Решение № 164 от 25.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Бургас, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Стоянова Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100500723 по описа за 2021 година

Производството по делото пред въззивната инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Д. В. Д., гражданин на ***, роден на ********** г. в ***, с адрес на територията на Република България: ***, против Решение № 160 от 08.08.2019 г. по гр.д.622/2018 г. по описа на РС Несебър, с което е прието за установено по молба на Национална Спортна Академия „Васил Левски“ /НСА/, ЕИК 000627670, със седалище гр.София, кв.Студентски град, *** п.к.1700, в качеството на процесуален субституент на Държавата, и на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Държавата е собственик на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находяща се в ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *** с предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с площ 59,35 кв.м., съгласно нотариален акт № *** г., Служба по вписванията - гр. Несебър, съответно НА № *** г. на нотариус Мария Бакърджиева, р-н на действие НРС, и с което решение въззивникът е осъден да предаде владението върху горепосочения имот на Държавата и да заплати и разноски по делото в полза на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и на Национална Спортна Академия „Васил Левски”.

Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, а по същество и неправилно и необосновано.

1

По отношение на недопустимостта на решението се твърди, че такава е налице поради това, че между ищеца по настоящото дело - НСА „Васил Левски“ гр.София, и А. С.

Р. и С. С. Ч., праводатели на „Спектър“ ООД с ЕИК 102198756, праводател на въззивникаответник Д., е налице влязло в сила решение (Решение № 159 от 25.07.2007 г. по гр.д.753/2005 г. на НРС, потвърдено с Решение № І-137 от 24.06.2008 г. по гр.д.912/2007 г. на БОС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 644 от 27.07.2009 г. по гр.д.100/2009 г. на ВКС), с което е отхвърлен искът на НСА, за приемане за установено, че Българската Държава е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ І-794 в кв.1 по плана на м.Акротирия на гр.Несебър, за който имот е установено от заключението на вещото лице, че е налице идентичност между него и единия от имотите, предмет на цитираните съдебни решения. Твърди се, че съгласно чл.298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници, това решение предхожда Решение № 214 от 15.01.2009 г. по гр.д.706/2007 г. на БОС, представено от ищеца, поради което, съгласно чл.299 ГПК е недопустимо в настоящото производство да се пререшава въпросът за собствеността на посочения по-горе имот, съотв.обжалваното решение, като постановено по недопустим иск, е недопустимо.

По същество се твърди, че решението на НРС е и неправилно. Твърди се, че ищецът основава активната легитимация на Държавата, на наличието на влязло в сила решение № 214 от 15.01.2009 г. по гр.д.706/2007 г. на БОС, с което е уважен искът на НСА „Васил Левски“ по чл.108 ЗС против „Спектър“ ООД относно „част от отредената му (на НСА „В.Левски“) за нуждите му площ, която без правно основание е придобила устройствен статут на УПИ І-794 в кв.1 по ПУП на м.“Акротирия“, землището на гр.Несебър и която държи без основание“, както и на чл.92 ЗС, като твърди, че като собственик на земята, по приращение е собственик и на построеното върху нея, в частност – на апартамент с кад.№ ***, ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***. Сочи се, че заявеното от Българската държава чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като трето лице-помагач, че в процесния имот има реализирано мероприятие на Държавата, което изключва реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ, е само становище на подпомагаща страна, съответно тя не може да се разпорежда с предмета на делото или да навежда нови правни основания за основателността на предявения иск. Твърди се, че исковата молба на НСА против „Спектър“ ООД по чл.108 ЗС по гр.д.706/2007 г. на БОС не е била вписана, а решението по този иск е вписано едва през 2013 г., а ответникът е придобил имота си през 2005 г., поради което е бил добросъвестен приобритател, съотв.решението по гр.д.706/2007 г. на БОС няма сила на пресъдено нещо по отношение на него. На следващо място се твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че правото на Държавата върху процесния имот произтича от осъществено от нея мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, изразяващо се в изградена от нея Учебна водна спортна база на територията на гр.Несебър, предоставена на НСА от Държавата, е немотивиран и необоснован, тъй като не са представени доказателства за правото на собственост на Държавата или на НСА върху т.нар.“ Учебна водна спортна база“, не е установено къде се е намирала тази база, както и как същата е била предоставена за 2 ползване на НСА от Държавата. Сочи се, че е неправилен изводът на съда, че ответникът не е придобил валидно собствеността върху процесния имот на основание сделката покупкопродажба между него и „Спектър“ ООД, тъй като са неправилни изводите на съда за наличие на СПН по в.гр.д.706/2007 г. на БОС, което да обвързва ответника Д.. Твърди се още, че поради обстоятелството, че ищецът не е доказал твърдението на процесуалния представител на МРРБ, че върху процесния недвижим имот е било извършено мероприятие по см.на чл.10б ЗСПЗЗ, неправилен е изводът на съда, че по делото не е било надлежно оборено от ответника обстоятелството, че процесният имот е бил изграден върху терен, представляващ част от мероприятие на Държавата по см.на чл.10б ЗСПЗЗ. На последно място се твърди, че е неправилен изводът на съда, че ответникът се е позовал само на придобивна давност, а не и на придобивната сделка от „Спектър“ ООД.

С позоваването на допуснати от съда процесуални нарушения, въззивникът е представил като доказателство решение № ІІІ-137 от 24.06.2008 г. по в.гр.д.912/2007 г. на БОС, Определение № 644 от 27.07.2009 г. по гр.д.100/2009 г. на ВКС и е поискано служебно изискване и прилагане на решение № 159 от 25.07.2007 г. по гр.д.753/2005 г. на НРС.

