Решение № 163 от 31.07.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Враца, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500198 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. Н. К. от гр.София, чрез адв. Р. М. - Х. от АК-Враца, срещу решение №260231/07.12.2022 год. по гр.дело №3116/2019 год. по описа на РС-Враца, постановено във втора фаза на делбено производство.

С въззивната жалба се оспорва способа за извършване на делбата, както и размера на сумата, която К. е осъдена да заплати на другия съделител П. Ю. К. за уравнение на дяла му. Жалбоподателката поддържа, че в тези части обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно прилоЖ.е на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Твърди, че при постановяване на решението си съдът недопустимо е смесил два способа за извършване на делбата, като по отношение на нея като съделител е приложил способа на чл.349,ал.2 ГПК - възлагане на неподеляем наследствен имот, а по отношение на другия съделител П. К. е приложил способа на чл.353 ГПК - разпределение на наследствен имот. Твърди също, че съдът неправилно е определил сумата, която тя следва да заплати на К. за уравнение на дяла му, като вместо дължимите 46 610.00 лева е постановил заплащане на 93 220.00 лева.

Иска ОС-Враца да отмени решението на РС-Враца в обжалваните части и вместо това да постанови решение, с което извърши делбата по способа на чл.353 от 1

ГПК - чрез разпределение, като в неин дял отново постави апартамента в гр.Враца, в дял на съделителя К. постави гаража в гр.Враца и празната парцела в с.***, а за уравнение на дяловете на П. К. присъди сумата от 46 610.00 лева.

Не сочи и не представя нови доказателства.Претендира разноски.

В срока по чл.263 от ГПК съделителят П. Ю. К. не е депозирал отговор.

По въззивната жалба е образувано възз. гр.дело №53/2023 год. по описа на ОСВраца, което по искане на РС-Враца с определение №142/16.03.2023 год. е прекратено, а гр.дело №3116/2019 год. по описа на РС-Враца е върнато на първоинстанционния съд за провеждане на производство по чл.247 ГПК.

След връщане на делото РС-Враца на осн. чл.247 ГПК е постановил решение №260001/20.03.2023 год., с което е допуснал исканата от Ж. К. поправка на очевидна фактическа грешка, като е постановил в решение №260231/07.12.2022 год. да се чете, че за уравняване на дяловете Ж. К. следва да заплати на П. К. сумата от 46 610.00 лева, вместо първоначално посочената сума от 93 220.00 лева. Решение №260001/20.03.2023 год. е връчено на страните, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Делото отново е изпратено на ОС-Враца, пред който е образувано настоящото възз.гр.дело №198/2023 год.

С определение №291/07.06.2023 год., постановено в подготвителното заседание по чл.267 ГПК, ОС-Враца е указал на жалбоподателката Ж. К. да заяви дали поддържа изцяло въззивната си жалба, предвид постановеното в производство по чл.247 ГПК решение №260001/20.03.2023 год. по гр.дело №3116/2019 год. по описа на РС-Враца.

С молба вх.№3877/13.06.2023 год. жалбоподателката К. е заявила, че не поддържа въззивната си жалба в частта по т.2 от същата /относно сумата за уравнение на дяловете/ и на основание чл.246 ГПК я оттегля в тази част. При това изявление, потвърдено от пълномощника на К. в проведеното на 21.06.2023 год. открито съдебно заседание, ОС-Враца е прекратил въззивното производство в тази му част.

След частичното прекратяване предмет на въззивно гр.дело №198/2023 год. е приложимия способ за извършване на делбата, респективно правилността на решение №260231/07.12.2022 год. по гр.дело №3116/2019 год. по описа на РС-Враца в тази му част.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в преклузивния срок по чл.259,ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Пред РС-Враца по искова молба на Ж. Н. К. от гр. София е образувано гр.дело 3116/2019 год. за делба между ищцата и П. Ю. К. от гр. Враца на съсобствени имоти, а именно:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Враца, представляващ апартамент *** на *** в гр.Враца, с 2 площ от 83,17 кв.м., заедно с мазета № 3, 8 и 9 и тавани № 7 и 8 и прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот;

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.Враца, представляващ гараж №7 на *** в гр. Враца с площ от 24,89 кв.м. и прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот;

- урегулиран поземлен имот V-349 в кв.56 по плана на с.***, Община Враца, одобрен със заповед№768/26.04.1988 год. на ОбНС-Враца, с площ от 2000 кв.м., при съседи УПИ Х-350,УПИ IX-350 и УПИ VI-349, ведно с всички построени в имота сгради;

В срока по чл.131 ГПК ответникът П. Ю. К. от гр. Враца не е депозирал отговор, не е ангажирал становище, не е заявил искания по доказателствата.

