Решение № 1507 от 01.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1507 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300501903 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.

ГПК.

Обжалвано е Решение №1039 от 09.03.2023г. на Пловдивски РС, постановено по гр.д.№18443/2021г., четиринадесети гр.с., в частта, с която е осъдена Ф. В. Т., ЕГН ********** да преустанови неоснователните си деяния, с които пречи на Г. Д. Б., ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост върху 748.18/1039 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Пловдив, като преустанови паркирането на собствения си автомобил в незастроената част от поземления имот и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ф. В. Т., ЕГН ********** срещу Г. Д. Б., ЕГН **********, иск по чл. 109 ЗС за осъждането на Г. Д. Б. да преустанови неоснователните си деяния, с които пречи на Ф. В. Т. да упражнява правото си на собственост върху СОС с идентификатор *** по КК на гр. Пловдив, като премахне 2 броя антипаркинг елементи тип „скоба“, разположени в поземлен имот с идентификатор *** в места с номера 1 и 2 на схема към ДСТЕ на лист 111 от делото, представляваща неразделна част от решението. С постановеният съдебен акт в полза на Г.

Д. Б., ЕГН ********** е присъдена сумата от 1412.25 лева, представляваща направени пред първата инстанция разноски, а в полза на Ф. В. Т., ЕГН ********** е присъдена сумата от 542.90 лева, представляваща направени пред първата инстанция разноски.

Жалбоподателката Ф. В. Т., ЕГН ********** , чрез процесуалния и представител 1 адв.Р. К. обжалва решението на първоинстанционният съд, в частта с която, съдът е уважил предявеният от Г. Б. негаторен иск и в частта, с която е отхвърлен предявения от нея насрещен негаторен иск, по отношение на 2 броя антипаркинг елементи тип „скоба“, разположени в процесния имот с номера 1 и 2 на схема към ДСТЕ на лист 111 от първоинстанционото дело. Решението се обжалва като неправилно и необосновано, в обжалваните части по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, като вместо това отхвърли предявеният от Г. Б. негаторен иск и уважи предявеният от нея насрещен негаторен иск, касаещ антипаркинг скоби с номера едно и две. Претендират се разноски съгласно представения списък с направени такива. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Въззиваемата страна Г. Д. Б., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. М. Д. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения, като изцяло неоснователни, моли да се потвърди решението на първата инстанция, в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски съгласно представения списък с направени такива.

Съдът е сезиран и с частна въззивна жалба депозирана от Г. Д. Б., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. М. Д. против Определение №6035 от 26.05.2023г. постановено по гр.д.№18443/2021г., четиринадесети гр.с., с което е оставена без уважение молбата на Г. Б. от 18.04.2023г. за изменение на решението в частта за разноските. Навеждат се доводи за неправилност на постановеният съдебен акт поради нарушение на материалния закон, като съображения са изложени подробно в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното определение, като вместо това въззивният съд измени Решение №1039 от 09.03.2023г. на Пловдивски РС, постановено по гр.д.№18443/2021г., четиринадесети гр.с., в частта за разноските като на Г. Б. вместо присъдените 1 412.25лв се присъди сумата от 2 288.70лв, представляваща пълния размер на сторените пред първата инстанция разноски, а в полза на Ф. Т. не се присъждат никакви разноски в производството.

Ответницата по частната жалба Ф. В. Т., ЕГН ********** оспорва същата като изцяло неоснователна, моли да се остави без уважение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС. Ищецът Г.

Б. твърди, че е собственик на 748.18/1039 идеални части от поземлен имот с ид. № ***, в който има построена жилищна кооперация с два входа. Твърди, че 2 ответницата притежава гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Пловдив, чийто вход е във вътрешността на двора. Въпреки, че последната не притежава идеални части от дворното място, непрекъснато паркира срещу гаража си, вместо да прибира автомобила си, като по този начин пречи на всички съсобственици на дворното място да паркират и маневрират с автомобилите си, доколкото последните изполват площта, на която ответницата паркира, за обръщало. Твърди, че с поведението си ответницата пречи на ищеца да ползва собствения си двор по предназначение, включително не може да стига до дъното на двора, за да обръща колата си. Моли, ответницата да бъде осъдена да преустанови неоснователните си действия по паркиране на автомобила си в поземлен имот с ид. ***, с които пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота.

Ответницата оспорва иска. Признава, че често се налага да паркира автомобила си не в гаража, а извън него, тъй като мястото от двора, което е предвидено за преминаване на автомобилите, за да стигнат до гаражите, е обособено от ищеца като паркоместа. Твърди, че ищецът е поставил скоби, с които обособил паркоместа и по този начин заел ивицата земя, по която автомобилите могат да стигнат до гаражите. Често гаражите били неизползваеми, тъй като било невъзможно да се извърши маневра за паркиране на колите в тях. Заявява, че не тя, а ищецът й пречи да упражнява правото си на собственост.

В предвидения в закона срок Ф. В. Т., е предявила срещу Г. Д. Б. насрещен негаторен иск. Ищцата по насрещния иск твърди, че притежава собственост на жилище и гараж, последният съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив.

