от 08.12.2025 г. стойности на главницата в лева, респ. евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4