Решение № 6879 от 12.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6879 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100500450 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 16272/10.10.2023 г. по гр.д. № 28781/2023 г. по описа на СРС, 167 състав Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. П. К. по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление, по което В. П.

К. е оправдан с решение от 15.05.2018 г. по н.а.х.д. № 3025/2017 г. на СРС, НО, 21 състав, влязло в сила на 31.05.2018 г., ведно със законната лихва от 31.05.2018 г. до окончателното плащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 10000 лева, както и да заплати сумата от 900 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторените от В. П. К. разноски за адвокат, от които 500 лева – в хода на досъдебно производство № 226-ЗМК-2791/2015 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр.пр. № 47594/2015 г. по описа на СРП и 400 лева – в хода на съдебното производство по н.а.х.д. № 3025/2017 г. на СРС, НО 21 състав, както и сумата от 289,81 лева, представляващи разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в 1 производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 291646/18.10.2023 г., подадена от Прокуратура на Република България, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, тъй като не били налице кумулативно изискуемите предпоставки, а именно претърпени имуществени и неимуществени вреди, за които по категоричен начин да била установена причинно – следствена връзка. Не било ясно какви са мотивите поради които било определено обезщетение в размер на 3000 лева. Не били обсъдени и в достатъчна степен направените от ответника възражения.

Следвало да се вземе предвид, че на ищеца била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, като тази мярка не се била отразила на нейната неимуществена сфера, поради което не било и налице основание да бъде определено обезщетение от 3000 лева. Не били налагани и други мерки на процесуална принуда. Поддържа, че преценката за справедливост на определения от съда размер 3000 лева като обезщетение за неимуществени вреди не била изведена от всички конкретни обстоятелства, установени по делото с приетите гласни и писмени доказателства. Присъденото обезщетение надвишавало достатъчния и справедлив размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените вреди. Не било отчетено и обстоятелството, че ищецът бил привлечен към наказателна отговорност на 09.01.2017 г., а с Постановление от 17.02.2017 г. досъдебното производство е внесено в съда за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание и досъдебното производство е продължило 1 месец. Развитието на съдебното производство било отговорност на други органи. На ищеца било известно, тъй като имал адвокат, че няма опасност да бъде осъден и да му бъде наложено наказание по НК. Освен това, следвало да бъде отчетено обстоятелството, че не бил привлечен като обвиняем и съответно не бил претърпял вреди. Не били установени при условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществени вреди. Следователно и не били налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за имуществени и неимуществени вреди. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност да бъде намалено определеното обезщетение за имуществени и 2 неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба

Против решението, в частта, с която предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба вх. № 307054/31.10.2023 г. от В. П. К., в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивникът К. поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил като вредни последици криминалистичната регистрация, сторена на молителя в полицията, която е следствие действия на ПРБ, както и наложената мярка за неотклонение подписка, като не било определено справедливо обезщетение.

В законоустановения срок не е подаден отговор от въззиваемия.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 28781/2023 г. по описа на СРС, 167 състав е образувано по искова молба, подадена от В. П. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Прокуратура на Република България.

Ищецът твърди, че с Решение от 15.05.2018 г. по н.а.х.д. № 3025/2017 г. на СРС, НО, 21 състав, влязло в сила на 31.05.2018 г. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Твърди, че с Постановление от 23.11.2015 г. от прокурор при СРП било образувано досъдебно производство № 2263-МК-2791/2015 г. по описа на 02 РУ СДВР – гр. София, пр.пр. 47594/2015 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като с постановлението било дадено указание в хода на разследването да бъде назначена съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза на съпричастното с престъплението лице. Твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем от 09.01.2017 г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение подписка по образуваното досъдебно производство. Твърди, че на 10.01.2017 г. му било предявено постановлението и бил проведен разпит в качеството му на обвиняем и били предявени материалите по обвинението. Твърди, че с Постановление от 17.02.2017 г.

3 било внесено в СРС предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Твърди, че в съдебното производство било установено по категоричен начин, че не е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и с Решение от 15.05.2018 г. по НАХД № 3025/2017 г. на СРС, 21 състав, влязло в сила на 31.05.2018 г. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Твърди, че в изпълнение на мярката за неотклонение подписка бил задължен да не напуска местоживеенето си и бил посещаван и проверяван от полицейски инспектор Щ., което създавало значително притеснение и дискомфорт за него и семейството му, което продължило една година и половина. Твърди, че към момента на повдигане на обвинението бил в навечерието на навършване на 40 години, имал стабилно семейство – жена и син, който към този момент бил на 11 години и майка, която разчитала на неговата помощ. Поддържа, че воденото срещу него досъдебно производство се отразило негативно върху неговата трудова дейност. Като управител на търговско дружество бил изключително ангажиран и освен това следвало да пътува, да се среща с различни хора, да ръководи екип от служители, да се грижи да документацията, като било трудно да се грижи и за издръжката на семейството си. Посочва, че повдигнатото обвинение довело отрицателно психическо състояние, като това се отразило тежко и на семейството му, на социалния му живот. Преживял и продължавал да преживява психически болки и страдания. Оценява неимуществените си вреди на 10000 лева, като претендира и имуществени вреди в размер на 900 лева – адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, с което е оправдан до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск. Поддържа, че на ищеца не са причинени твърдените вреди, тъй като същите били недоказани. Освен това, поддържа, че размерът е завишен с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По отношение на ищцата била взета мярка за неотклонение „подписка“. Оспорва и размерът на претърпените имуществени вреди, като поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени или при условията на евентуалност обезщетението да бъде 4 определено съобразно наведените в исковата молба твърдения.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е приложено НАХД № 3025/2017 по описа на СГС, НО, 21 състав.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е определил, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 3000 лева, като е приел за установено и настъпването на имуществени вреди в претендирания размер.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените с въззивната жалба доводи въззивният съд намира следното:

Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е Прокуратурата на Република България, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно Прокуратурата на Република България (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица, числящи се към 5 структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).

Основателността на предявения иск се предпоставя от това по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца, като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било образувано наказателно производство по повдигнато обвинение за извършено престъпление чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК с Постановление от 09.01.2017 г., като на 10.01.2017 г. В. П. К. е разпитан в качеството му на обвиняем и му е предявено разследването. Взета е мярка за неотклонение „подписка“. На 17.02.2017 г. в Софийски районен съд е внесено Постановление, с което е внесено досъдебно производство № 226 ЗМК – 2791/15 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 47594/15 г. по описа на СРП с предложение за освобождаване на В. П. К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, по което е образувано н.а.х.д № 3025/2017 г. по описа на СРС, 21 състав. По делото са проведени 6 съдебни заседания, като с Решение от 15.05.2018 г. В. П. К. е признат за невиновен за това, че на 30.07.2015 г. в гр. София, ж.к. Надежда, бл.