Акт от 21.12.2022, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2491 гр.

Пловдив, 21.12.2022 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение,

XXVII състав в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 1719 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на М.А.П., ЕГН **********,***, против Заповед № ЗРИ-414/21.06.2022г. на кмета на район „Източен“, община Пловдив, с която на основание чл. 225, ал.2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж представляващ: „Едноетажна сграда за търговска дейност – бръснарски салон“, административно определен под № 5, с приблизителни размери 3 м х 9 м, построен върху имот публична общинска собственост ПИ *** по КККР на гр.Пловдив в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с адрес: ул.“Елба“ пред № 8.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат Д., моли за отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че обектът не е незаконен, тъй като е поставен през 1993 г. въз основа на Акт за узаконяване. Твърди, че издадената заповед страда от съществени пороци, тъй като не дава надлежно описание на обекта, нареден за премахване. Поддържа се, че административният акт не може да бъде и изпълнен без да се засегнат неблагоприятно съседните обекти. Сочи се, че администрацията не е положила нужните усилия, за да установи собственика на обекта, с което е допуснато и процесуално нарушение, даващо самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Ответникът – на кмета на район „Източен“, община

Пловдив, чрез процесуалния си представител М. С. - служител с юридическа правоспособност, оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразност на оспорваната заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

5. Предмет на обжалване е административен акт, който подлежи на съдебен контрол. По делото са събрани доказателства, че жалбоподателят е във фактическа власт на наредения за премахване строеж, което обосновава правният му интерес от оспорването /така Решение № 10895 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6906/2021 г., II о./. Заповедта е издадена на 21.06.2022г. срещу неизвестен извършител, без доказателства да е съобщена на оспорващия, поради което жалбата от 28.06.2022г., се явява подадена в срок и е ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Началото на административното производство е сложено на 31.03.2022 г., когато е извършена проверка и съставен констативен акт № 12 от работна група при район "Източен", община - Пловдив на едноетажна сграда за търговска дейност – бръснарски салон“, административно определен под № 5, с приблизителни размери 3 м х 9 м, построен върху имот публична общинска собственост ПИ *** по КККР на гр.Пловдив в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с адрес: пред *****.

В графична част към протокола са очертани общо осем обекта на ъгъла на улиците „Елба“ и „Възход“ с ширина 9 метра, като за въпросния № 5 е посочена дължина 2 м.

В резултат от развилата се процедура е издадена оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗРИ -416/21.06.2022г. на кмета на район „Източен“, Община Пловдив.

На

31.03.2022 г. длъжностни лица по контрол на строителството при район "Източен", община - Пловдив, извършили проверка на строеж: едноетажна сграда за търговска дейност – бръснарски салон“, административно определен под № 5, с приблизителни размери 3 м х 9 м, построен върху имот публична общинска собственост ПИ *** по КККР на гр.Пловдив в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с адрес: пред *****.

В резултат на проверката е съставен Констативен протокол № 12/31.03.2022 г., в които е отразено, че строежът е с неизвестен извършител и собственик, като за него не са налице одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като тухлена зидария с плосък покрив.

Изготвена е и графична част Приложение № 1 /л.25/, от която е видно разположението на констатираното незаконно строителство – обект № 5 с лице 3 м и дълбочина 9 м, при граници: от запад – обект № 4, от изток – обект № 7, от север – улица „Елба“, от юг – имот ***.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е незаконен по смисъла на чл.

225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

7. Със Заповед № ЗРИ-414/21.06.2022г. кметът на район „Източен“, община Пловдив, е наредил да се премахне процесният незаконен строеж като изцяло е възприела установената от проверката фактическа обстановка. Строежът е класиран като такъв от Пета категория, без да са изложени конкретни мотиви относно годината на построяването му. Прието е, че извършеното строителство не отговаря на предвижданията на действащия ЗРП, а съгласно Общия устройствен план на гр. Пловдив попада в имот публична общинска собственост по пл. на кв. „Дружба“, гр. Пловдив, предназначен за движение на транспорта. Строежът е изпълнен в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 182 от ЗУТ без одобрени проекти и разрешение за строеж.

8.

По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според вещото лице и от огледа на място се установява, че процесният строеж представлява обособен търговски обект за бръснарски салон вътре в обема на сграда, изпълнена монолитно със стоманобетонова конструкция.

Конструкцията е от три реда стоманобетонови колони, успоредно на тротоара и пет реда колони перпендикулярно, стоманобетонови греди между колоните и стоманобетонова покривна плоча със стрехи от север и юг. Обектът, посочен в оспорената заповед, заема в ширина разстоянието между два вертикални реда колони на строежа като в дълбочина е с размер 6,40 м. От изток обектът е отделен от съседен търговски обект със стена от гипсокартон, а от запад е ограден с тухлена стена, граничеща с гараж.

Строежът не е част от основното застрояване по предвижданията на действащия ПУП - ЗРП, където не е предвидено и допълващо застрояване.

Представлява „Едноетажна сграда за търговска дейност“ и като такъв съответства на строеж Пета категория по чл.137, ал. 1, т.5 ЗУТ. Както по действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед № ОА-1738/07.09.1993г., така и по предходния /обезсилен/ ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед № 470/18.03.1986г., строежът попада в имот с отреждане по регулация за улица. И по двата плана в имота не е предвидено застрояване. Изводът е, че и към момента на реализация на процесния обект и към настоящия момент, по отношение на имота върху който той е разположен не е налице ПУП - ЗРП, в който да е предвидено строителство от този вид. Имотът е с предназначение за движение и транспорт. Описанието на строежа в заповедта, заедно с окомерната скица към констативния акт дават възможност строежът да бъде индивидуализиран на терена. Въпреки приблизителните размери в заповедта, графичната част към акта, в която има цифрови означения за административно определяне на обекти в района на процесния, дава възможност на място да се установи за кой обект се отнася актът. Относно изпълнението, вещото лице установява, че събарянето на ограждащите стени на бръснарския салон от изток и запад ще остави отворени съседните два.

9. По делото се събраха показанията на свидетелите Я. С. Я. и С.Т.А. . Свидетелят Я. заявява, че знае за обектите на ул. „Елба“, гр. Пловдив - златарски магазин, гараж и бръснарница, собственост на жалбоподателя. Участвал е при строителството на сградата през 1999 г. Сградата е строена от А. П. – баща на бащата на М..

Сградата е цяла с колони и бетонова плоча. Вътре обектите са разделени на три части с „итонг“ преди може би около 8-9 години.

Свидетелят А. твърди, че знае от 7-8 години за бръснарския салон на ул. „Елба“, който е собственост на М..

Помагал при строежа на сградата през 1999г. Сградата била строена от А. П.. В сегашния вид като бръснарница, обектът работи от около 7-8 години.

10. Относно компетентността за издаване на актове от категорията на процесния, ответникът представя заповед № 21ОА-1418/10.06.2021г. на кмета на община Пловдив, с която на кмета на район „Източен“ са делегирани правомощията по издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи от пета категория, разположени на територията на района.

ІV. От правна страна:

11. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;

5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т.

8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява обект на основното застрояване, V-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. В тази насока е и неоспореното становище на вещото лице. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.