Решение № 1001 от 21.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И.а Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000501883 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 49851 от 29.04.2024 г. подадена от ответника в исковото производство, а именно Н. Г.

К. с ЕГН ********** от *** представляван от адв. С. Х. от САК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр. София, *** – партер, подадена срещу Решение № 1778 от 26.03.2024 г. постановено по гр. д. № 20221100106148 по описа за 2022 година на Софийски градски съд в частта, в която е прието за установено, че Столична община, с БУЛСТАТ:

000696327, с адрес: гр. София 1000, ***, представлявана от Кмета В. Т. е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота - 05.07.2019 г., находящ се гр. София, рн Кремиковци, кв. Враждебна, м. Новото ливаде, с площ от 9710 /девет хиляди седемстотин и десет/ кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: ***, квартал 13, парцел II- 119001, със съседи - имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, ***, който имот представлява съгласно Заповед № РД-09-172/14.08.2013 г. (влязла в законна сила на 1

29.08.2013г.), поправена със Заповед № РД-09-251/27.12.2013 г. (влязла в законна сила на 22.01.2014 г.), издадени от кмета на р-н Кремиковци на осн. чл. 16, ал. 5 от ЗУТ: Урегулиран поземлен имот II-119001 „за производство и обществено обслужване“, кв. 13, м. „Голяма локва“- Търговски парк „София“ с площ 9711 кв.м. при съседи: североизток - улица; север - УПИ I - за пом. станция; юг - УПИ XIV-120079, У П И I I I - 120052; северозапад - улица, съгласно служебна скица № 8000-104/07.08.2013 г., представляваща неразделна част от заповедта, възоснова на добросъвестно давностно владение, продължило повече от пет години, с начало на владението 19.01.1999г., като срокът на придобивната давност е изтекъл на 19.01.2004г. на основание, чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 2 от ЗС.

Във въззивната жалба се излага, че в една част решението съдържа правилни правни изводи, но в друга – не, поради което съдът като цяло е постановил неправилен съдебен акт, като се поддържа и порока необоснованост. Възоснова на подробен анализ на събраните по делото доказателства е обоснован извод за неоснователност на фактическата констатация, че общината е осъществявала фактическа власт върху обекта на спорни права, а дори и съда да приеме от фактическа страна друго, то срокът е от 5 години не е достатъчен, когато началния момент не се свърза с възмездна правна сделка, а с реституционно решение. Въззивният жалбоподател е поискал от съда, да отмени тази част от решението и да отхвърли иска, като в мотивите на въззивния съдебен акт да се посочи, че ответникът е собственик на обекта на спорни права възоснова на възражението за собственост, което е направил и което е с правно основание чл. 79, ал.2 от ЗС и заповед, издадена по реда на чл.16 от ЗУТ от 2018 г.и да отмени на основание чл. 537 ал.2 от ГПК заповед № РД-09-172 от 14.08.2013 г., поправена със заповед № РД-09172814.08.2013 г. в сила от 22.01.2014 г. Претендира за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение в полза на адв. С. Х. в размер на 12 136.42 лева за осъществена безплатна правна помощ в производството пред първата и въззивната инстанции, по отделно.

В срока за писмен отговор е постъпила насрещна въззивна жалба с вх.

Рег. № 60278 от 27.05.2024г. подадена от ищеца в исковото производство, а именно Столична община, с БУЛСТАТ: 000696327, с адрес: гр. София 1000, ***, представлявана от Кмета В. Т., с която се обжалва същото решение, но в отхвърлителната му част, в която съдът е приел, че общината не е придобила право на собственост възоснова на земеделска реституция и отправя искане за неговата отмяна, и постановяване на акт по същество, с който исковата претенция да бъде уважена. Поддържа искане за произнасяне по евентуално съединения иск при настъпване на условията за това, в 2 следствие от решението на въззивната инстанция.

В писмен отговор с вх. рег. № 74550 от 01.07.2024г. ответникът в исковото производство, а именно Н. Г. К. с ЕГН ********** оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна. След правен анализ изложен в отговора, отправя искане към въззивния съд, да остави без уважение въззивната жалба.

В съдебно заседание страните поддържат въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и писмения отговор, като всяка от тях претендира разноски в производството възоснова на списък по чл. 80 от ГПК, без възражения за прекомерност относно разноските на насрещната страна.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, съобразно правомощията му на въззивна инстанция по чл. 269 от ГПК приема, че решението е валидно и допустимо, а по наведените в жалбите на насрещните страни оплаквалия за неправилност и поставените въпроси, приема следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Столична община, представлявана от кмета на общината срещу Н. Г. К., с която ищецът при условията на чл.210 от ГПК е предявил искове за установяване на права на собственост върху следния обект: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед РД-1861/27.09.2010 г. на Изпълнителният директор на АГКК, индивидуализиран възоснова на скица № 15-389112 – 11.04.2022г. на АГКК, с площ от 9710 кв.м. попадащ в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване вписан в скицата „за друг вид производствен , складов обект, при граници на площта имоти с идентификатори ***,1327,1328,1339,1325, който имот е вписан в кадастралния регистър като собствен на Н. Г. К., възоснова на Заповед без посочен в КР издател, вписана в Сл.по вписвания с № 153, том CCX, рег. № 88919, дело № 6537 от 21.12.2018 г., главен положителен установителен иск за собственост, с искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че Столична община е собственик възоснова на 1.земеделска реституция възоснова на Решение № 314/30.11.1999г. на Поземлена комисия към общ.Кремиковци за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, влязло в законна сила на 11.05.2001 г. и 2. влязъл в законна сила ПРЗ по реда на чл. 16 от ЗУТ по който план обектът на претендираната собственост е индивидуализиран като Урегулиран поземлен имот II-119001 ..за производство и обществено обслужване“, кв. 13, м. „Голяма локва“- Търговски парк „София“ с площ 9711 кв.м. при съседи: североизток улица; север - УПИ I - за пом. станция; юг - УПИ XIV-120079, У П И III120052; северозапад - улица, съгласно служебна скица № 8000-104/07.08.2013 3 г., възоснова на Заповед № РД-09-172/14.08.2013 г. (влязла в законна сила на 29.08.2013г.), поправена със Заповед № РД-09-251/27.12.2013 г. (влязла в законна сила на 22.01.2014 г.), издадени от кмета на р-н Кремиковци на осн. чл. 16, ал. 5 от ЗУТ; в условията на евентуалност, положителен установителен иск за собственост на същия обект, по заявено придобивно основание

- изтекла в полза на ищеца придобивна давност, чрез осъществявано добросъвестно владение с начален момент 19.01.1999г. възоснова на Решение № 314/30.11.1999г. на Поземлена комисия към общ.Кремиковци и протокол за предаване на владение след постановяване на решение на ПК, на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС; условията на евентуалност, положителен установителен иск за собственост на същия обект, по заявено придобивно основание - изтекла в полза на ищеца придобивна давност, чрез осъществено владение с начален момент 19.01.1999г. възоснова на протокол за предаване на владение след постановяване на решение на ПК, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. В обстоятелствената част на исковата молба Столична общ ина е ангажирала решаващия съд с твърдението, че Решение № 314/30.11.1999 г., влязло в законна сила на 11.05.2001 г., ПК към Община Кремиковци е възстановила на общината, собствеността върху поземлен имот, представляващ Храсти от 31.809 дка, шеста категория, м. Кунджова воденица, представляващ имот № 119001 по плана за земеразделяне, а с протокол за въвод във владение 19.01.1999 г. Столична община - кв. Враждебна е била въведена във владение на възстановения имот. С Решение на Столичния общински съвет № 545 от 29.07.2009 г. е приет ПРЗ по реда на чл. 16 от ЗУТ за територията на местността Голямата локва - Търговски парк „София“ , а със Заповед РД-09-50-977/05.11.2012 г. на главния архитект на Столична община е одобрен Проект за изменение на същата местност. Направено е фактическо твърдение, че процессия имот попада в предвижданията на този план, съответно и в границите на възстановената от ПК собственост.

