Акт от 08.12.2022, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№

434 гр.

Враца, 08.12.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 08.11.2022 г. /осми ноември две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАД № 562 по описа на АдмС – Враца за

2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 285 ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба на л/св. Д.О.И.,*** против Решение № 275/25.07.2022г., постановено по адм. дело № 203/2022г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлен предявеният от него против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, за периода от 28.02.2017 г. до 01.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради съществени нарушения както на материалния, така и процесуалния закон, за което се навеждат доводи. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи исковата претенция, като се осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени в резултат на незаконосъобразни бездействия на ответника за периода от 28.02.2017 г. до 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 05.04.2022г. до окончателното й изплащане. Алтернативно се прави искане за решение, с което да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В с.з. касаторът се явява лично.

Поддържа касационната жалба и направените в нея искания. Представя като доказателство Заповед № Л-2906/07.10.2022 г. на Началника на Затвора – Враца, с която му е отказано преместването му от корпуса на Затвора – Враца в ЗООТ – Враца.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, представител не се явява. В представен по делото от процесуалния му представител ю.к. Г.Х. писмен отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана и моли за нейното отхвърляне. Счита решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на процесуалните правила и не всяко действие на администрацията може да доведе до пряко противоречие с разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС. Смята, че решението следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 275/25.07.2022 г., постановено по адм. дело № 203/2022 г. по описа на Административен съд – Враца е отхвърлен предявеният от л/св. Д.О.И.,***, иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София за заплащане на сумата от 10 000 лева, причинени в резултат на незаконосъобразни бездействия на ответника за периода от 28.02.2017 г. до 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 05.04.2022г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС по предвидения специален ред, за което е изложил подробни мотиви, в резултат на които е приел предявения иск за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В случая не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на материалния закон. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция.

Извода на съда за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и събраните по делото доказателства. Правилно е прието по отношение на предявения иск, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС по предвидения специален ред.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, от които не се установяват незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – Враца, произтичащи от неосигуряване на условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца, незачитане правата и човешкото му достойнство и които да са в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че не е налице твърдяното незаконосъобразно действие/бездействие от страна на служителите от затворническата администрация през визирания в искането период. От приложените по делото текущи доклади по чл. 129, ал. 7 от ППЗИНЗС се установява, че такива са изготвяни ежегодно от 2018 г. до 2022 г. вкл., налице е и препланиране на присъдата от 2018 г., както и изготвени планове на присъдата за периода 2018-2021 г. В текущите доклади е отчетена работата по плана на присъдата, като в доклада от 2018 г. рискът за обществото е определен като висок, а в последващите доклади от 2019 г. и 2020 г. е определен като среден със 61 точки, а в докладите от 2021 и 2022 г. е определен до 59 точки. От представен дневник за индивидуална работа с л/св. е видно, че със същия са провеждани срещи и разговори, за което се е подписал и в графа забележки е отразено, че няма такива. Тоест от представените по делото доказателства е видно, че по отношение на плана за изпълнение на присъдата се е работило с ищеца, поради което не са налице твърдяните от действия/бездействия от страна на затворническата администрация на Затвора – Враца.

Правилно е прието от съда, че това бездействие не е доказано, с оглед наличните по делото доказателства.

По силата на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. В ал. 1 на тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла първата алинея с посочване на конкретни хипотези. С разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Ето защо е необходимо да се докаже само осъществяване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото достойнство. За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт.

В случая са били изпълнени всички изисквания по чл. 154

- чл.

156 от ЗИНЗС и съдът намира, че не е установено противоправно действие или бездействие на ГД „ИН“, което е елемент от отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на касатора. От страна на ответника не са претендирани разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл.

221, ал. 2 АПК касационен състав на Административен съд – Враца,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 275/25.07.2022 г., постановено по исково адм. дело № 203/2022 г. по описа на Административен съд – Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.