Определение № 32356 от 04.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32356 гр. София, 04.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20261110111922 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Е. З. Ц. срещу „СиСК“ ООД, която е редовна и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ответника за извършване на служебна справка за броя и вида на образуваните съдебни производства от настоящия ищец срещу ответното дружество съдът намира за неоснователно, доколкото ответникът заявява, че се касае за различни договори за кредит.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.10.2026 г. от 10:20 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за извършване на служебна справка за броя и вида на образуваните съдебни производства от настоящия ищец срещу ответното дружество.

1

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Производството е образувано по предявени от Е. З. Ц. срещу „СИСК“ ООД обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № 397248/12.02.2020 г., а при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни отделни клаузи от него, а именно - клаузата за лихва по чл. 3.7. и клаузата за неустойка по чл. 8, вр. чл. 6.1 от договора.

Ищцата Е. З. Ц. твърди, че на 12.02.2020 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № 397248, по силата на който „СИСК“ ООД поело задължение да предостави парична сума в размер на 700 лева. Поддържа, че същият е изцяло недействителен, като твърди, че договорът не е съставен по ясен и разбираем начин, като в него не са посочени допусканията, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР), а посоченият ГПР не включва всички разходи по кредита, включително уговорената неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради което не отразява действителното оскъпяване на кредита. Посочва, че не са й били представени Общите условия към договора, като ищцата не ги е и подписвала, което водило до опорочаване формата на договора. Сочи, че в договора годишният процент на разходите бил посочен само като абсолютна процентна стойност 49,62 %, без да са отбелязани използваните при неговото изчисляване допускания по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран годишният процент на разходите, е довело до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна до нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК). Сочи, че неясното му определяне е самостоятелно основание за нищожност /недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. Твърди, че в договора липсва задължителен реквизит лихвен процент на ден, което също представлява основание за неговата недействителност. Излага подробни доводи за недействителност на клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение, като поддържа, че същата е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, противоречаща на разпоредбите на ЗПК, заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави.

Излага твърдения, че задължението за предоставяне на обезпечение е въведено след отпускането на кредита при практически неизпълними условия, а уговорената неустойка представлява скрито оскъпяване на кредита, което не е включено в ГПР. Твърди, че нищожна поради противоречие с добрите нрави е и клаузата, регламентираща договорна (възнаградителната) лихва, доколкото съгласно константната практика на ВКС същата не може да надвишава трикратния размер на законната лихва, а в случая същата била в размер над 4 пъти от законната лихва. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените от нея искове, както и за присъждане на сторените от нея в рамките на производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с 2 който оспорва производството като недопустимо, поради липсата на правен интерес, а предявените искове като неоснователни. Излага, че е налице злоупотреба с процесуални права, доколкото ищцата е завела още две дела, с идентичен предмет като настоящия против ответника, с което се целяло единствено понасянето на разноски от ответника. Не оспорва, че между страните е сключен описаният договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Подробно излага, че нищожността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор. Твърди, че процесният договор е действителен, както и че при формиране на ГПР по кредита били спазени нормативните изисквания. Счита, че уговорената неустойка не следва да бъде включена при изчисляване на ГПР по кредита, тъй като плащането й било обусловено от неизпълнението на договорните задължения на кредитополучателя. Развива подробни съображения в насока, че клаузата за неустойката е действителна, доколкото не излиза извън присъщите й функции, нито накърнява добрите нрави, същата е индивидуално уговорена и е равноправна. Поддържа, че ищецът е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, с която възможност били гарантирани правата му в най-пълна степен. Твърди, че между страните били сключени множество договори за идентични кредитни продукти, с оглед на което счита, че ищецът е бил достатъчно информиран относно крайния размер на задължението при непредоставяне на обезпечение. Счита, че било налице и индивидуално договаряне на неустоечната клауза. Моли съда да прекрати производството, евентуално да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора за кредит е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и клауза за лихва.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, както и че оспорените от ищеца клаузи са индивидуално уговорени.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: наличието на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 397248/12.02.2020 г. с посоченото в исковата молба съдържание; уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение не е включена в годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит.

УВЕДОМЯВА страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да 3 направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4