Решение № 1783 от 20.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1783 гр. Пловдив, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330118255 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба от “Ред Клей Мастър” ЕООД и „Клей Мастър“ ЕООД срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с която са предявени субективно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на всеки един от ищците сума в размер на по 100 лева, всяка една от които представлява ½ от общото задължение за законна лихва за периода 29.04.2018г. до 20.07.2019 г. върху главница в размер на 1623.58 лева, която главница представлява недължимо платена сума от „*** Хотел“ ЕООД на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, което вземане за законна лихва е прехвърлено на ищците поравно с договор за цесия от 11.06.2020 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че с влязло в сила решение № 638 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 11676/2018 г. по описа на ПРС ответникът е осъден да заплати на „*** Хотел“ ЕООД сумата в размер на 1623.58 лева, недължимо платена, начислена за непотребено количество ел. енергия.

С договор за цесия от 11.06.2020 г. „*** Хотел“ ЕООД прехвърлило на ищците поравно вземането си за законна лихва в общ размер на 200 лева върху главницата в размер на 1623.58 лева., начислено за периода 29.04.2018г. до 20.07.2019 г.

Считат, че законната лихва се дължи от деня на неоснователното заплащане на главницата, а именно от дата 27.01.2017 г., като иска се предявява за период необхванат от погасителната давност.

1

За вземанията ищците се снабдили със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13323/2020 г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът възразил в срок, което пораждал интересът им от предявяване на настоящите искове. Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Признава, че с влязло в сила решение № 638 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 11676/2018 г. по описа на ПРС ответникът е осъден да заплати на „*** Хотел“ ЕООД сумата в размер на 1623.58 лева, недължимо платена, начислена за непотребено количество ел. енергия. Не оспорва, че сумата е платена от „*** Хотел“ ЕООД на 17.01.2017 г., от която датата се дължи законна лихва. Не оспорва, че дължи на „*** Хотел“ ЕООД за периода 29.04.2018г. до 20.07.2019 г. законна лихва в размер на 200 лева, начислена върху главница в размер на 1623.58 лева. Не оспорва, че с договор за цесия от 11.06.2020 г. „*** Хотел“ ЕООД прехвърлило на ищците поравно вземането си за законна лихва в общ размер на 200 лева върху главницата в размер на 1623.58 лева., начислено за периода 29.04.2018г. до 20.07.2019 г., както и че е уведомен за цесията, преди завеждане на заповедтното дело. Счита, че цесията не е породила действие, доколкото договорът е нищожен, сключен в противоречие на принципа за добросъвестност и в противоречие на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, в която връзка излага подробни съображения в насока, че „*** Хотел“ ЕООД е прехвърлило свои вземания срещу ответника на различни свързани по между си дружества с цел да бъдат събрани множество разноски. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 17062/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника като в срока по чл.415, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу вземанията по заповедта. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са субективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявенитe искoвe ищецът следва, да установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава, размер на обезщетението за забава, че вземането е прехвърлено с договор за цесия, за което ответникът е надлежно уведомен. Ответникът следва да установи, че е платил главното задължение в срок, както и че договорът за цесия е недействителен на соченото от него основание, а именно, че противоречи на добрите нрави.

С Определение от 14.03.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че с влязло в сила решение № 638 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 11676/2018 г. по описа на ПРС ответникът е осъден да заплати на „*** Хотел“ ЕООД сумата в размер на 1623.58 лева, недължимо платена, начислена за непотребено количество ел. енергия; че сумата в размер на 1623.58 лева е платена от „*** Хотел“ ЕООД на 17.01.2017 г., от която датата се дължи 2 законна лихва; че дължи ответникът дължи на „*** Хотел“ ЕООД за периода 29.04.2018г. до 20.07.2019 г. законна лихва в размер на 200 лева, начислена върху главница в размер на 1623.58 лева; че с договор за цесия от 11.06.2020 г. „*** Хотел“ ЕООД прехвърлило на ищците по равно вземането си за законна лихва в общ размер на 200 лева върху главницата в размер на 1623.58 лева., начислено за периода 29.04.2018г. до 20.07.2019 г., както и че е уведомен за цесията, преди завеждане на заповедтното дело.

Спорно по делото дали договорът за цесия е валиден и е породил действие, както и дали обвързва длъжника.

В срока за отговор ответникът е направил възражение, че договорът за цесия е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, както и са изложени доводи, относими към недействителност на договора, поради заобикаляне на закона.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.4 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения. Нарушаване на тези принципи е налице когато има явно несъответствие между насрещните престации, при което се достига до несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

В случая съдът намира, че ответникът няма правен интерес от оспорване на договора за цесия на основание накърняване на добрите нрави. Това е така, доколкото накърняването на добрите нрави е свързан с еквивалентност на насрещните престации по договора и е относим за страните по договора, чиито насрещни престации могат да не отговаря на принципа на добросъвестност и справедливост.

В случая, обаче, от твърденията, изложени в отговора на исковата молба съдът намира, че следва да разгледа въпроса дали с договора за цесия не се цели заобикаляне на закона, като се прецени дали с договора за цесия не се цели резултат, който е забранен от закона, макар и постигнат по начин позволен от закона.

