Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2156 от 23.10.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1186/2023
Вид
Решение № 2156
Подписан
23.10.2023
В сила
23.10.2023
Състав
КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2156 гр. Бургас, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120101186 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Агенция за събиране на вземания” EAД срещу Я. К. П..

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 4938/2022г. на РС Б. По него е била издадена такава – за сумата от общо 414.89 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № 270443 от 07.02. 2019г., сключен по реда на ЗПФУР с “Ай Ти Еф Груп“ АД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на ”Аген-ция за събиране на вземания” EAД с Приложение № 1 от 06.07.2021г. към Договор за про-дажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от същата дата, в това число: 300 лв. – главница, 20.73 лв. – възнаградителна лихва за периода 09.03.2019г. – 08.05.2019г., и 94.16 лв. – обез-щетение за забавено плащане за времето от 10.03.2019г . до 29.07.2022г.; законната лихва върху главницата, считано от последната дата до окончателното плащане, както и за дело-водните разноски. Твърди и че след като е получила препис от заповедта, ответникът е по-дал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, иска от Съда да постанови реше-ние, с което да бъде признато за установено по отношение на П., че му дължи горните суми.

Претендира разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е бил редовно връчен на ответника, с указание да подаде писмен отговор – в едномесечен срок от получаването.

В определения срок такъв не е постъпил по делото.

П. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, но не се е явил и не е изразил становище. Не е направил и искане делото да се гледа в негово отсъствие.

С молба от 07.09.2023г. пълномощникът на ищеца е направил искане по чл.238, ал.1 от 1

ГПК – за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът го е уважил, тъй като са налице предпоставките за това.

На първо място – ответникът, в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение.

На трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства, исковете са вероятно основателни.

Ето защо, следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 150 лв. за ДТ и 150 лв. – юрисконсултски възнаграждения.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Я. К. П., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.С, ул.”, че същият дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управ-ление: град С, бул.” офис-сграда “Л”, ет., офис , сумата 300 лв. – главница по Договор за потребителски кредит с № 270443 от 07.02.2019г., сключен по реда на ЗПФУР с “Ай Ти Еф Груп“ АД, вземанията по който са били прехвър-лени от последното на дружеството с Приложение № 1 от 06.07.2021г. към Договор за про-дажба и прехвърлЯ.е на вземания /цесия/ от същата дата, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022г. до окончателното плащане; сумата 20.73 лв. – договорна лихва за пе-риода 09.03.2019г. – 08.05.2019г., и сумата 94.16 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 10.03.2019г. – 29.07.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – по ч. гр. дело № 4938/2022г. на РС Б.

ОСЪЖДА Я. К. П. да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД направените в заповедното и настоящото производства разноски – 150 лв. за държавни так-си, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Същото следва да се връчи на страните.

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при

2

/п/Калин

Районен Кунчев____________________ съд –

Бургас:

3