Решение № 623 от 21.07.2016, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…………./……….07.2016 г. гр. В.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ при секретар

К.М. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 41 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 729/12.01.2016 г., с която е предявен иск от М.А.К. срещу „Български къщи 2010“ ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуване на вземане на ответника от ищеца за плащане на остатъка от цената по нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан в СВ В. с вх.рег. № 33003, акт 191, том CIV, дело № 26157/2008 г., в размер на 13 650 евро, равняващи се на 26 697,08 лева. Поискано е от съда да постанови и заличаване на осн. чл. 179 от ЗЗД на вписаната за обезпечаване на вземането законна ипотека вх. рег. № 33007, акт № 289, том II от 14.11.2008 г. на СВ при Агенция по вписванията.

Ищцата твърди, че е закупила от

„Дейтрон“ ЕООД с ЕИК:*********, Апартамент № 3, находящ се в гр.В., ж.к.***, с площ от 37,80 кв.м., ведно с прилежащото му мазе № 3 с площ от 1,80 кв.м., заедно с прилежащите му 4,5458 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 7, 07 кв.м., както и 10,64 % ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, съставляващ ПИ с идентификатор № ***, с адрес: гр.В., ул.***, подробно описани в нот.акт № 124, том III, дело № 478/14.11.2008 г. на Нотариус С.С. с per. № 193, вписан в СВ В. с вх.рег. № 33003, акт 191, том CIV, дело № 26157/2008 г. Между страните било уговорено, че част от цената в размер на 13 650 евро, равняващи се на 26 697,08 лева, ще се изплати в срок до 30.04.2009 г. За неизплатената част от продажната цена е вписана законна ипотека в СВ В. с вх.рег. № 33007, акт № 289, том II от 14.11.2008 г. С уведомление с изх. № 460/30.09.2011 г., подписано от А.Й. – управител и представляващ продавача „Дейтрон“ ЕООД, ищцата била уведомена, че на 01.09.2011 г. между продавача и ответника „Български къщи 2010“ ЕООД е подписан договор за цесия, обект на който е посоченото по-горе вземане. За вземането е била издадена заповед за незабавно изпълнение от 09.05.2011 г. по гр.д. № 17040/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 31 състав. Във връзка с подадено от ищцата възражение по чл.414 ГПК било образувано производство по гр.д.№ 16794/2011 г. на Софийски градски съд, I ГО, 7 състав. С влязло в сила на 01.10.2014 г. Решение от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 16794/2011 г. на Софийски градски съд, I ГО, 7 състав, бил уважен предявеният иск с правно основание чл.

422, ал.1 от ГПК, от продавача и цедент „Дейтрон“ ЕООД срещу М.К., за признаване за установено, че вземането по издадената заповед за изпълнение съществува. Решението било постановено при участие на трето лице помагач на ищеца – цесионера, ответник в настоящото производство, „Български къщи 2010“ ЕООД. Ищцата заплатила задължението, ведно с всички лихви и разноски, по образуваното изп.дело № 20117130400261 по описа на ЧСИ Л.Т.. Въпреки извършеното пълно погасяване на задължението, нито цедентът „Дейтрон“ ЕООД, нито ответникът и цесионер „Български къщи 2010“ ЕООД, са дали нотариално заверено съгласие за заличаване на вписаната законна ипотека. Счита, че в резултат от извършеното прехвърляне на вземането по силата на договора за цесия от 01.09.2011 г. между „Дейтрон“ ЕООД и ответника „Български къщи 2010“ ЕООД, кредиторът, който следва да даде съгласие за заличаването, е именно ответникът. Тъй като ответникът отказвал да даде такова съгласие, за ищцата бил налице правен интерес да иска установяване по исков ред несъществуването на обезпеченото вземане, което е и основание за заличаване на вписаната за обезпечаването му ипотека. Искането е за признаване за установено в отношенията между страните, че вземането по нот.акт № 124, том III, дело № 478/14.11.2008 г. на нотариус с per. № 193 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ В. с вх.рег. № 33003, акт 191, том CIV, дело № 26157/2008 г., в размер на 13 650 евро, равняващи се на 26 697,08 лева, не съществува, поради погасяване чрез плащане извършено по изп. дело № 20117130400261 по описа на ЧСИ Л.Т.. На основание чл.179 ЗЗД и чл. 19, ал.1 от ПВ, иска от съда да постанови да се заличи законната ипотека върху процесния имот, вписана в книгите за вписвания при Служба по вписванията гр. В., вх.рег.

№ 33007, акт № 289, том II от 14.11.2008 г., с която е обезпечено описаното по-горе вземане. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар и заплатени държавни такси. С допълнителна искова молба пояснява, че е правила опити за доброволно решаване на спора. Адвокатът и съпругът на ищцата са се свързвали с представители както на „Български къщи 2010“ ЕООД, така и на „Дейтрон“ ЕООД на телефон **********, обявен в търговския регистър за телефон за контакт с ответното дружество, в т.ч. на 28.09.2015 г. и 12.10.2015 г. от процесуалния представител на ищцата. Последният е водил и други разговори, включително и с адв.

Г.. На 27.09.2015 г., адвокатът на ищцата изпратил електронно съобщение с документи нужни за оформяне на молба за заличаване на законовата ипотека, до адв.Т.Г., както и до официално посочения адрес на електронна поща на ответното дружество в Търговския регистър. Предвид обстоятелството, че двете дружества се представляват от един и същи адвокат, както и че са изпратени всички нужни документи по имейл, проведени са разговори и по телефона, счита твърденията на ответника, че не е станал причина за завеждане на делото, за неверни, а искането да не бъде осъден за разноските – изцяло неоснователно. Моли за постановяване на решение при признание на иска. Поддържа искането за присъждане на разноски като уточнява, че адвокатският хонорар следва да се присъди на основание чл.38, ал.1, т. 2 и ал.2, във връзка с чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, за оказаната на ищцата безплатна правна помощ.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на иска, не оспорва неговата основателност, но оспорва реда, по който се прави искането, тъй като „Български къщи 2010“ ЕООД за първи път е узнало за искането за заличаване на ипотеката с получаване на исковата молба. Не оспорва наличието на предпоставки за заличаване, но оспорва реда по който това се прави, тъй като за да се пристъпи към искане по съдебен ред, първо ищецът е следвало да отправи писмена покана до своя кредитор и едва при наличие на отказ или не явяване пред нотариус за удостоверяване на съгласието му, да пристъпи към искане за заличаване на законната ипотека от надлежния съд. Поради това оспорва претенцията за присъждане на разноски в полза на ищеца, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В допълнителния отговор оспорва наличието на свързаност между дружествата цесионер и цедент, на основание ползване на един и същи адвокат. Счита, че държавната такса в размер на 1117.88 лева е неправилно платена, тъй като установителният иск бил неоценяем по аналогия с обезпечителното производство. Претенцията за адвокатски хонорар, намира за неоснователна, първо, защото не е дал повод с поведението си да се образува дело и, второ, тъй като страната не е заплатила възнаграждението. В представено преди първото по делото открито съдебно заседание становище заявява, че не оспорва иска и не претендира за наличие на права, произтичащи от законна ипотека, тъй като вземането, обезпечено със същата е събрано по цитираното в исковата молба изпълнително дело, по което ответникът е удовлетворен и е съдействал за заличаване на възбраните наложени върху имота на ищеца.

По делото са представени и приети като доказателства: нот.акт № 124, том III, дело № 478/14.11.2008 г. на Нотариус С.С. с per. № 193, вписан в СВ В. с вх.рег. № 33003, акт 191, том CIV, дело № 26157/2008 г.; молба за вписване на законова ипотека с нот.заверка на подписите с № 3410, акт 125, том III от 14.11.2008 г., вписана в СВ В. с вх.рег. № 33007, акт № 289, том II от 14.11.2008 г.; уведомление по чл.99, ал.З ЗЗД с изх. № 460/30.09.2011 г. от "ДЕЙТРОН" ЕООД; решение от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 16794/2011 г. на Софийски градски съд, I ГО, 7 състав, влязло в сила на 01.10.2014 г.;