По делото е безспорно, че ответникът е издал срещу „*** Хотел“ ЕООД фактура на стойност 4123. лева с ДДС, което сума е заплатена от „*** Хотел“ ЕООД.

Безспорно между страните е, че с Решение № 270 от 28.02.2018 г. по в.гр.д. № 2924/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е признато за установено, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД дължи на „*** Хотел“ ЕООД сума в размер на 2500 лева, недължимо платена по попосочената по-горе фактура.

Видно от Решение № 793 от 20.06.2019 г. по в.гр.д. № 844/2019 г. по описа на ПОС /л.13/ е признато за установено, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД дължи на „*** Хотел“ ЕООД остатъка от сумата платена по посочената по-горе фактура в размер на 1623.58 лева /л.19/.

Видно от писмо от „*** Хотел“ ЕООД /л.60/, същото уведомява „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че е прехвърлило вземанията си срещу него в размер на общо 1288 лева разноски в производствата по повод първото заведено дело за недължимо платени суми по процесната фактура на „Ренард“ ЕООД.

3

Видно от писмо от „*** Хотел“ ЕООД /л.63/, същото уведомява „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че е прехвърлило вземанията си срещу него в размер на 2500 лева главница по Решение № 270 от 28.02.2018 г. по в.гр.д. № 2924/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на „Вайс Капитъл“ ЕООД.

Видно от писмо от „*** Хотел“ ЕООД /л.64/, същото уведомява „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че е прехвърлило вземанията си срещу него за законна лихва върху главницата в размер на 2500 лева за периода 28.01.2017 г. до 10.01.2018 г. , присъдена с Решение № 270 от 28.02.2018 г. по в.гр.д. № 2924/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на „Грам Слам Чемпиън“ ЕООД и „Сървис Уинъс“ ЕООД.

Видно от писмо от „*** Хотел“ ЕООД /л.66/, същото уведомява „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че е прехвърлило вземанията си срещу него за законна лихва върху главницата в размер на 2500 лева за периода 11.01.2018 г. до 10.10.2018 г. , присъдена с Решение № 270 от 28.02.2018 г. по в.гр.д. № 2924/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на „Фърст Сърв Ейс Мастър“ ЕООД и на „Фърст Сърв Мастър“ ЕООД.

Видно от писмо от „*** Хотел“ ЕООД /л.68/, същото уведомява „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че е прехвърлило вземанията си срещу него за законна лихва върху главницата в размер на 1623.58 лева за периода 26.01.2017 г. до 28.04.2018 г. , присъдена с Решение № 793 от 20.06.2019 г. по в.гр.д. № 844/2019 г. по описа на ПОС г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на „Ейс Мастър“ ЕООД и „ЕЙС Сървър Про“ ЕООД.

Видно от писмо от „*** Хотел“ ЕООД /л.79/, същото уведомява „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че е прехвърлило вземанията си срещу него за законна лихва върху главницата в размер на 1623.58 лева за периода 29.04.2018 г. до 20.07.2019 г. , присъдена с Решение № 793 от 20.06.2019 г. по в.гр.д. № 844/2019 г. по описа на ПОС г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на „Ред Клей Мастър“ ЕООД и „Клей Мастър“ ЕООД.

От служебна справка в Търговския регистър по партидата на всяко едно от дружествата преобретатели на вземания се установява, че едноличен собственик на капитала на всяко едно от тях е Г. С. К..

С оглед всички така посочени доказателства се установява, че за вземане в общ размер на 4123. лева с ДДС, недължимо платена сума по фактура, за разноските в производствата и за отделни периоди за законната лихва върху всяка една от присъдените на части главници са сключени 10 броя договори за цесия, като на съда е служебно известно, че за част от прехвърлените вземания вече са заведени от цесионерите искове срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, наред с настоящото дело, като по всяко едно от тях се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, което надхвърля размера на претенциите, какъвто е и случая по настоящото дело.

Сключвайки процесния договор за цесия страните по него, ползвайки позволен от закона механизъм, а именно залегнала в закона възможност и право за прехвърляне на съществуващи вземания между гражданскоправните субекти, се цели постигането на един забранен от закона резултат, а именно да се навреди на едно трето за правоотношението 4 лице, в случая ответника. Нарушени са основни принципи в правото, а именно да не се вреди други му, залегнал в разпоредбата на чл.45 ЗЗД, недопускане на неоснователно обогатяване, залегнал в чл.59 ЗЗД и упражняване на процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, без да се вреди на други му – чл.3 ГПК.

Със сключването на множество договори за цесия с приобретатели юридически лица, чиито едноличен собственик на капитала е едно и също лице, което разпределя печалба за себе си от приходите от дейността на собствените му дружества, се цели и реално се постига цел да се увреди ответника, като от него се съберат много и по-високи по размер суми от претендираните от цесионерите, като по този начин се достига до неоснователно обогатяване на цесионерите за сметка на ответника.