Решение № 108 от 20.03.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Петя Шишкова

Петя Колева при участието на секретаря Г. В. Иванова в присъствието на прокурора Г. Хр. Стоянова като разгледа докладваното от Бисер Троянов Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200035 по описа за 2023 година

Касационното производство е образувано по жалба на подсъд. К. М. К., изготвена от неговия защитник адвокат П. С., против въззивно решение № 133 от 11.11.2022 г. по в.н.о.х.д. № 113/ 2022 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, с наведени доводи по всички касационни основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.

Касаторът твърди, че въззивната инстанция е игнорирала част от събраните по делото доказателства – изключен бил като писмено доказателство договор от 10.04.2019 г. за техническо ръководство на обекта, представен пред апелативния съд; превратно е възприета допълнителната комплексна строително-техническа експертиза; допусната била грешка при изграждане на вътрешното убеждение на съда, който неправилно приел извършваните дейности от пострадалия и останалите работници за строителна по смисъла на закона, вместо действителната монтажно-довършителна дейност на вече изграден строителен обект, което от своя страна е довело и до неправилното приложение на закона, защото монтажните и довършителните дейности не регламентират инкриминираните изисквания за строителна дейност; игнорирани били факти, свързани с проведените от подсъдимия многобройни инструктажи по безопасни условия на труд, необсъдено било и поведението на постр. Ц. И., който пострадал в резултат на противоправното си поведение, защото се качил на покрива без знанието на подсъдимия и несъобразявайки се с неговите указания. Правната 1 квалификация на деянието по чл. 123, ал. 2 от НК касаторът счита за неправилна и постановена в нарушение на материалния закон, защото липсва пряка причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия противоправен резултат. Освен това се настоява за оправдаване на подсъдимия, защото смъртта на работника е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Явната несправедливост на наказанието е изведена от наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, които са останали пренебрегнати от въззивната инстанция, въпреки предприетото от нея намаляване на санкцията. С касационната жалба се прави искане за оправдаване на подсъдимия, а при алтернативност – за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, за преквалификация на деянието в по-леко наказуемия закон по чл. 123 от НК, или за намаляване на наказанието.

Постъпило е писмено възражение от Великотърновската апелативна прокуратура с доводи за неоснователност на жалбата на подсъдимия по всяко едно от възраженията.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К. М. К. и неговият защитник адвокат П. С. поддържат касационната жалба по изложените в нея подробни съображения. Пледират за оправдаване на подсъдимия, тъй като смъртта на работника е настъпила изцяло по негова вина.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като доказателственият анализ на въззивния съд и изложената фактическа обстановка са правилни, не са допуснати претендираните от касатора съществени процесуални нарушения, а наказателната отговорност на подсъдимия, който не е имал необходимата правоспособност, законосъобразно е ангажирана. Определеното наказание е справедливо, поради което атакуваният въззивен съдебен акт следва да остане в сила.

Частните обвинители Г. И. Д. и Г. С. И. не вземат лично участие в заседанието.

Изпращат писмено становище по делото, изготвено от повереника им адвокат Х. Т.. В становището оспорват основателността на касационната жалба на подсъдимия и предлагат обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Претендират разноски за участие в касационното производство.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата на подсъдимия, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда № 260021 от 10.12.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 408/ 2020 г., Плевенският окръжен съд признал подсъдимия К. М. К. за виновен в това, че на 27.11.2019 г. в с. О., П. област, пл. „В.“, № 1, по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С. И., чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която не е имал право да упражнява, поради което и на основание чл.

123, ал. 2 във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години, на 2 основание чл. 66 от НК. Възпитателната работа с условно осъдения съдът възложил на полицейския инспектор по местоживеене.

С решение № 133 от 11.11.2022 г., по в.н.о.х.д. № 113/ 2022 г., Великотърновският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия К. М. К. за нарушение на разпоредби от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и намалил, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наказанието на една година лишаване от свобода. В останалата част потвърдил атакувания съдебен акт.

Касационната жалба на подсъдимия К. М. К. е процесуално допустима, подадена в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

І. По доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения.

1. Подсъдимият К. подновява и пред касационната инстанция възражението си за неправилен отказ да бъде кредитирано писмено доказателство – договор от 10.04.2019 г. за техническо ръководство на строителния обект, сключен между подсъдимия като ЕТ „К. К.69“, в качеството му на възложител, и неговия баща М. К. П., като изпълнител.

Съдържанието на договора и неговата валидност не са предмет на касационна проверка.

Твърдението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение е несъстоятелно.

Апелативният съд е изложил подробни съображения на с. 19-20 от въззивното решение, с които е отхвърлил за недостоверен факта, че по време на деянието подсъдимият бил подсигурил чрез назначаване лице за технически ръководител на строителния обект в с.

