Решение № 219 от 22.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно търговско дело № 20265001000068 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 16839/12.12.2025 г., подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, действащо чрез процесуалния представител на дружеството юриск. С., против решение № 314/13.11.2025 г., постановено по т.д. № 82/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което са уважени изцяло предявените от ищеца искове.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено, неотчитащо принципа на справедливост и несъобразено със съдебната практика, несъответстващо на действителния обем, интензитет и продължителност на търпените вреди.

Счита, че дължимият размер на обезщетението е в размер на 15 000 лв., която сума застрахователното дружество вече е изплатило на пострадалия. Изразява се несъгласие с това, че първоинстанционният съд не е възприел за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан.

Иска се цялостна отмяна на решението. Претендират се сторените по делото разноски. Жалбоподателят не сочи нови доказателства.

1

Постъпил е отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца И. В. К., с който подробно е аргументирано становище за нейната неоснователност. Настоява се първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за предоставената на К. безплатна правна помощ.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба, подадена на 10.03.2025 год. от И. В. К. против застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата 55 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, ведно със сумата 1 725.46 лв. - лихви за забава върху платената преди завеждането на делото част от обезщетението.

Ищецът е изложил твърдение, че на 01.04.2024 г. в землището на гр. Стара Загора на път 66037, км 3+600 е възникнало пътно-транспортно произшествие /ПТП/. По посока гр.

Стара Загора се е движел товарен автомобил „Пежо“, рег. № ** **** **, управляван от Г. С.

Г., а в обратна посока и към с. Еленино се движел управлявания от ищеца товарен автомобил „Рено“ с рег. № ** **** ** /специализирана пътна помощ/. В нарушение на правилата за движение т.а. „Пежо“ навлязъл в лентата за насрещно движение, водачът на т.а. „Рено“ реагирал мигновено и направил максимално възможното във възникналата критична ситуация, отклонявайки надясно управлявания автомобил, но въпреки това настъпил тежък удар, при който участвали и други два автомобила.

Твърди се, че с протоколно определение от 29.11.2024 г. по АНХД № 3480/2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора е одобрено постигнато споразумение, по силата на което Г. С. Г., водач на товарен автомобил „Пежо“ рег.№ ** **** **, е признат за виновен в това, че при нарушаване на правилата за движение, визирани в ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. В. К., изразяваща се в изкълчване на лява тазобедрена става, причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл. 343 ал. 1, б.“Б”, във вр. с чл. 342, ал.1 НК.

Приложима била императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК.

Изложено е твърдение, че в резултат на описаното произшествие, пострадалият И. В. получил сериозни наранявания - изкълчване на лява тазобедрена става и счупване на VIII дясно ребро. Описани са подробно процесът на лечение, болките и страданията, търпени от ищеца. Твърди се, че и до момента на подаването на исковата молба, въпреки относителното възстановяване от получените травматични увреждания, ищецът изпитвал все още болка в увредения крайник, чувствал се несигурен, походката му продължавала да е нестабилна и накуцваща, дискомфортното му състояние се усилвало при студено време, като усещал и болка в областта на счупеното ребро. Ищецът остойностява претърпените от него неимуществени вреди на сумата 70 000 лв. и признава, че преди завеждането на делото застрахователят му заплатил обезщетение в размер на 15 000 лв.

По отношение на товарния автомобил, управляван от виновния за произшествието водач Г. С. Г. имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното застрахователно дружество, валидна до 22.08.2024 г. Ищецът изпратил уведомление до ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие и предявил писмена застрахователна претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като с Уведомление изх. № 2398/16.05.2024г. ищецът бил информиран, че е заведена щета № 0801- 002890/2024-02, а с последващо уведомление от 22.07.2024 г. ответното застрахователно дружество постановило отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Няколко месеца по-късно ответното дружество променило позицията си и на 2

19.02.2025 г. заплатило по банков път на ищеца сумата 15 000 лв. Доколкото ищецът счита, че дължимото му се обезщетение е в размер на 70 000 лв., след извършеното плащане все още притежавал неудовлетворено вземане за сумата 55 000 лв., за който размер предявява исковата си претенция.