С решение №1079/12.12.2019 год. по гр.дело №3116/2019 год. РС-Враца е допуснал делба на горепосочените имоти между двамата съделители при равни права - по ½ ид.ч. за всеки. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

С решение №260032/08.06.2022 год. по гр.дело №3116/2019 год. по описа на РС-Враца първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1079/12.12.2019 год. по отношение на УПИ V-349 в кв.56 по плана на с. *** , като е изменил квадратурата на имота от 2000 кв.м. на 993 кв.м.

Решението е връчено на страните, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Във втората фаза на делбата в първото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата Ж. К. е направила искане да й се възложи на основание чл.349,ал.2 ГПК допуснатия до делба имот, представляващ *** на *** в гр.Враца с площ от 83,17 кв.м., заедно с мазета № 3,8 и 9 и тавани №7 и 8 и прилежащи идеални части от общите части и от правото на строеж върху поземления имот, тъй като е наследствен имот от нейния наследодател и баща, няма друго жилище и към момента на смъртта му е живяла там, полагайки последни грижи за него. За уравнение дела на ответника К. е предложила на П. К. да се постави в дял гараж №7 на *** в гр.Враца с площ от 24,89 кв.м. с прилежащи идеални части от общите части и от правото на строеж върху поземлния имот, както и УПИ V-349 в кв.56 по плана на с.***, одобрен със заповед №768/26.04.1988 год. на ОбНС-Враца с площ от 993 кв.м./празна парцела/.

Алтернативно, ищцата-съделител с молбата си до РС-Враца в първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 24.11.2022 год, е поискала съдът да направи разпределение на допуснатите до делба имоти, като на нея се постави в дял по чл.353 ГПК *** на *** в гр.Враца с площ от 83,17 кв.м. заедно с мазета №3,8 и 9 и тавани №7 и 8, а на П. К. да се постави в дял гараж №7 на *** в гр.Враца с площ от 24,89 кв.м и празния УПИ V-349 в кв.56 по плана на с.***, одобрен със заповед №768/26.04.1988 г на ОбНС-Враца, с площ от 993 кв.м.

3

РС -Враца е назначил съдебно - техническа експертиза и вещото лице инж. Т. А. е дала две заключения за пазарната оценка на допуснатите до делба имоти, като е оценила *** в гр.Враца за 121 560.00 лв, гараж №7 за 22 240.00 лв. и УПИ V-349 в кв.56 по плана на с.***, одобрен със заповед №768/26.04.1988 год. на ОбНС-Враца, с площ от 993 кв.м., за 6 100.00 лв. Същата е заявила, че делбените имоти са неподеляеми.

Пред РС-Враца ищцата Ж. К. във връзка с искането за възлагане на процесния апартамент на основание чл.349,ал.2 ГПК е представила декларация под страх от наказателна отговорност, че не притежава жилищен имот на територията на РБългария.

По делото не са събирани доказателства дали К. е живяла в апартамента при откриване на наследството /06.01.2016 год. и 11.09.2016 год./, а единствено има писмено изявление от нея в молба, че се е грижила към момента на смъртта за своя баща - наследодател.

При гореизложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

1. Не се спори между страните, че са допуснати до делба три самостоятелни недвижими имота - *** на *** в гр.Враца, гараж №7 на *** в гр.Враца и УПИ V-349 в кв.56 по плана на с.***, които подробно са индивидуализирани в решението по допускане на делбата и в решението за поправка на ОФГ по отношение квадратурата на УПИ в с.***.

