Решение № 193 от 20.06.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 193

****, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Ив. Петрова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело № 20253130100114 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. М. И., действаща със съгласието на своята майка и законен представител В. А. С.. срещу М.

М. И. за изменение на издръжката в полза на детето К. М. И., на основание чл. 150 от СК, последно определен с определение по гр.д. 494/2019 г. по описа на ****, като същата бъде увеличена от 160 лева на 400 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, с падеж от 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, на осн. чл. 150, вр. чл. 143 от СК.

В исковата молба се излагат твърдения, че с определение, постановено по гр.д. 494/2019 г. по описа на **** е определен размерът на дължимата ежемесечна издръжка, платима от бащата в полза на детето **** И.а в размер на 160 лева. Твърди се, че до момента издръжката е редовно плащана, но нуждите на детето от 2019 г. насам са се увеличили. Няколкократно увеличен се сочи, че е и размерът на минималната работна заплата, който служи за основа за определяне на размера на минималната издръжка. Сочи се и че ответникът е установено във **** и е добре материално осигурен, с добър стандарт на живот и доходи и може да си позволи без затруднения заплащането на претендирания размер издръжка. Моли за съдебно решение в посочения смисъл.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Изразява становище, че искът по чл. 150, вр. чл. 143 от СК е допустим, но частично основателен, като признава иска до размера от 270 лева месечна издръжка. Оспорва размера на претендираната издържка за разликата над 270 лева до 400 лева. Твърди се, че размерът на издръжката следва да кореспондира с нуждите на детето и възможностите на родителя, за което счита, че не са ангажирани доказателства.

Посочва, че има и друго дете – М. Д. К., ЕГН **********, за което също осигурява 1 средства. Заявява, че не притежава собствено жилище и не е в добро финансово състояние. Поради изложеното, счита, че искът следва да бъде уважен до размера от 270 лева, като за разликата до 400 лва да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли разноските по делото да се понесат от В. А. С..

В открито съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители. Ищцовата страна поддържа исковата претенция, моли за уважаването й и присъждане на разноски. Ответникът счита, че искът е частично основателен до размера от 270 лв., като за претендираната горница намира, че следва да бъде отхвърлен. Моли за решение в този смисъл.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Представено по делото е удостоверение за раждане на детето К. М. И., ЕГН **********, от която се установява, че детето е родено на **** г., като родители на същото са В. А. С. и М. М. И..

С протоколно определение от 12.06.2019 г., постановено по гр. дело № 494/2019г. на **** родителските права досежно детето са предоставени на майката, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на последното в размер на 160 лева.

Видно от удостоверение за признаване на бащинство съгласно чл. 1592 от **** на 18.03.2023 г. ответникът е признал, че е баща на детето М. Д. К., родена на **** г. в ****

Съгласно справка от ТД на **** за страните не са регистрирани трудови договори за периода 01.01.2023 – 31.12.2024 г.

Видно от удостоверения, изготвени от Агенция по вписванията за майката В. А.

С. е налице вписване на договор за наем, по силата на който тя е наемател, а за М. М.

И. – няма вписвания.

Съгласно справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна В. А. С. не притежава превозни средства, регистрирани на нейно име, а М. М. И. – лек автомобил „БМВ ****“ с рег. № **** с дата на регистрация 21.06.1991 г. и лек автомобил „****“ с рег. № **** и дата на регисрация 16.03.2000 г.

Ангажирани са гласни доказателства чрез разпита на свидетели, водени от страните.

Свидетелката С. Д. Д., водена от ищцовата страна, майка на **** С. и баба на **** И.а, чийто показания се ценят съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, излага, че **** е на 14 години и завършва 7-ми клас. Доколкото й е известно ответникът плащал издръжка от 150 лева от три години насам, отделно като си идвал в България по празници, вземал детето при себе си в **** и като я връщал й оставял по 50 лева.

Свидетелката излага, че той работи в **** от около пет години в строителството, справял се добре и притежавал скъпа кола. Последно за рождения ден на детето на 2

12.03 изпратил 200 лева. Намира, че детето след като пораства, нарастват и нейните разходи, като обосновава, че закуската струва 3,50 – 3,80 лева, след което отново са необходими средства за храна, тъй като е дълго време на училище, а вечер, когато излезе с децата пред блока, все пак си купувала нещо. Това означавало, че на ден са й нужни около 20 лева за джобни. Излага, че майката на детето работи на частно по къщите – чисти ги. Не била наясно какви доходи реализира. Заявява, че **** и нейната майка живеят при нея и съпруга й в ****. Излага, че детето посещава извънкласни дейности, ходи на хоро, пее песни, но не е водена на летен курорт от баща й.

