Решение № 1299 от 26.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. Варна , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100501017 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано възоснова на въззивна жалба с вх.

Рег. № 280700 от 29.03.2021 г. подадена от „Моба“ЕООД, ЕИК 131340055 със седалище и адрес на управление: *** срещу Решение № 260754 от 05.03.2021 г. по гр.д. № 12346/2020 г.по опис на ВРС за 2021 г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ХР. Й.

ИВ., ЕГН ********** сумите, както следва:

983,17лева, представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.03.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

186,23лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /1- во число на месеца следващ отчетния период, за който е положен труда/ до 30.09.2020г.вкл;

304лева, представляваща сбор от незаплатена стойност на безплатна храна за периода 12.03.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ, чл. 86 ЗЗД, чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т.

2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване 1 на безплатна храна и / или добавки към нея.

434лева, представляваща съдебноделоводни разноски направени в първоинстанционното производство съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. и в частта, в която дружеството ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 300лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Въззивният жалбоподател моли за отмяна на решението в обжалваната част поради нарушение на материално правните норми регламентиращи процесните отношения и поради необоснованост на решението. Моли за постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Насрещната страна ХР. Й. ИВ., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.

Спорещите страни претендирарат разноски във въззивното производство.

С определение № 1528 от 27.04.2021 г. въззивният съд е приел жалбата за допустима.

След служебна проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, съдът приема, че обжалваният съдебен акт не страда от пороци водещи до нищожност и недопустимост, поради което следва да се произнесе по неговата правилност в обжалваната част.

Пред първоинстанционния съд, ищецът ХР. Й. ИВ., ЕГН ********** с адрес гр.

Варна срещу „Моба“ЕООД, ЕИК 131340055 със седалище и адрес на управление: *** обективно кумулативно е превявил иск с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ, чл. 86 ЗЗД и чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или добавки към нея, както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 983,17лева, представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.3.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от общо 240,54лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /30- то число на месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането/ до 01.10.2020г. и за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 304лева, представляваща сбор от незаплатена стойност на безплатна храна за периода 12.03.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

2

В исковата молба е изложил, че е полагал труд на длъжност „охранител” по трудов договор от 07.03.2018г., прекратен на 11.02.2019г., с основно месечно възнаграждение в размер на 510лева. Уговорено е работно място гр. Варна, хотел „Ф.“ и хотел „М.“, на открито и около хотелите при петдневна работна седмица, 8часов работен ден. В рамките на съществувалото правоотношение, ищецът твърди да е работил по разпореждане на работодателя по месечен поименен график и установено сумирано изчисление на полагания труд. За периода от 07.03.2018г. до 11.02.2019г. се твърди, че ищецът е получавал трудово възнаграждение от 510 лева, платимо до 30-о число на следващия месец. Твърди, че работодателят не е изпълнил в цялост задължението си за плащане на дължимото трудово възнаграждение за периода на действие на трудовото правоотношение за положен извънреден труд по график. Доколкото е работил на смени за целия исков период от по 12часа- дневна от 07 до 19ч. и нощна от 19ч. до 7ч. на следващия ден, при редуване дневна, нощна смяна и два почивни дни, при сумирано изчисляване на работното време, твърди да му се дължи допълнително възнаграждение за положения извънреден труд. Счита, че за положения труд в общо 168дни му се дължат и пари за храна в размер на 2лева на ден.

Претендирал и разноски.

Ответникът в писмен отговор е оспорил претенциите по основание и по размер.

Твърдял е, че работа е била организирана по графици, така че да не се налага полагане на извънреден труд, че нуждите на работодателя са били обезпечени с достатъчно на брой охранители, за да се избегне нуждата от извънреден труд. Оспорено е претендираното право основано на чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или добавки към нея, с възражение, че нормативният акт е неприложим.

Не е спорно пред първоинстанционния и пред въззивния, че е сключен трудов договор № 418/07.03.2018г., по който ищецът е полагал труд на длъжност „охранителневъоръжена охрана“ с място на работа хотел „Ф.“ и „М.“, к.к. ***, гр. Варна, на пълно работно време на смени, по график и сумирано отчитане на отработените часове.

Установено е, че ищецът постъпил на работа на 12.0.2018г., като първата смяна за него е била на 14.03.2018 г. Със Заповед № ЗД010-0045/17.01.2018г., работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време на основание чл. 142 КТ. Периодът на отчитане е бил четири месеца, след преценка на явяването и неявяването на работа /форма 76/, и в срока по чл.8 е изплащано.