Безспорен е и факта,че в първото с.з. след допускане на делбата единствено Ж.

К. е направила искане за възлагане на основание чл.349,ал.2 ГПК само на *** в гр.Враца, който е наследствен от нейните баща и майка, както и алтернативно искане за разпределяне на делбените имоти на осн.чл.353 ГПК, като в неин дял се постави само *** в гр.Враца. Съделителят П. К. не е направил искане за възлагане на допуснатите до делба имоти в първото с.з. след решението на РС-Враца по допускане на делбата.

2.Първоинстанционният съд е възложил на ищцата К. *** в гр.Враца на основание чл.349,ал.2 ГПК за това, че няма друг жилищен имот, но не е събрал писмени доказателства дали тя действително не притежава друго жилище. В случая няма събрани и гласни доказателства К. да отговаря и на второто условие на чл.349,ал.2 ГПК, а именно да е живяла към момента на смъртта на наследодателя в процесния апартамент в гр.Враца. Тя живее в гр.София, не се е връщала да живее преимуществено при родителите си в апартамента в гр.Враца, още по- малко към момента на смъртта на баща си. Идването й спорадично да се грижи за него не е равносилно да живее в този имот, а за наследодателя до смъртта му се е грижела единствено съпругата му /другият наслодедотел/, която е живяла с него в процесния апартамент.

Ж. К. е поискала и алтернативно прилагане чл.353 ГПК, когато да се тегли жребий е невъзможно и неудобно, тъй като в случая имотите не са равностойни и от тях не могат да се обособят отделни дялове за всеки съделител. Освен това има имоти 4 за всеки от съделителите.

При преценка как да се извърши делбата във втора фаза , РС-Враца е следвало да извърши не възлагане по чл.349,ал.2 ГПК на процесния апартамент на Ж.К., а да уважи алтернативното й искане , като разпредели допуснатите до делба имоти както следва: на осн.чл. 353 ГПК на К. да постави в дял апартамент *** в гр.Враца, а на К. в дял гараж №7 в гр.Враца и УПИ V-349 в кв.56 по плана на с.***, като дяловете бъдат уравнение в пари, според пазарната оценка на имотите, дадена от вещото лице в приетите и неоспорени заключения по делото. Това е така, защото при направеното искане К. не е отговаряла на двете условия за възлагане апартамента по чл.349,ал.2 ГПК .

3.Незаконосъобразно решаващият съд е приложил два различни способа за двамата съделители при извършване на делбата във втора фаза относно процесните недвижими имоти, с което е нарушил принципа на равнопоставеност на съделителите в процеса. За Ж. К. РС-Враца е приложил чл.349,ал.2 ГПК, а за П. К. е приложил чл.353 ГПК. Съдебната практика е категорична по този въпрос и постановява,че съдът следва да приложи един и същ способ за извършване на делбата за всички съделители. Тъй като няма жалба от П. К., то с решението на ОС-Враца не може да се влошава полоЖ.ето му.

При гореизлоЖ.те мотиви следва да се отмени решението на ВРС от 07.12.2022 г по гр.дело №3116/2019 год. в частта, с която се възлага в дял и изключителна собственост на Ж. К. от гр.София на осн.чл.349 ал.2 ГПК *** на *** в гр.Враца с площ от 83,17 кв.м. заедно с мазета №3,8 и 9 и тавани №7 и 8 и прилежащи идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, и вместо отменената част д а се постанови разпределение на делбените имоти с възлагане на Ж. К. в дял и изключителна собственост същия апартамент, но на осн. чл. 353 ГПК.

Следва да се отмени решението на РС-Враца от 07.12.2022 год. по гр.дело №3116/2019 год и в частта, с която Ж. К. е осъдена да заплати на П. К. сумата от 46 610.00 лева /изменена на основание чл.247 от ГПК с решение №260001/20.03.2023 год. на ВРС по гр.дело №3116/2019 год. от 93 220.00 лева на 46 610.00 лева поради ОФГ/, ведно със законната лихва в 6 месечен срок от влизане на решението в сила, тъй като този срок касае възлагане по чл.349,ал.2 ГПК, но не и чл.353 ГПК.