Решение № 337 от 30.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Велико Търново, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

АННА ДИМОВА

Ангелина Богданова при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20254100500298 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Й. Й., подадена чрез адв. П. П. от ХАК против Решение № 835/21.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1029/2024 г. по описа на ГОРС, с което е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на „КРЕДИТО“ ЕООД, EИК: 204554530 сумите от 1 319.77лева – главница по чл. 1 на Договор за кредит № OL00073411/12.01.2023 г.; 225.46 лева - лихва за забава върху главницата от 20.03.2023 г. до 11.01.2024 г. по чл. 33 на Договор за кредит № OL00073411/12.01.2023 г., законната лихва върху посочената главница от подаване на заявлението – 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 197/05.03.2024 г. по ч.гр.дело № 502/2024 г. по описа на ГОРС. Със същото решение съдът е осъдил М. Й. Й. да заплати на ищеца сумите в размер на 430.90 лева, разноски по ч.гр.дело № 502/2024 година по описа на ГОРС и 471.90 лева по гр.дело № 1029/2024 г. по описа на ГОРС.

Във въззивната жалба излага оплаквания за неправилност на 1 обжалвания съдебен акт поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди, че съдът не се е произнесъл по всички доводи на ответника. Навежда доводи, че уговорката за договорна лихва е неравноправна, което влече и недействителността на целия договор за потребителски кредит. В тази насока излага подробни аргументи. Счита договора за недействителен на още едно основание – липсата на яснота относно методиката за формиране на ГПР.

Според жалбоподателя районният съд не е обсъдил дали ГЛП противоречи на добрите нрави. Намира, че е налице противоречие с Директива 2008/48.

Твърди още, че съдът в противоречие с чл. 33 ЗПК е определил размера на остатъчната главница и лихви за забава. Счита, че неправилно в тежест на ответника са възложени разноските. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли ищцовата претениця. Алтернативно моли в случай, че бъде потвърдено решението да не бъдат възлагани в тежест на потребителя направените разноски. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата – „Кредито“ ООД е депозирала отговор, с който оспорва същата. Излага съображения относно правилността и законосъобразността на обжалваното решение, като моли за неговото потвърждаване. Оспорва твърденията на жалбоподателя относно наличието на неравноправни клаузи, както и относно недействителността на договора за потребителски кредит, като намира същите за неоснователни. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното:

Не е спорно по делото, че страните са сключили договор за 2 потребителски кредит № OL00073411/12.01.2023 г., с който ищецът в качеството на кредитодател се е задължил да предостави на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 1 400 лв., със срок на кредита 9 месеца, брой на погасителните вноски 9 и размер на погасителните вноски 262,31 лв. при фиксиран годишен лихвен процент по кредита - 32,08 %, годишен процент на разходите – 37,24 %.

По заявление на ищеца по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 197/05.03.2024 г. по ч.гр.д. № 502/2024 г. по описа на ГОРС срещу М. Й. Й. за сумата от 1 319,77 лв. – главница по чл. 1 от Договор за кредит № OL00073411/12.01.2023 г.; 225,46 лв. – лихва за забава върху главницата от 20.03.2023 г. до 11.01.2024 г. по чл. 33 Договор за кредит № OL00073411/12.01.2023 г.; законната лихва върху посочената главница от подаване на заявлението – 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 30,90 лв. – заплатена държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което се оспорва изцяло дължимостта на сумите по заповедта и в указания срок от съда е предявен иск за установяване на вземането.

Това обосновава правния интерес от предявяване на установителния иск за вземането на ищеца.

При тази фактическа обстановка, установена по делото, съдът съобразявайки следните правни доводи, приема, че първоинстанционното решение е правилно.

Установено е по делото, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, при специфичните условия на този вид кредит.

След обсъждане на доказателствата по делото настоящият съдебен състав установи, че се касае за договор, сключен по реда на ЗПФУР. След съобразяване предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на сключения договор, съдът намира, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който потребителят следва да върне, лихвеният процент, съдържа като 3 приложение погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Не е приложимо изискването на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК, доколкото договорът не е за стоков кредит.

Спазено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК относно посочване последователността на разпределение на вноските, доколкото от приложения по делото погасителен план е видно направената разбивка на всяка погасителна вноска. Същият съдържа дата на вноска, сума на вноска, главница, лихва, неустойка и такса.

Процесният договор за кредит е съобразен и с императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР (т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК), които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.

Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания“ тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и поточно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б. " приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г., д, е, ж, з, и, к, л, м, към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" 4 на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т. 2 б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което е посочено в него. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед на това съдът намира, че не е налице недействителност на договора на основание чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че между страните по договора е възникнало валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит. Договорът е сключен съгласно законовите изисквания, в предвидената по закон форма и съдържание, поради което и на основание чл. 20а ЗЗД има силата на закон между страните. При установяване, че ищецът е изпълнил договорното си задължение, то в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора, а именно да върне предоставената му в заем сума, ведно с надбавките и в сроковете, уговорени в договора.

Съдът намира, че не е налице порок, който да обоснове наличието на неравноправна клауза. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. След като договорът е действителен, на кредитора се дължат освен чистата стойност на кредита, също и съответните лихви и разноски по него.

5

С нормата на чл. 19 ЗПК са обявени за нищожни уговорки за размер на годишни разходи, надхвърлящи пет пъти размера на законната лихва и съответно извършените плащания от потребителите на вноски, определени по прекомерно договорен размер, се приемат за дължимо платени редуцирани по размер задължения. При тези условия, в настоящия случай, е договорен лихвен процент, равняващ се на 32.08 %, а ГПР е фиксиран на 37.24 % - до обичайните и допустими от обществения морал 50 %.

Явно е, че цената на кредитирането не е свръх прекомерна и доколкото обезщетението за забава е в размер на законната лихва, то не е налице противоречие със закона и добрите нрави.

Що се отнася до таксата за експресно разглеждане на документи, то такава не се претендира от ищеца.

С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с този на въззивния съд и следва да бъде потвърдено.

По разноските.

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство. Въззиваемият претендира и доказва разноски за въззивното производство в размер на 400 лв., които му се дължат от жалбоподателя изцяло предвид неоснователността на жалбата.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 835/21.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1029/2024 г. по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА М. Й. Й. ЕГН: ********** адрес: гр. Горна Оряховица, общ.

Горна Оряховица, ул. „Борима“ № 4, вх. Б ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТО“ ЕООД, EИК: 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.