Ответникът Н. Г. К. в писмен отговор , чрез възражение е заявил право на собственост възоснова на покупка на наследство, обективирано в писмен договор сключен на 23.01.1998 г. с който е придобил правата на наследяване от М. Н. М., останало от баща му Н. М. Й. и С. Х. Й., който договор е вписан в службата по вписвания на същата дата и договор за покупка на същото наследство, сключен със същия правен субект от 04.07.2008 г. възоснова на които договори след земеделска реституция е признат за собственик на ПИ 1190091 с площ от 31809 дка при граници посочени в констативен нот. Акт № 102, том V, рег. № 9435, дело № 828/2010 г. , вписан в сл. По вписвания на 03.11.2010 г. Излага, че собствеността е била призната и от ищеца, възоснова на Заповед № РКР18 – РД-215/09.11.2018 г. издадена от кмета на р-р „Кремиковци“ по реда на чл. 16 от ЗУТ, възоснова на която е бил вписан в 4

КККР като собственик на процесния имот. С отговора на исковата молба са оспорени придобивните основания заявени от ищеца, чрез възражение за нищожност на Решение № 314/30.11.1999 г. на ПК Кремиковци, поради това, че е издадено от незаконен състав на ПК, конкретно, че към датата на издаване на решението, посоченият като председател инж. Р. П. не е бил председател на комисията и подписите поставени под това решение не са на лицата, посочени като негови издатели; възражение за материална незаконосъобразност на същото решение,поради липсата на обект за възстановяване, по начина по който е описан в оспореното решение и правоизключващо възражение за несъществуващо основание, поради последвала отмяна на юридическото основание на заявената от ищеца собственост по главния иск, с друго Решение № 4438 от 23.01.2006 г. на ПК, с което е признато право на собственост в стари граници, след съдебно решение от 20.12.2005 г. – 46 –ти състав, по гр. д. № 3551/2005 г. по опис на СРС на Н. Г. К., който се е легитимирал като купувач на наследството, оставено от Н. М. С. и С. Х. Й.. оспорен е протокола за въвод, по твърдението, че е нечетлив и не може са се установи чии е печата върху този протокол и кой го е подписал; оспорени са АОС № 590 от 23.12.1999г. и АЧОС № 665/13.06.2000 г. относно констатацията за съществуването на посоченото придобивно основание спрямо имот 119001 и всички документи представени от ищеца. Оспорено е твърдението на ищеца, че осъществява фактическа власт върху процесния обект на спорни права, с насрещно фактическо твърдение, че имотът се обработва от ответника - чрез засяване, събиране на добивите от реколтата Излага, че за процесния имот е сключен договора за продажба с купувач „Орбитко България“ ЕООД и от 2018 г. процесния имот се ползва и от това дружество.

Първоинстанционният съд е приел исковете на Столична община като процесуално допустими, а настоящият въззивен съд намира тази преценка за правилна, като основана на фактическото установяване в хода на исковото производство, че всяка от спорещите страни е заявила свой титул за собственост върху имот, който попада в територията на имота по титула за собственост на ищеца, а ответникът се легитимира като собственик на процесния имот. При наличие на пряка конкуренция на права на собственост и твърдение на ищеца, че осъществява фактическа власт, защитата чрез обективно съединени в условията на евентуалност искове за собственост е допустима. По същество на спора, първоинстанционният съд е формирал отрицателен правен извод, по заявеното придобивно основание към главния иск на ищеца Столична община, но е намерил, че тя като владелец на имота е придобила собствеността, чрез осъществяване на фактическа власт върху него в период от 5 години, с начален момент датата на въвода във владение 5 19.01.1999 г. , извършен възоснова на Решение на ПК № 314 от 30.11.1999 г. като приема, че юридическата отмяна на този титул за собственост с друг /евентуално основателността на възражението за неговата нищожност/, не променя характера на вече установеното владение върху този имот – като добросъвестно. За да достигне до този правен извод, съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, дал е вяра на показанията на служителите в общината и е отрекъл достоверността във фактите изложени от другите двама свидетели, водени от ответника, а и допълнително е обосновал, че свидетелските показания на последните, не касаят периода на установяване на фактическа власт. В съотвествие с правните си изводи, първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск, уважил е евентуалния иск с правно основание чл. 79, ал.2 от ЗС и е оставил без разглеждане евентуалния иск с правно основание чл. 79, ал. 1от ЗС.