Решение № 647 от 18.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. София, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000512 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Управителя на на Националната здравно осигурителна каса /НЗОК/П. С., чрез гл.юрисконсулт Е. В. насочена против Решение № 187/06.03.2022 г., постановено по т.д.

№ 1737/2021 г. по описа на СГС, ТО, с което първоинстанционния съд е уважил предявените при условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД , във с вр. чл. 20, ал.1, т. 5 и чл. 45, ал. 15 ЗЗО /ДВ бр.98/2015 г./, във вр. с чл. 262, ал. 6 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ и чл.86, ал.1 ЗЗД от «Хасковофарма»ООД за осъждане на НЗОК да му заплати сумата от общо 71 222,87 лева, представляваща общо дължима сума по финансов отчет за изпълнени рецепти за период 01.05.2018 г. – 15.05.2018 г. по договор № 260980/15.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 22 929,80 лева, представляваща дължимата лихва за забава върху горната главница за периода от 18.06.2018 г. до 19.08.2021 г.

В частта над уважения до пълния предявен размер и за периода 16.06.2018 г. – 17.06.2018 г. искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е частично отхвърлен.

В тази връзка и за яснота следва да се посочи, че макар въззивникът да сочи във въззивната жалба, че обжалва първоинстанционното решение изцяло, отхвърлителна част от решението има позитивен по отношение на него характер, поради което и за същия не е налице правен интерес от обжалването му, т.к. крайният резултат за обжалващия е благоприятен.

Няма спор в доктрината и съдебната практика, че правен интерес от обжалване 1 съществува само тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за страната.

В случая в отхвърлителната му част, касателно първоначално предявеният иск за заплащане на лихва за забава над уважения размер и период постановеното първоинстанционно решение е неизгодно за ищеца-въззиваем и негов е правният интерес да го обжалва. След като не е сторил това и за въззивника-ответник не е налице правен интерес от обжалването му, в тази му част решението се е стабилизирало, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на атакувания съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, довела до неточно установяване на релевантните факти, а от там и до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Поддържа се, че СГС не обсъдил изчерпателно в мотивите си всички приобщени по делото доказателства, като при формиране на крайните си изводи не съобразил и разпоредбите от няколко подзаконови нормативни акта, имащи отношение към правилното разрешаване на процесния казус – Наредба № 4/04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти и в частност чл.26, ал.3 от същата, Указание № РД – 16 – 12 от 20.04.2018 г. за прилагане и тълкуване на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК.

Последното препятствало правилното приложение на материалния закон и сочело на необоснованост на съдебния акт.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и е навела подробни такива в подкрепа твърдението й за правилност на обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание съответно чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 20, ал.1, т. 5 и чл. 45, ал. 15 ЗЗО /в относимата му редакция от ДВ бр. 98/2015 г./, във вр. с чл. 262, ал. 6 ЗЛПХМ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Хасковофарма“ООД против Национална здравноосигурителна каса.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение, основано на договор за отпускане на лекарствени продукти от 15.04.2016 г.

По същото ответникът не изпълнил задължението си да заплати на ищеца сумата от 71 222,87 лв., представляваща отчетена от „Хасковофарма“ООД стойност на изпълнени рецепти за период 01.05.2018 г. - 15.05.2018 г. /с приспаднато кредитно известие/, както и съответната лихва за забавено плащане върху посоченото парично вземане.

Твърдяло се е, че не е налице посоченото от възложителя основание за неплащане на посочената сума – неправилно изпълнение на рецептурна бланка обр. МЗ-НЗОК № 5А № 002110 по Протокол № 1003/11.12.2017 г., с която е предписано лекарството Humira с НЗОК ко д LF 221, т.к. посоченото лекарство е включено в Приложение № 1 на позитивния лекарствен списък, в сила от 02.02.2018 г. с посочена форма – 40 mg/0.4 ml, което било публикувано и на интернет страницата на НЗОК на 16.02.2018 г. Допълнително с писмо на директора на РЗОК Хасково всички аптеки били уведомени за постепенната замяна на лекарството Humira 40 mg/0.8 ml с код LF 221 с Humira 40 mg/0.4 ml с код LF 264.

По отношение на рецептата, с която е отпуснато лекарството, чието заплащане ответникът отказал, били изпълнени всички изисквания, съобразно позитивния списък и начина на отпускането му – лекарството било отпуснато с рецепта № 1726/06.03.2018 г., в която лекарственият продукт е посочен с новия код LF 264.

