Решение № 23161 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23161 гр. С, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110113963 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно производство”).

Образувано е по искова молба на ищеца „Н“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Л С“ № 3 (Л Т), ет. 10, срещу ответника Р. М.

Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ул. "Р" № ...., с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на следните вземания на ищеца: 2 300,00 лева (двe хиляди и триста лева), представляващи главница по договор за потребителски кредит № .../05.03.2020 г., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането; 814,00 лева (осемстотин и четиринадесет лева), представляващи възнаградителна лихва за период от 06.04.2020 г. до 06.09.2021 г., 849,74 лева (осемстотин четиридесет и девет лева и 74 стотинки), представляващи обезщетение за забава за период от 07.09.2021 г. до 18.10.2024 г. В обстоятелствената част на молбата се твърди, че е налице правен интерес от предявяване на установителната претенция, тъй като в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника, като последният възразил срещу нея по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК. Обосновава се, че вземането на ищеца е на основание сключен на 05.03.2020 г. между страните в производството договор за потребителски кредит, в резултат на което в полза на заемополучателя е предоставена 1 главница в размер на 2 300 лева, но длъжникът не извършил нито едно плащане, поради което изпаднал в забава. Претендира на основание чл. 78, ал.

8 ГПК разноски.

В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от ответника Р. Г., действащ чрез адвокат М. М., САК, в който отговор се настоява, че ответникът не е страна по сочения договор, същият е неподписан, като последният не получил сочената заемна сума. На следващо място се възразява, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, респективно на основание чл. 22 ЗПК. Във връзка с последното възражение се настоява, че посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния такъв, доколкото в неговия размер не била включена предвидената в чл. 6 от договора неустойка. Аргументира се, че неустоечната клауза възлагала в тежест на ответника неосъществими изисквания, поради което по този начин кредиторът целял обогатяване, заобикаляйки и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. От съдържанието на договорната връзка не ставало ясно кои всъщност разходи се вземат под внимание при определяне на крайния размер на ГПР. С тези аргументи се иска отхвърляне на предявения установителен иск и се отправя претенция за присъждане на разноски.

На база приетите по делото писмени доказателства и изслушани експертни заключения, първоинстанционният съд намира исковата претенция за допустима, но по същество - за неоснователна, като аргументите за това са следните:

С изготвения доклад по делото съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало въз основа на договор за предоставяне на кредит № .../05.03.2020 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно изискванията на ЗПФУР - достигане на волеизявлението за сключване на договора за кредит на длъжника до кредитора, както и ответникът да е усвоил реално кредита. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал на ищеца, че не ангажира доказателства за реалното предоставяне на предвидената за отпускане в чл. 3 от договора за кредит главница. До приключване на етапа по събиране на доказателства в това производството ищецът не пРга такова доказателства. Представеният договор за кредит не представлява разписка за извършено реално плащане на поисканата сума, защото чл. 1, ал. 1 от същия 2 предвижда, че посочената сума се предоставя на датата на сключване на договора или на следващия работен ден, като чл. 2 изрично уточнява, че това се случва чрез електронна разплащателна система, а не в брой. Именно такова доказателство за реалното превеждане и получаване на сумата по посочения в договора начин ищцовото дружество не е ангажирало. Този извод не се променя и от проведените съдебни експертизи, като от СТЕ се установява единствено механизмът на сключване на договора и изпращане на електронно съобщение до потребителя, че сумата ще бъде преведена чрез Еasypay, без този факт да е документално обоснован чрез каквато и да е извадка от електронната система на дружеството, която да е била представена на вещото лице. Последното обстоятелство важи и за съдебно-счетоводната експертиза, като отговорът на въпроса по т. 1 от заключението експертът е обосновал само на база на представения договор и писмено становище от ищеца, не и чрез реален достъп до счетоводството на дружеството, какъвто на експерта е бил отказан. Ето защо и доколкото ищецът носи доказателствената тежест по обосноваване реалното изплащане на сумата на потребителя, тъй като договорът за заем е реален такъв, то исковете подлежат на отхвърляне. При този изход на спора, разноски се следват в полза на ответника, който ангажира доказателства за действителното изплащане на разноски в размер на 750 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание чл. 235, ал. 1 ГПК

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от страна на „Н“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Л С“ № 3 (Л Т), ет. 10, срещу ответника Р. М. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ул. "Р" № ...., искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на следните вземания на ищеца:

2 300,00 лева (двe хиляди и триста лева), представляващи главница по договор за потребителски кредит № .../05.03.2020 г., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането; 814,00 лева (осемстотин и четиринадесет лева), представляващи възнаградителна лихва за период от 06.04.2020 г. до 06.09.2021 г., 849,74 лева (осемстотин четиридесет и девет лева и 74 стотинки), представляващи обезщетение за забава за период 3 от 07.09.2021 г. до 18.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 63162 от 2024 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н“ ООД, ЕИК: ... да ЗАПЛАТИ на Р. М. Г., ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в общ размер на 750 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4