Предявени са искове са с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ, чл. 86 ЗЗД и чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или добавки към нея. По тези текстове от цитираните нормативни актове, се претендират задължения за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд, респ. допълнителни пари за храна с оглед специфичните условия на труд.

3

Първоинстанционният съд правилно е разпоредили доказателствената тежест в процеса, като в обжалваното решение е посочил подлежащите на доказване факти. Отделил е спорното от безспорното и по тези въпроси, няма оплакване във въззивната жалба. От събраните в първоинстанционното производство доказателства, се установява, че ищецът е полагал труд на длъжност „охранител“ при ответника по трудов договор сключен на 07.03.2018г. с основна работна заплата 510лева и начална дата на постъпване на работа 12.03.2018г. с работно място гр. Варна, х-л Ф. и х-л М. при пълно работно време, на смени, по график и сумарно отчитане на отработените часове. Трудовото правоотношение е прекратено на 11.02.2019г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 вр. чл. 335, ал.2, т.1 КТ.

Със заповед на работодателя № ЗД010-0045/17.01.2018г. е регламентирано съставяне на графици и изчисляване на сумарно работно време на лицата осъществяващи дейност по непосредствена охрана, като е въведено работа на смени с максимална продължителност от 12часа и работното време съгл.чл. 66, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред е организирано на две смени по 12часа всяка, като първата /дневна/ е от 08часа до 20часа, а втората /нощна/ от 20часа до 08часа. Редуването на смените е дневна, нощна и два последователни почивни дни. Сумарното изчисляване на работното време е разпоредено да се извършва на период от четири месеца- до 30-и април, до 31-ви август, до 31-и декември на съответната календарна година. Разликата между нормалната продължителност на работното време по чл. 136 КТ и действително отработените през съответния отчетен период часове следва да се начислява към възнаграждението за последния месец на отчетния период с увеличение от 50%.

За процесния период са представени изготвените от работодателя таблици за отчитане явяване и неявяване на работа, където ищецът фигурира под № 13. В чл. 66 от Правилника за вътрешен трудов ред е разписано, че поради вида и характера на извършваната работа, а именно охранителна дейност, за някои категории служители работата е организирана на смени, съгласно утвърдени и изготвени графици за всеки охраняван обект. Съгласно ал. 8 на тези работници работодателят осигурява топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия.

На 28.03.2018г. работодателят е утвърдил Вътрешни правила за работната заплата. В чл. 16 от тези правила е прието, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време за съотв. работно време.

За установяване твърденията на страните относно организацията на работата по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. Л. /воден от ищеца/ и И. Н. /воден от ответника/. Св. Л. разказва, че е работил при ответника и понастоящем също води дело срещу него за неплатено възнаграждение. С ищеца са били колеги, в различни смени. Ищецът бил старши на смяната си, а свидетелят на другата и 4 двамата си предавали дежурствата с протокол. На смяна работили по трима човека. Били общо 12 човека, на четири смени. Работата обхващала два обекта, като един човек заставал на единия обект, друг на втория обект и един на портала да следи колите и да ги записва, като се сменяли през два часа. Като началник на смяна свидетелят отивал по- рано, за да приеме документацията от предната смяна. Работели на смени- дневна, нощна и два почивни, като в месеца се получавали около 15-16 работни дена според месеца. С ищеца били старши и попълвали дежурна тетрадка, на която работниците се подписвали в графа за инструктаж и друга графа, след като отстъпят от смяна. Ваучери за храна не били получавали, само в началото получавали кафе. Имали изготвени графици, за да се знае кой кога е на работа. Началникът на обекта изготвял графиците и съответствали на смените, които трябвало да работят. Не се подписвали на тези графици, те си стояли на обектите.

Спазвало се стриктно това да се почива по два дена след нощна смяна. Имало само период, в който почивали по- малко, защото имало болни и им вземали смените, като допълнителното дежурство им го заплащали по 30лева. Св. Н. разказва, че работи при ответника на длъжност началник сектор охрана и сигурност. На въпросния обект имали задача да осигурят три поста за охрана на хотелите М. и Ф.. Работели по един човек на пост, на смени от по 12часа- дневна, нощна и два почивни дни. Охраната била 24часова, като на смяна работели по трима човека. Графикът за месеца стоял на обекта и се подменял всеки месец.