О.. Тъкмо този факт може да се изведе от договора, ако решаващият съд го беше кредитирал като писмено доказателство по делото. Съдът се е аргументирал с намерените от него противоречия между сведенията от разпита на свидетеля П. и съдържанието на договора, от показанията на свидетелите Л. и В., от правните изисквания за длъжността на техническия ръководител, включително да бъде назначен по трудов договор, а не по граждански договор (какъвто е представеният по делото), както и от липсата на коментирания договор сред писмените материали, предоставени на Инспекцията по труда преди инцидента.

Проследявайки логичния начин на разсъждение, извършената фактологична и правна съпоставка, съдът изключил писмения договор от доказателствената маса – не е намерил основание да се довери на действителното му съществуване и правно действие към деня на инцидента, макар и представен за първи път в хода на въззивното следствие.

Затова и касационният съдебен състав приема, че с аналитичната дейност на въззивния съд да отхвърли конкретното писмено доказателство не са накърнени процесуалните права на подсъдимия. Не е изградена неправилна фактическа обстановка и не са обосновани погрешни правни изводи за инкриминираното деяние, каквото неоснователно твърдение поддържа касаторът.

Претендираното с касационната жалба съществено нарушение на процесуалните 3 правила не е проявено по делото.

2. С жалбата още се твърди, че съдът превратно е възприел допълнителната комплексна строително-техническа експертиза. Доводи в подкрепа на това твърдение не са изложени, но упрекът на с. 3 от жалбата е насочен не към специалните експертни познания или към неправилното им възприемане от съда, а до правен извод, според който подсъдимият бил длъжен да назначи за технически ръководител на строителния обект лице с необходимата техническа правоспособност.

Съгласно чл. 144, ал. 1 от НПК експертиза се назначава тогава, когато за изясняването на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката. Вещите лице не могат да отговарят на правни въпроси тъй като те са прерогатив на решаващия съдебен орган. Наведените експертни твърдения в подобен (правен) смисъл могат да се разглеждат само като допълнителна аргументация в подкрепа на специалните им научни познания и изведеното от тях експертно заключение. В противен случай, правните изводи на вещи лица се игнорират.

Само съдът прилага нормативните правила, а тяхното неправилно тълкуване може да доведе до някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и необходимост от отмяна или изменение на съдебния акт.

Независимо от съдържанието на обстоятелствената част на експертизата апелативният съд е направил подробен анализ на нормативните правила, регламентиращи осъществената от подсъдимия К. строителна дейност и неподсигурени безопасни условия на труд. Изложил е относимите към предмета на обвинението нормативни изисквания и е отхвърлил онези от тях, които са посочени в обвинителния акт, но не се отнасят пряко до съставомерността на деянието. Не се е доверил сляпо на съжденията на вещите лица, а е подходил критично и отговорно към собствената си аналитична дейност. Задължението на строителя да назначи на трудов договор технически правоспособни лица с необходимата професионална квалификация, които да извършват техническо ръководство на строежите, е изискване на чл. 163а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и не представлява специално техническо познание.

Изводите на съда за вида и броя на нарушените правни норми са изводи за приложимото към казуса право и за съставомерността на деянието.

Не са допуснати описаните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения.

ІІ. По доводите на касатора за нарушение на материалния закон.

1. Подсъдимият твърди, че неправилно е осъден за престъпление, което не е извършил, защото осъществяваната от него и от работниците му в деня на инцидента дейност била монтажна и довършителна, а не строителна.

Доводът е неоснователен. Въззивният съд прецизно е анализирал поведението на подсъдимия К. и характера на извършваната строителна дейност. Извел е аргументирано на 4 с. 22-23 от решението осъществената строителна и монтажна дейност, която по смисъла на §5, т. 40 от ЗУТ включва всички работи, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Следователно – реализираната от подсъдимия строително-монтажна дейност е правно регламентирана именно като такава, а не като довършителна.

Освен изложеното, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от

Двуезична версия на документа: BG - EN министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г., в сила от 5.11.2004 г.) се прилага при извършване на следните строителни и монтажни работи (СМР): земни работи, вкл. екскавация; изграждане; монтаж и/или демонтаж; преустройство и/или разширение; реконструкция; възстановяване; ремонт; събаряне, вкл. разрушаване; техническо обслужване; изолационни и довършителни работи; поддръжка; отводнителни (дренажни) работи; техническа ликвидация и/или консервация на обекти и не се прилага при добив на подземни богатства чрез сондиране, добив на минерални суровини по открит или подземен начин, производство и заготовка на строителни елементи и продукти извън строителната площадка (арг. от чл. 3).

Подсъдимият К. е организирал дейност по демонтаж на стари ламаринени листове и монтаж на нови такива върху едноскатен покрив на склад, което представлява строителномонтажна дейност (работа), поради което твърдението на касатора за неотносимост на инкриминираните нормативни правила спрямо поведението на дееца и за несъставомерност на деянието са неоснователни.