2

Затова и основанието за отказ, че към момента на издаване на рецептата кодът на лекарството не съществувал в лекарствения списък, не отговаряло на действителното положение, а ищецът не бил в неизпълнение на договорните си задължения с ответника по смисъла на чл.6, ал.1, т.4 и 6 от договора.

По тези съображения е поискал постановяване на решение, с което НЗОК да бъде осъдена да му заплати претендираните суми, от които 71 228,37 лв. главница, представляваща стойността на отпуснатите и отчетени от ищеца лекарствени препарати за периода 01.05. – 15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 22 991,04 лв. – законна лихва върху неизпълненото от ответника задължение аз парично плащане за периода 15.06.2018 г. до датата на предявяване на иска.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер.

Не е оспорил наличието на договорно правоотношение между страните по делото, основано на договора от 15.04.2016 г., както се поддържа в исковата молба.

Оспорил е останалите фактически твърдения на ищеца, като на първо място е въвел правопогасяващо възражение за давност с твърдения, че претендираните парични вземания от ищеца имали периодичен характер и по отношение на същите била приложима нормата на чл.111, б.“в“ ЗЗД.

Отделно от горното е поддържал, че ищецът е осъществил неизпълнение на договорното си задължение, като в процесния случай е изпълнил предписаният на отрязък С лекарствен продукт с код LF264, а не на нова рецептурна бланка.

Навел е, че писмото на управителя на НЗОК досежно заварените случаи с предписване на лекарствения продукт Humira касае поставянето на подпис и печат от личния лекар във вече издаден и действащ протокол, в хода на чието изпълнение е извършена замяна на продукта. Тези указания обаче не се отнасят до рецептурната бланка, за която изрично е посочено, че общопрактикуващите лекари следва да издадат нова такава, в която се посочи новото наименование на продукта и нов код.

В нарушение на тези указания в процесния случай общопрактикуващият лекар не е издал нова рецептурна бланка, а ответното дружество е изпълнило старата в нарушение на приложимите подзаконови нормативни актове и обвързващия страните договор.

В допълнителните искова молба ищецът е оспорил наведените доводи за погасяване на предявените искове по давност, както и за неоснователност на предявените искове.

Акцентирал е, че ответникът признава в отговора по исковата молба фактът, че не ищцовото дружество, а личният лекар в случая е допуснал неизпълнение на задълженията си при издаване на рецептурната бланка, касаеща процесната рецепта, с която е предписан лекарственият продукт Humira 40 mg/0.4 ml с код LF 264.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в уважителната му част.

В последната обжалваното решение се явява валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт /арг. от § 149, ал.4 ПЗР на ЗИДАПК, предвид че обвързващото страните правоотношение е заварено по отношение на последващите изменения в АПК/, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка на оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази 3 следното от фактическа и правна страна:

Страните не са спорили по релевантните за предмета на производството факти, безсъмнено установен и от анализа на ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, са били обвързани от облигационно правоотношение, основано на договор № 260980 от 15.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти /ЛП/, медицински изделия /МИ/ и диетични храни /ДХ/ за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК.

По същия „Хасковофарма“ЕООД, като изпълнител, притежаващ разрешително за осъществяване на търговия на дребно с лекарствени продукти № 3140/23.06.2010 г. и упражняващ дейността си чрез аптека с рег. № 260116 въз основа на издадено разрешение по чл.229, ал.2 ЗЛПХМ за търговия на дребно с лекарствени продукти и НЗОК, като възложител, са се съгласили изпълнителят да отпуска на здравноосигурените лица лекарствата, за които е сключил договора – посочените в чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, включени в Приложение 1 от Положителния лекарствен списък за домашно лечение на територията на страната, а възложителят се е задължил да заплаща стойността на отпуснатите лекарства от списъка по чл. 3 ал. 1 от договора и в съответствие с чл. 1, в срок до 30 дни, считано от изтичане на срока за отчитане за съответния отчетен период.

След внимателно запознаване със съдържанието на договора въззивната инстанция приема, че изцяло следва да сподели доводът на първоинстанционния съд, че с оглед моментът на сключване и периода на изпълнението му, приложими в отношенията между страните по договора са освен Законът за здравното осигуряване и ЗЛПХМ, вкл. Наредба № 10 от 2009 година, за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК/ ДВ бр.67/2011 г., изм. и доп. многократно, последно с ДВ бр.49/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, като вкл. част от клаузите на договора са идентични с норми от цитираните нормативни актове.

Разпечатката съдържа 43 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e747991-a69f-4df2-a5b1-d5810b789e13