Удостоверение с изх.№ 1642/29.05.2015 г. по изп.дело № 20117130400261 по описа на ЧСИ Л.Т. с per. № 713 в КЧСИ, с район на действие ОС В.; съобщение за вдигане на възбрана от ЧСИ Л.Т. с изх. № 1231/15.04.2015 г., отбелязано в СВ В. с вх.рег. № 8236/15.04.2015 г., акт № 90, том VI/2015 г.; справки от АПИС - Регистър, за актуалното фирмено състояние на "ДЕЙТРОН" ЕООД и "БЪЛГАРСКИ КЪЩИ 2010" ЕООД; справки по персоналната партида на ищцата и по имот от СВ В.; копие от кадастралната карта с данни от КРНИ за самостоятелния обект в сграда и за/ поземления имот с № 1378 и 1380/06.01.2016 г.; изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, издадени по ч.гр. д. № 17040/2011 г. по описа на Софийския районен съд; решение по в. гр. дело № 3468 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-С., ГО; решение по гр. дело № 3809 по описа за 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, ІІІ г.о.; нотариална покана рег № 1181/10.05.20111 г. на нотариус В. Дякова; извадки от месечна телефонна сметка на адв. С.Х., справка Б, с извлечение от проведени разговори; справка за телефона и имейла на ответното дружество обявени в TP; ел.съобщение от 27.09.2015 г.; пълномощно на адв. Г. пред TP.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и „Дейтрон“ ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 124, том III, дело № 478/14.11.2008 г. на Нотариус С.С. с per. № 193, вписан в СВ В. с вх.рег. № 33003, акт 191, том CIV, дело № 26157/2008 г., по силата на който М.К. е закупила от „Дейтрон“ ЕООД подробно описания в акта апартамент № 3, находящ се в гр.В., ж.к.***, ул.***, 4-ти етаж. Част от цената в размер на 13 650 евро, равняващи се на 26 697,08 лева, ищцата се задължила да изплати в срок до 30.04.2009 г. За неизплатената част от продажната цена е вписана законна ипотека в СВ В. с вх.рег. № 33007, акт № 289, том II от 14.11.2008 г. На 01.09.2011 г. между продавача и ответника „Български къщи 2010“ ЕООД е подписан договор за цесия, по силата на който посоченото по-горе вземане било прехвърлено на ответника. По този въпрос страните не спорят, а прехвърлянето на вземането е установено по безспорен начин и с влязлото в сила Решение от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 16794/2011 г. на Софийски градски съд, I ГО, 7 състав, постановено с участието на ответника в настоящото производство. Ищцата е уведомена за прехвърлянето на вземането от цедента с уведомление с изх. № 460/30.09.2011 г. За вземането е била издадена заповед за незабавно изпълнение от 09.05.2011 г. по гр.д. № 17040/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 31 състав, като след упражнено право на възражение от страна на длъжника е предявен установителен иск от заявителя и цедент „Дейтрон“ ЕООД. Искът е уважен с влязло в сила на 01.10.2014 г. Решение от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 16794/2011 г. на Софийски градски съд. Ищцата заплатила задължението, ведно с всички лихви и разноски, по образуваното изп.дело № 20117130400261 по описа на ЧСИ Л.Т.. Този факт изрично се признава от ответника в представеното писмено становище от 14.07.2016 г. Не се спори, че както към датата на предявяване на иска, така и към момента на приключване на съдебното дирене нито цедентът „Дейтрон“ ЕООД, нито ответникът и цесионер „Български къщи 2010“ ЕООД, са дали нотариално заверено съгласие за заличаване на вписаната законна ипотека. С електронно писмо от 27.09.2015 г., изпратено на електронните адреси на адв. Т. Г. и на ответното дружество – **********@***.** и ********@********.**, упълномощеният от ищцата адвокат С.Х. е поканил управителя на ответното дружество да съдейства за заличаване на законната ипотека чрез даване на писмено съгласие, тъй като вземането е изплатено напълно, като е заявил, че длъжникът ще заплати всички разноски.