Свидетелят Р. М. А., воден от ответника, заявява, че познава М. от малък, като е комшия по къща. Излага, че е запознат, че за ответника съществуват много затруднения и не е добре финансово. Споделя, че е научил, че има и второ дете, за което се грижи, което имало здравословни проблеми на челюстта и се наложило извършването на операция. Предстояла и допълнителна операция, защото детето не можело да поглъща храна. Свидетелят посочва, че М. живее и работи в **** от 3-4 години, като ходел и се връщал в България.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност спрямо родителите, съобразена с благоприятността, която се оказва спрямо децата. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Доколкото от доказателствата по делото се установи, а и не се спори между страните, че ответникът е баща на детето, то съдът намира, че така предявения иск е доказан по основание.

Размерът на издръжката се съобразява с възможностите и материалното състояние на родителите и същевременно с необходимите за развитие на детето условия на живот, в границите установени от чл.142, ал.2 от СК. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира последната.

При отчитане на променените обстоятелства за определяне размера на издръжката, следва да се вземе предвид изменения размер на минималната работна заплата, възрастта на детето и неговите потребности, които обуславят разходите, които следва да бъдат поети от неговите родители на ежемесечна база.

3

На първо място, законоустановения минимум на размера на дължимата издръжка е в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната. Това ще рече, че за 2025 г. минималния размер на ежемесечната дължимата издръжка е 270 лева.

Отделно от това, се установи, че детето е навършило петнадесет години и е завършило седми клас. Доказателства за необходимостта от реализиране на разходи извън обичайните за детето на тази възраст не са ангажирани, а и не са направени подобни твърдения в исковата молба.

Гореизложената и възприета от съда вследствие анализа на събраните писмени доказателства фактическа обстановка, налага извода, че размерът на издръжката на детето следва да бъде завишен, най-малкото поради факта, че законодателно установения минимум отдавна надвишава сумата от 160 лева, какъвто е текущият размер на престираната издръжка. Същевременно детето вече заема ролята на ученик в средното си образование, навлязло е в тийнейджърските си години и неговите потребности са се увеличили. Обосновава се по-висок на разходите за неговото отглеждане, изразяващи се в закупуване на учебни пособия, дрехи, осигуряване на джобни пари.

Както вече съдът посочи, издръжката се определя съобразно потребностите на детето и възможностите и на двамата родители. Вземайки предвид здравословното и имущественото състояние на задължените лица да заплащат издръжка се установява, че не са налице особени затруднения да бъде посрещнато изменението на размера на издръжката. Съгласно доказателствата по делото - ответникът не е възпрепятстван да полага труд, полага такъв в Република ****, като е зает в строителния сектор.

Доходите на ищцата не се установиха по размер, но стана ясно, че същата работи на частно като почиства къщи. Следователно и двамата родителя са трудово ангажирани, без данни за нарушено здравословно състояние, реализиращи ежемесечни доходи.

Изложеното налага извода, че в случая увеличения размер на МРЗ, инфлационните процеси, настъпили в страната в периода от 2019 г. – насам и завишените потребности на детето предвид ученическата му възраст са достатъчни причини, налагащи изменение размера на дължимата на детето издръжка. Съдът прие, че в настоящата хипотеза в полза на детето следва да бъде определена издръжка в повисок размер, като се вземат предвид завишените потребности на детето, свързани с възрастта му и образователния процес. Този размер на издръжката следва да бъде същевременно определен, отчитайки се възможностите на родителите. Така за ежедневното покриване на потребностите на детето в училище и извън него /джобни/ следва да бъде определена сумата в размер на 300 лева на месец, към които следва да бъдат прибавени общите разходи по неговото отглеждане, свързани с необходимостта от закупуване на учебници, извънкласни дейности, храна, отопление, вода, дрехи, материали за лична хигиена и пр., които съдът определя в размер на 400 лева на месец, предвид инфлационните процеси и икономическата конюнктура в страната. При така 4 изложеното съдът намира, че следва да определи обща издръжка в полза на детето в размер на 700 лева, като по-голямото парично участие следва да се възложи на ответника, който не упражнява пряко родителските права. Съдът намира, че същият следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева.

Макар и да се ангажираха доказателства, че ответникът има и друго дете, за което следва да се грижи, това не ограничава неговото задължение да издържа своята непълнолетна низходяща. Определеният размер не е необичайно завишен и не би представлявало затруднение, което да постави него или неговите близки в невъзможност да задоволяват и своите потребности.

При гореизложените мотиви съдът след като взе в предвид потребностите на детето и възможностите на неговите родители определя месечна издръжка в размер на 400 лева, поради което предявения иск се явява основателен до този размер.

Постановеното съдебно решение следва да бъде изменено, като издръжката се увеличи от 160 лева на 400 лева месечно, считано от депозиране на исковата молба в съда – 28.01.2025 г. с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи.

По отношение на разноските:

Ищцата не е направила искане за присъждане на разноски, поради което произнасяне в този смисъл не се дължи.

В полза на съда следва да бъде присъдена и дължима от ответника държавна такса в размер на 4% от тригодишните платежи върху увеличената стойност (240 лева) на дължимата издръжка или сумата от общо 345,60 лева.