Счита, че на основание чл. 429, ал .3 КЗ застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и тъй като в конкретния случай ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 22.04.2024 г., а извършеното частично плащане на сумата 15 000лв. е осъществено на 19.02.2025 г., застрахователното дружество дължи законна лихва за забава върху тази сума за периода 22.04.2024 г. - 18.02.2025 г., която е в размер на 1 725.46 лв.

Въз основа на изложените фактически твърдения ищецът е отправил искане да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК 200299615, да заплати на И. В. К. следните суми:

1/ сумата 55 000 лв., представляваща остатък от общодължимите 70 000 лв. след приспадане на доброволно заплатените 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 01.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението;

2/ сумата 1 725.46 лв., представляваща дължима лихва за забава върху извънсъдебно заплатената сума от 15 000 лв. за периода 22.04.2024 г. - 18.02.2025 г.

В подадения отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество е оспорило исковите претенции по основание и по размер. Оспорило е твърденията, че процесното произшествие е настъпило единствено в резултат на действията на водача Г. С. Г. при управлението на МПС “Пежо“ с рег. № ** **** **. Оспорен е описания в исковата молба механизъм на процесното произшествие, като е поддържано становище, че произшествието е настъпило в причинна връзка с поведението на ищеца, който като водач на МПС също нарушил правилата за движение по пътищата, движил се без включени светлини, с което е ограничил възможността на Г. С. Г. своевременно да го забележи; движел се с несъобразена скорост и сам е поставил водача на МПС в невъзможност да го види и да реагира своевременно на внезапно появилата се опасност. Поддържа се, че ищецът като водач на МПС е създал предпоставките за настъпване на произшествието и е станал основна и единствена причина за осъществяването му Алтернативно е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на база гореизложените факти. Оспорени са и описаните в исковата молба вреди. Твърди се, че травмите на ищеца са следствие от удара от МПС марка „БМВ" с рег. № ** **** **, поради извършеното от същия нарушение на чл. 20 от ЗДвП и чл. 23 от ЗДвП. Оспорена е причинно-следствената връзка между уврежданията на ищеца и поведението на застрахования водач. Телесните травми настъпили като резултат от липсата на обезопасяване чрез поставен предпазен колан, поради свободното движение на тялото на ищеца във вътрешността на автомобила и са настъпили в резултат от пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което се поддържа възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите. Според ответника при използване на предпазния колан от пострадалия, той не би получил травми като възникналите, а други, по-леки, като категорично не би получил травми в областта на лицето. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същият за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Претендират се сторените по делото разноски.

Първоинстанционният съд, след събиране на допуснатите доказателства, е 3 постановил решение, в което е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на водача на т.а. „Пежо“ и доколкото е налице и валидно застрахователно отношение с ответника досежно автомобила, управляван от делинквента, са налице и основанията за ангажиране на отговорността на ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД. Приел е, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на ищеца е в размер на 70 000 лева и като е отчел извършеното плащане на сумата 15 000 лв. преди подаването на исковата молба, е приел, че застрахователят дължи обезщетение в размер на 55 000 лв. Във връзка с възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат докладчикът по делото е приел, че същите са недоказани, тъй като ищецът би претърпял вредите и при поставен обезопасителен колан. Приел е също, че застрахователят е изплатил със забава част от обезщетението в размер на 15 000 лв. и върху тази сума дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поради това е уважил изцяло предявените искове и е възложил върху ответника сторените по делото разноски.

С решение рег. № 76/27.02.2026 год. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 314/13.11.2025 год., като имената на ищеца следва да се четат И. В. К.. Срещу решението по чл. 247 ГПК не е постъпвала жалба.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните и конкретните оплаквания във въззивната жалба, намери за установено следното:

Представен с исковата молба е протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от служител на ОД на МВР – Стара Загора на 01.04.2024 год. В него е отразена констатация на длъжностното лице, че на същата дата на път 66033 е настъпило пътно-транспортно, в което са участвали три автомобила: т.а.

„Пежо Боксер“ с рег. № ** **** **, управляван от Г. С. Г., т.а. „Рено“ с рег. № ** **** **, управляван от И. В. К. и л.а. „БМВ“ с рег. № ** **** **, управляван от З. П.. При произшествието са пострадали лицата Г. Г. и И. В. К., като общо са описани уврежданията на К. – луксация на тазобедрена става и фрактура на ребра. Досежно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, е посочено, че са в процес на изясняване.