Представени са и други доказателства.

Въззиваемият НСА „Васил Левски“ гр.София е оспорил въззивната жалба като неоснователна. В писмения отговор на въззивната жалба са цитирани множество съдебни решения, вкл.по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че исковете на НСА „Васил Левски“, като процесуален субституент на Държавата, против лица, в полза на които е са реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти, попадащи в границите на процесната учебна база.

Оспорено е искането за приемане като доказателства на представените съдебни решения с твърдението, че това искане е преклудирано. Освен това е заявено, че тези решения не касаят процесния недвижим имот. Заявено е, че Държавата, като титуляр на правото на собственост, е конституирана в процеса на основание чл.26, ал.4 ГПК, като главна странаищец, а не като подпомагаща страна. Твърди се, че искът е основателен, тъй като не е оборена презумпцията по чл.92 ЗС, и след като сградата, в която се намира процесният самостоятелен обект, е построена върху земя на държавата, ищецът не е придобил собствеността върху процесния имот, тъй като „Спектър“ ООД също не е бил негов собственик. Оспорва се твърдението на въззивника за придобиване на имота по давност, като се излагат подробни съображения. Твърди се, че приобретателят във всички случаи е обвързан от СПН на постановеното решение, като вписването на исковата молба е от значение само за неговата добросъвестност по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Оспорва се твърдението на въззивника, че по делото не е доказано осъществяването на мероприятие по см.на чл.10б ЗСПЗЗ върху процесния имот, както и твърдението на въззивника, че такова твърдение не е било въведено от ищеца като основание. Излагат се твърдения, че не само върху земята, върху която се намира спорният имот е било проведено мероприятие на Държавата, но и с проведеното мероприятие и с предоставянето на имота на НСА, съгласно чл.89, ал.2 ЗДС, имотът е придобил статут на публична държавна собственост. Твърди се, че не е оборена презумпцията по чл.92 ЗС на нито едно от заявените от въззивника придобивни 3 основания, поради което договорът за покупко-продажба, с който ответникът се легитимира като собственик на имота, не може да направи купувача собственик, тъй като нито продавачът на имота, нито „Спектър“ ООД, са били негов собственик.

С решение № ІІІ-19 от 06.03.2020 г. по гр.д.1950/2019 г. на Бургаски окръжен съд и потвърдил първоинстанционното решение.

Делото е висящо пред Бургаски окръжен съд за втори път, след отмяната с решение № 36 от 26.04.2021 г. по гр.д.1974/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., на въззивно решение № ІІІ-19 от 06.03.2020 г. по гр.д.1950/2019 г. на Бургаски окръжен съд и връщането на делото на БОС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания по доказателствата.

В мотивите си ВКС е посочил, че след като с отговора на исковата молба ответникът Д. се е позовал на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение - решение по гр.д.912/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е отречено правото на собственост на Държавата върху поземления имот и е поискал прилагането на това дело и на първоинстанционното гр.д.753/2005 г. на Несебърски районен съд, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането, а е указал на страната възможността да представи писмени доказателства, които намира за относими към спора.

ВКС е приел, че след като с въззивната жалба на въззивникът Д. е представено решението по посоченото дело (Решение № 137 от 24.06.2008 г. по гр.д.912/2007 г. на БОС) и Определение № 644 от 27.07.2009 г. по гр.д. № 100/2009 г. на ВКС, II г.о. (двете със заличени данни), неправилно въззивният съд не е допуснал доказателствата, позовавайки се на чл.266, ал.1 ГПК. Прието е, че при наведено възражение за наличие на сила на пресъдено нещо на друго решение, което е заявено пред първата инстанция, но доказателства не са събрани, а се представят едва с въззивната жалба, съдът е длъжен да приеме тези доказателства и ако е нужно служебно да събере данни за водения предходен правен спор - неговите страни и предмет, за да може да прецени доколко има значение за висящия спор.

Делото е върнато на БОС с указание да бъдат приети и обсъдени доказателствата в подкрепа на твърдението на касатора за наличие на друго влязло в сила решение, обвързващо страните. Тъй като съдебните актове са представени със заличени данни относно имената на страните и номерата на имотите, то при съществуващо съмнение дали соченият правен спор засяга процесния недвижим имот, е необходимо да бъде допусната експертиза или други доказателства, които да изяснят този въпрос. Дадени са указания и, в случай, че се установи, че са налице две влезли в сила решения по един и същи правен спор между едни и същи страни, които взаимно си противоречат, и съдът не може да се позове на СПН на което и да е от двете решения, съдът да даде свое разрешение на преюдициалния спор относно собствеността на поземления имот, въз основа на преценка на събраните доказателства.

С оглед дадените от ВКС указания, съдът изиска от РС Несебър заверени преписи от решението по гр.д.753/2005 г. на Несебърски районен съд, Решение № 137 от 24.06.2008 г. по гр.д.912/2007 г. на БОС и от Определение № 644 от 27.07.2009 г. по гр.д.100/2009 г. на ВКС, II г.о., както и прилагане на гр.д.753/2005 г. по описа на РС Несебър. Назначена е и 4

Съдебно-техническа експертиза за установяване налице ли е идентичност между имот, предмет на гр.д.753/2005 г.на НРС, решението по което е потвърдено с решение по в.гр.д.912/2007 г. на БОС, с процесния имот І-794, кв.1 по ПУП на м.“Акротирия“ в землището на гр.Несебър и с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър.