Решение № 4826 от 18.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51378/2021
- Вид
- Решение № 4826
- Подписан
- 18.03.2024
- Състав
- ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4826 гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря К. Д. А.А като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110151378 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД срещу ЗК „Л. И.“ АД“ за заплащане на сумата от 5526,83 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 18.01.2021г. около 11:45 часа в село П., общ. Б., между лек автомобил марка „А.“, модел „А.“ с рег. №, застрахован по имуществена застраховка при ищцовото дружество и „У.“, модел „.......“, рег. №, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника- щета № 470420212102644, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-[1]02.09.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 205,72 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.04.2021г. до 01.09.2021г.
Ищецът твърди, че на 18.01.2021г. около 11:45 часа Н. П. К. е управлявал собствения си лек автомобил марка „А.“, модел „А.“ с рег. № в село П., общ. Б., и на разрешен участък от пътя е предприел маневра изпреварване на движещия се непосредствено пред него автомобил „У.“, модел „.......“, рег. №. По време на изпреварването водачът на автомобил „У.“ бил предприел необезопасена маневра за навлизане в лявата лента за движение вследствие на което реализирал ПТП с изпреварващия го лек автомобил марка „А.“. От така настъпилото ПТП били нанесени материални щети на л.а. „А.“, застрахован при ищеца по застраховка „Каско стандарт“, застрахователна полица № 4704201410000636 с валидност от 00:00 часа на 15.05.2020г. до 23:59 часа на 14.05.2021г. Сочи, че автомобил „У.“ имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество съгласно застрахователна полица серия G0, номер 83119343. Поддържа, че страните били подписали двустранен констативен протокол за ПТП, от който се установявало, че виновен за реализиране на ПТП и възникналите материални щети бил 1 водачът на У.- И. А. И.. Твърди, че нанесените в резултат на ПТП-то щети били описани в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и опис на претенция № 51-0201050/21/19.01.2021г. Били увредени следните части на МПС-то: облицовка на задна броня, панел на заден десен калник 5 врата, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, задна дясна лята джанта. Сочи, че с доклад по щета № 470420212102644 от 12.03.2021г. застрахователното дружество било одобрило да се изплати обезщетение в размер на 5501,83 лева. С преводно нареждане от 15.03.2021г. сумата била изплатена на „Т.
А.“ ЕООД, на което било възложено извършването на автосервизни услуги. Към обезщетението били добавени ликвидационни разходи в размер на 25 лева. Поддържа, че поканили ответникът да заплати дължимото обезщетение, но същият отказал с писмо от 21.07.2021г. Излага съображения, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата срещу застрахователя по ГО на виновния водач. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, както и твърдението за вина на водача на МПС марка „У.“ за настъпване на ПТП и на претендираните от ищцовата страна вреди. Сочи, че водачът на МПС марка „А.“ нарушил разпоредбите на чл. 42 ЗДвП, с което станал основна причина за настъпване на ПТП. Оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена връзка на претендираните щети с пътнотранспортното произшествие, вида, характера и степента на уврежданията, както и твърдението, че същите са възникнали като резултат от процесното произшествие. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираната сума.
В конкретния случай с определението от 16.07.2023г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 12.10.2023г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на 2
ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, както и извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение.
Горните обстоятелства се установяват и от представената застрахователна полица по застраховка Б. К. С. № 4704201410000636 от 08.05.2020г., както и от преводно нареждане от 15.03.2021г. на стойност 5505, 83 лева в полза на „Т. А.“ ЕООД.
Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на ПТП, размера на вредите и причинно-следствената връзка между уврежданията и ПТП-то, както и вината за настъпване на събитието. По тези въпроси са събрани следните доказателства:
От двустранен констативен протокол за ПТП от 18.01.2021г. се установява, че лек автомобил „А. А.“, рег. № е претърпял ПТП в с. П., общ. Б., около 11:45 часа. От двустранния констативен протокол се установява, че товарен автомобил „У. .......“, рег. № се е движил по път в с. П., като водачът предприема маневра за отклонение вляво като не пропуска и реализира ПТП с попътно изпреварващия го отляво лек автомобил „А. А.“, рег.
№. В т. 12 от двустранния констативен протокол е посочено, че ПТП-то е настъпило за товарен автомобил при завИ.е на ляво. Видимите щети по превозните средства, отразени в протокола за ПТП са: за товарен автомобил „У. .......“, рег. №- предна броня в ляво; за лек автомобил „А. А.“, рег. № МН- преден десен калник, заден десен калник, задна броня, задна дясна джанта, десни врати и др.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че от така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по лек автомобил „А. А.“, рег. № се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 18.01.2021г. произшествие в с. П., общ. Б.,ско. Експертът е посочил, че от ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД бил извършен оглед и бил съставен опис на увредените детайли по щета № 51-02010-50/21 от 19.01.2021г. Към датата на застрахователното събитие процесният автомобил бил в експлоатация 4 години, 6 месеца и 25 дни, считано от датата на първоначалната регистрация- 24.06.2016г. Вещото лице е уточнило, че в представения по делото опис детайл „Панел заден десен“ е описан със степен „3+боя“, а във фактурата е калкулирана подмяна. В заключението е приета степента съгласно описа на вредите- „3+боя“. От заключението се установява, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „А. А.“, рег. №, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4243,07 лева.
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства се налага извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на товарен автомобил „У. .......“, рег. №, който при маневра за отклонение вляво не пропуска попътно изпреварващия го отляво лек автомобил „А. А.“, рег.
№ вследствие на което е настъпило ПТП. Експертът е уточнил, че предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в 3 момента на възникване на опасността. Поради тази причина не било възможно да се определи дали водачът на лек автомобил „А. А.“, рег. № е имал възможност да предотврати удара чрез аварийто задействане на спирачната уредба. Водачът на товарен автомобил „У.
.......“, рег. № е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е пропуснал изпреварващия го отляво лек автомобил “А. А.“, след което безпрепятствено завърши своето отклонение вляво. От заключението се установява, че няма данни за точното място на настъпване на процесното ПТП, като съгласно уведомление за щета от водача на лек автомобил „А. А.“, рег. № пътното-транспортно произшествие е възникнало на разрешен участък от пътя за изпреварване.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че безспорно се установява механизма на настъпване на ПТП от двустранния констативен протокол за ПТП, както и от приетата САТЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК. Поради което приема, че по делото е установено по категоричен начин, че на 18.01.2021г. товарен автомобил „У. .......“, рег. № се е движил по път в с. П., като водачът е предприел маневра за отклонение в ляво като не е пропуснал и е реализирал ПТП с попътно изпреварващия го отляво лек автомобил „А. А.“, рег. №. От заключението на вещото лице се установява, че настъпилите щети по увредения автомобил са в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП.
Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че водачът на товарен автомобил „У. .......“ е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В ал. 2 е предвидено, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
От цитираната разпоредба следва задължението на водача, който ще предприема маневра за навлизане в друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая, водачът на товарния автомобил е следвало да възприеме преминаващия в лява лента и изпреварващ го лек автомобил „А. А.“ и да изчака неговото преминаване, т.е.
4 да го пропусне съгласно горецитираната разпоредба и след това безопасно да предприеме маневра завИ.е на ляво и преминаване в съседна пътна лента. В този смисъл е и заключението на вещото лице в отговора на задача четвърта, съгласно който водачът на товарния автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е пропуснал изпреварващия го отляво лек автомобил „А. А.“, рег. №, след което безпрепятствено завърши своето отклонение в ляво. По делото не са ангажирани доказателства да са били налице препятствия, които да са ограничавали видимостта пред товарен автомобил „У. .......“, рег. №.