Признава, че ответникът е собственик на жилище, находящо се в същата сграда, както и че е собственик на 748.18/1039 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата и което дворно място, съставлява поземлен имот с ид. *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив. Твърди, че в повечето случай е невъзможно да паркира автомобила си в гаража, тъй като ответникът заел част от двора, монтирал е метални скоби и е обособил „паркоместа“. Тези паркоместа, ответникът предоставял за ползване срещу заплащане. Твърди, че в повечето случай срещу входа на гаража й има спрели автомобили на паркоместата и ползването на гаража й е невъзможно, тъй като мястото за маневра не е достатъчно. Излага, че срещу гаража й има монтирани 5 броя скоби, по схема, като скобите, които й пречат да ползва гаража си са под номера 2, 3, 4 и 5.

Сочи, че с действията си ответникът й пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост. Моли ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия като премахне за своя сметка металните скоби, поставени от него срещу притежавания от нея гараж с идентификатор № ***, отбелязани под номера 2, 3, 4 и 5 на схема.

Първоинстанционният съд е уважил предявеният от Г. Б. негаторен иск, като е приел, че ответницата въпреки, че не притежава идеални части от дворното място, непрекъснато 3 паркира срещу гаража си, вместо да прибира автомобила си в него, като по този начин пречи на всички съсобственици на дворното място да паркират и маневрират с автомобилите си. Отхвърлил е предявеният насрещен негаторен иск предявен от Ф. Т. по отношение на 2 броя антипаркинг елементи тип „скоба“, разположени в поземлен имот с идентификатор *** в места с номера 3 и 4 на схема към ДСТЕ, доколкото същите в хода на делото са премахнати от ищеца, а по отношение на 2 броя антипаркинг елементи тип „скоба“, разположени в процесния поземлен имот в места с номера 1 и 2 е отхвърлил иска като е приел, че тези две скоби не са поставени от ответника по насрещния иск, поради което последният не е материалноправно легитимиран да отговаря за премахването им.

Решението, в частта касаещо 2 броя антипаркинг елементи тип „скоба“, разположени в поземлен имот с идентификатор *** в места с номера 3 и 4 на схема към ДСТЕ, като необжалвано е влязло в законна сила и не подлежи на съдебен контрол от настоящата инстанция.

Предмет на разглеждане е предявения негаторен иск от Г. Б. и предявения насрещен негаторен иск от Ф. Тенева, единствено по отношение на 2 броя антипаркинг елементи тип „скоба“, разположени в поземлен имот с идентификатор *** в места с номера 1 и 2 на схема към ДСТЕ.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.

ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, с изключение на представения Нотариален акт №***г. по описа на нотариус Радилена Ставрева, легитимиращ ответницата като собственик на 5/1039 ид.части от процесния недвижим имот. След преценката на събраните по делото доказателства, наведените доводи и оплаквания в жалбата, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Съгласно трайната практика на ВКС, условие за успешното провеждане на негаторният иск е достатъчно да са налице противоправни действия, осъществяването на които от страна на ответника, да създават пречки на собственика на имота да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Доколкото негаторния иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от ищеца право на собственост, то е необходимо да се установи и да се докаже, че с конкретни действия се пречи на 4 собственика да упражнява в пълен обем правата си на такъв.

В конкретният случай, по делото е безспорно установено, че ищецът е собственик на 748.18/1039 идеални части от поземлен имот с ид. № ***, в който имот има построена жилищна кооперация, а ответницата е собственик на 5/1039 ид.части от този поземлен имот, собственик е на жилище в построената в имота жилищна кооперация и собственик е на гараж, който съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта. Установява се по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства – свидетелят Л. М. М. и Е. З. П., че ищцата редовно паркира автомобила си пред собствения си гараж в двора на кооперацията. Това обстоятелство се признава и от Ф. Т., която заявява, че паркира в двора на кооперацията, тъй като е невъзможно да паркира автомобила си в гаража, предвид на обстоятелството, че ответникът е заел част от двора, като е монтирал метални скоби и е обособил „паркоместа“.

В тази връзка в жалбата си, Ф. Т. навежда оплаквания, че обособените места за паркиране не отговарят на изискванията на чл.37 ал.4 т.3 ЗУТ и на Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив, поради което всичките четири паркинг скоби предмет на насрещния иск под номера 1,2,3 и 4, като монтирани в нарушение на създадения правен ред следва да бъдат премахнати. С оглед наведените от жалбоподателя доводи и оплаквания, следва да бъде отбелязано, че уважаването на негаторният иск не е обусловено от незаконността на строителството - в конкретният случай твърдения за незаконно поставяне на скоби и обособяване на паркоместа, а от обективното смущаването на правото на собственост на ищеца / В този смисъл е Решение № 1190/02.07.1999г. по гр.д. № 2042/1998г. на IV г.о на ВКС/. В случая е необходимо да се установи обективното накърняване на собственическите права на ищеца, за което твърдяната незаконност на посочените правни норми, е без всякакво значение за успешното провеждане на предявения иск. В този смисъл наведеното възражение се явява неоснователно.