Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 9381 от 25.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2058/2025
Вид
Разпореждане № 9381
Подписан
25.11.2025
В сила
18.12.2025
Състав
Светослав Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.625 · Търговски закон

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 9381 гр. София, 25.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20251100902058 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 122406/20.10.2025г на „СТАР ИЗБА 1924“ АД за признаване за установено по отношение на ДФ „Земеделие“, че не дължи вземането по изпълнителен лист от 04.03.2024, издаден по гр.д. № 0411/2004г по описа на СРС, а именно: сумата от 1 059 489,00 лева – главница, ведно със законната лихва считано от 03.02.2004г до окончателното плащане, както и сумата от 27 026,83 лева – мораторна лихва.

Интересът от предявения иск се извежда при твърдения, че вземането е погасено по давност, но въпреки това НАП, като правоприемник на АДВ, подава молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ищеца, с което поведение не зачита изтеклата погасителна давност.

Съдът намира исковете за недопустими като предявени при липса на правен интерес. Такъв е налице, когато ищецът неоснователно претендира право, което ответникът отрича или отрича право, което ответникът претендира. Предмет на производството по молбата по чл.625 ТЗ не е съществуването на вземането на държавата по изпълнителния лист на ДФ Земеделие, а платежоспособността на „СТАР ИЗБА 1924“ АД. Дали НАП е кредитор на ищеца и на какво вземане се изследва инцидентно и само във връзка с активната легитимация на молителя, доколкото не всяко лице може да е инициатор на производството по несъстоятелност. То обаче не представлява действие, с което се упражняват правата на кредитора по вземането, т.к. то няма за цел принудителното му удовлетворяване. Последното е възможна покъсна последица в следващи фази и етапи на производството по несъстоятелност. Следователно подадената молба по чл.625 ТЗ не съставлява 1 действие, с което неоснователно се претендират субективни права, които ищецът отрича. Отделно от това ищецът има по-лесен път на защита и той е чрез релевиране на възражение за давност в производството образувано по молбата по чл.625 ТЗ, каквото предявява и с настоящия иск, без необходимостта от заплащане на държавна такса за неговото разглеждане, при уважаване на което може да се осуети откриването на производството по несъстоятелност.

С оглед изложеното исковата молба следва да се върне на основание чл.

130 ГПК.

При тези мотиви, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба вх.№ 122406/20.10.2025г, по която е образувано т.д. № 2058/2025г по описа на СГС, ТО, 7-ми състав.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в седмичен срок от връчването на преписа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2